Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Статