Ритникът в лицето е ритник в лицето, без значение дали е от български или шведски крак. Да подминеш една камериерка в хотел, след което нещо отвътре да те накара да направиш кръгом, да й се разкрачиш шефски пред клекналата фигура и да я изриташ в лицето, докато най-малко го очаква, е постъпка, която има само едно име - престъпление.
Без значение дали хотелът е в Източна Европа, Филипините или Германия, дали камериерката е емигрантка, циганка или чистокръвна шведка, дали ритащият е турист, престолонаследник или български ром - във всички случаи става дума за дивашка агресия, безпричинна жестокост и незачитане на човешки права.
Затова и като държава, която претендира за някаква относителна модерност и правност, България е задължена да приложи закона и да накаже престъпника с полагащата се мярка. Точка. Всички останали „ако" и „обаче" в този случай са едно най-обикновено онлайн дрънкане, превърнало се в поредния повод за изливане на лавината от крайни мнения и даване на акъл.
В цялата отвратителна случка най-болезнената част за обществото, едва ли не, е, че ритащият е швед. Вече имахме няколко възможности да „проиграем" други подобни варианти. Когато жена в берлинското метро беше изритана от неидентифициран тъмен субект, възмутено крещяхме „ей ги, бежанците, те така правят". Впоследствие, когато субектът се оказа български, леко прибрахме джобните ножчета и си затраяхме точно толкова, колкото да изчакаме допълнителната подробност - българин, ама ром!
С тази информация дружно си отдъхнахме, че ето, българите не ритат жени по европейските метростанции.
Това си е циганска работа, а ние не сме цигани, все пак, българи сме си, а българите не правим такива неща.
Не правим, не правим... колко да не правим? Преди около месец млад мъж изрита в гърба възрастна дама на автобусна спирка в Бургас. Пак без причина, пак неочаквано, с все сила. Възмутихме се остро, плюхме си в пазвите това да не се случва с нашите баби, лели и майки, и си обяснихме агресията с евентуално психическо заболяване на нападателя. С други думи - ние, българите, не сме от тия. Само „кукумицините" правят така.
През април, обаче, псевдонационалният „герой" Динко, който ловува хора по границата, преби приятелката си. Той вече си е „българин, та дрънка". При това от онези „баш българите", които са по-натурални българи от най-българските българи в България.
„Ясно - плесна се по челото тогава общественото мнение - значи онази си го е изпросила." Така, де, има си жени и жени. Едните не заслужават шамари и ритници, защото са свестни, а други направо са родени за тях. А „достойният" българин има изконното право да ги обозначава и „наказва".
Към тази вродена разделителна способност по отношение на справедливостта и насилието обаче този път се прибави нещо друго - засегнатото чувство за национално достойнство и усещането, че сме унизени от по-висшите. (Като казвам „по-висши", разбира се, проявявам ирония - „шведското" все пак у нас се възприема като част от една цивилизована и богата Европа, към която ние все още се стремим, но така и не сме стигнали.)
Ритникът в лицето на камериерката в „Слънчев бряг" натисна най-голямата и болезнена синина - идеята, че в собствената ни държава сме третирани от гостите си като техни слуги. Че "Те" се забавляват безпаметно, докато „Ние" обслужваме господарските им капризи.
„Помощ, свата го бият!", както се казваше във филма „Оркестър без име". При това го бият онези, цивилизованите, които скачат до небето, когато някой с български паспорт си позволи подобно изпускане на нерви върху някой техен гражданин. Това, което трябва да последва от грозния случай, е изключително важно за българското общество и тези, които сме оторизирали да го ръководят.
Информацията, че насилникът продължил почивката си в друг хотел след кратък престой в ареста, очаквано беше онази искра, която подпали петите на всички. Ако собствената ни полиция се чеше по челото в чудене дали да накаже турист, предизвикал тежка травма на българка, има нещо дълбоко порочно и подло в цялата система.
Ако главният прокурор реагира и „оправя нещата" като deus ex machina едва след като случаят изгърмя в медиите и социалните мрежи, то самата управленска система приема гражданите си като потенциални боксови круши за всякакви ритници.
Щом като един мъж, независимо дали е шведски турист или местен бабаит, може с бой да вкара в болница жена, да си продължи почивката в друг хотел (че да не му е притеснено в стария) или да кара мутренския джип из владенията си, тук понятия като човешки права, справедливост, цивилизованост не съществуват. И това е най-страшният извод, защото се отнася до всеки един гражданин на клетата ни страна. Посланието е само едно - оправяй се сам, ако можеш.
Мъжът, изритал камериерката в Слънчев бряг, е обикновен престъпник и да понесе отговорността си за това. Няма никакво значение с какъв паспорт е - неговото място е в съда, а когато вината му бъде призната - в затвора.
Надявам се, че тогава, когато институциите покажат, че разпознават тези актове като престъпления, без оглед на националност, раса, вяра, пол, сексуална ориентация или занимание, останалите граждани също ще си дадат сметка, че насилието е просто насилие. И че няма предистория, обстоятелства или други „фактори", които могат да го оправдаят.
