По време на военната диктатура в Аржентина, между 1976 и 1983-та година, стотици бебета са взети от "изчезнали" родители и са отгледани от семействата на военни. Гийермо Перез-Ройсинблит е едно от тези деца. Човекът, който го е отгледал, е работел във военната база, където са убити истинските му родители .
Детството му не преминава мирно и спокойно: офицерът от разузнаването Франсиско Гомес често бие съпругата си Теодора Джофре.
Снимка: Nietos, historias con identidad - YouTube
През училищните ваканции Гомес отглежда детето в регионалната разузнавателна база на ВВС в Буенос Айрес (RIBA). Другите военни от разузнаването водят момчето "на сладолед" или го оставят да си играе с незаредените им оръжия.
В един момент Джофре решава, че не може да търпи повече тормоза на съпруга си и двамата се разделят. Гийермо продължава да живее с майка си и вижда Гомес само през уикендите.
Светът на младия мъж се преобръща наопаки на 21 години, когато неизвестна жена го открива в заведение за бързо хранене в Сан Мигел, предградие на Буенос Айрес, където по това време той работи.
"Казах й, че съм зает", спомня си Гилермо. "Затова тя седна на едната от масите и ми написа бележка".
Бележката гласи: "Името ми е Ева Мариана Перес и съм дъщеря на "безследно изчезнал". Търся брат си и мисля, че това си ти".
По данни на различни граждански оганизации по време на военната диктатура в Аржентина между 1976 и 1983-та са "изчезнали" около 30 000 души. Това са предимно млади противници на кървавия режим, често със семейства. Около 300 от тях стават жертви на отдела RIBA - същия, където Гилермо си играе като дете.
Убийството на бременни жени е престъпление, което дори военните в Аржентина - които тогава се самоопределят като защитници на "западната и християнската цивилизация", не са можели да извършат с чиста съвест.
Затова те държат бременните активистки, докато родят, след което ги убиват и дават децата им на бездетни военни двойки, за да ги отгледат като свои собствени.
В най-кървавите години на диктатурата това се е приемало като окончателната победа на военните срещу презирания класов враг, който е трябвало да бъде унищожен напълно.
Смята се, че около 500 деца са родени при такива обстоятелства.
Когато получава бележката, Гийермо заявява на Ева Мариана Перес, че не е братът, когото тя търси. Фамилията му е Гомес, а не Перес. Освен това той знае кои са родителите му.
Тогава Ева Мариана му показва стара снимка на баща им.
"Сякаш гледах своя снимка", казва Гийермо. Днес на смартфона му има колаж - отляво е цветна снимка на него самия на 21-годишна възраст, вдясно е черно-бяла снимка на баща му на почти същата възраст. Двамата изглеждат като близнаци.
Мариана разказва на Гилермо, че истинските им родители Патрисия Ройсинблит и Хосе Мануел Перес Рохо са отвлечени от военен екзекуторски отряд през октомври 1978 и са отведени в разузнавателната база на RIBA.
Снимка: Nietos, historias con identidad - YouTube
Патрисия, тогава 25-годишна студентка по медицина, по това време е бременна в осмия месец с Гилермо.
Първородната ѝ дъщеря Мариана е на 15 месеца по това време. Патрисия успява някак да убеди похитителите да дадат малката ѝ дъщеря на роднини. Жената е убита тайно след като ражда Гийермо във военната база.
Истинският му баща се води безследно изчезнал.
Престъпленията на аржентинската диктатура оставят дълбок белег в колективната памет на страната. Това е рана, която не може да заздравее дори четири десетилетия по-късно.
В последните 10 години над 600 бивши военни офицери бяха осъдени за престъпления срещу човешките права. Още 1000 все още очакват процес, а 57 се издирват, като за тях са издадени международни заповеди за задържане.
Заради времето, което е изминало, търсенето на справедливост в Аржентина носи усещането за неотложност: много свидетели и извършители на зверствата при диктатурата са на около 90 години, а 227 заподозрени вече са починали, преди делата срещу тях да стигнат до присъда.
Този май Гийермо застана на свидетелската скамейки в съдебна зала в Буенос Айрес, за да свидетелства в делото за убийство на истинските му родители, заведено от него срещу Гомес - човека, който като малък е наричал "татко". При това в продължение на цели 21 години.
Сред обвинените в делото на Гийермо са много други застаряващи бивши офицери от ВВС, включително 90-годишният бивш командир на военновъздушните сили Омар Графиня, един от членовете на военната хунта, управлявала Аржентина.
Един от основните свидетели е 96-годишната баба на Гилермо - Роза Ройсинблит, която присъства в съда, докато се описват зловещите обстоятелства около живота на нейния внук.
Снимка: Nietos, historias con identidad - YouTube
"Не съм имал щастливо детство", заяви Гийермо пред съдиите.
Сред онези, които свидетелстваха в последните седмици, беше и Мириам Левин, оцеляла от лагера "Есма", флотската школа по механика в Буенос Айрес, където около 5000 души са намерили смъртта си по време на диктатуратата.
Ройсинблит е била отведена в "родилното отделение" на "Есма", за да роди там, и офицерите са събрали на едно място Левин и дъщерята на Ройсинблит - Патрисия, защото са се познавали отпреди. Левин е молила Патрисия да не бъде връщана обратно в RIBA след раждането.
"Подозирахме, че ще я убият", заяви Левин в съда. Молбите ѝ обаче са останали без отговор.
Военните тогава не са се и замисляли за силата и гнева на бабите на децата, които са отвличали.
Преди близо четири десетилетия жените, които в Аржентина се наричат "бабите от Плаза де Майо", се събират на главния площад пред президентския дворец в центъра на Буенос Айрес и започват да провеждат протестни демонстрации.
Досега жените са успели да открият и идентифицират чрез ДНК тестове 120 от отвлечените им внуци и внучки.
Сред тези смели жени е и майката на Патрисия - Роза Ройсинблит.
Подпирайки се на бастуна си, Роза сяда до внука си Гийермо за интервю в старата сграда, където някога са се събирали "Бабите".
96-годишна, слаба и с крехка фигура тя изглежда твърде немощна, за да понесе зимата в Буенос Айрес, камо ли да свидетелства срещу Гомес. И все пак тя го стори преди два месеца в делото за убийството на дъщеря ѝ. Процесът се очаква да продължи поне до октомври.
Шепнейки, Роза си спомня как изчезването на Патрисия я е запратило във водовъртежа на активизма, докато тя не се превръща във вицепрезидент на "Бабите".
По професия акушерка, тя съжалява само за едно.
"Помогнах да се родят толкова много бебета, но не можах да бъда там за раждането на собствения ми внук".
Адаптацията на Гийермо към биологичното му семейство е бавна, но топлите отношения между него и баба му са очевидни.
"Внукът ми е роден на 21 години", казва Роза. "Не е същото, като да го познавам още от бебе, когато можеш да изиграеш ролята на баба, да го водиш в парка".
Сега 37-годишен Гийермо работи в Сената и е студент по право. Той си спомня как се е изправил пред Гомес, за да му каже, че знае истината.
"В началото той отричаше всичко", казва той, като гласът му става по-тих. Едва при четвъртата им среща на тази тема, докато са карали заедно, Гомес най-после се пречупва.
"Изведнъж избухна в сълзи, признавайки, че съм син на "безследно изчезнал" и ми заяви, че майка ми е била еврейка", разказва Гийермо.
Изведнъж всичко си идва на мястото - и насилието, и прякорът "еврейчето", който получава като дете.
В крайна сметка Гийермо осъзнава, че базата на RIBA, където е играл като дете, е мястото, където са убити истинските му родители. И че човекът, който е смятал за свой баща, също е участвал в убийството им.
Гилермо въздъхва тежко, докато продължава.
"Той ме успокои, че нищо лошо не се е случило на майка ми, докато е била бременна, но не можеше да каже същото за баща ми. Каза, че се е грижил за майка ми, че й е носил тайно храна през уикендите. Тази информация ми дойде малко в повече".
Гийермо променя фамилията си от Гомес на Перес Ройсинблит, комбинация от имената на биологичните му родители.
Извън срещата в съда през май, той не поддържа контакт с Гомес от години, след като бившият агент от разузнаването започва да заплашва него и биологичната му баба.
Той е в тежки отношения и с Теодора Джофре, която твърди, че не е подозирала, че той е дете на "безследно изчезнали" и е вярвала, че е незаконно дете на един от другарите на съпруга й.
Въпреки че е на 96 години, Роза казва, че няма намерение да се откаже от борбата и търсенето на изчезналите внуци, които нейната асоциация все още издирва.
"Силата идва от любовта към децата ти", заявява тя.
"Ако си бях стояла у дома и само бях плакала заради изчезването на дъщеря ми, отдавна да съм умряла".
Вижте видео за живота на Гийермо, заснето и разпространено от Аржентинската национална телевизия:
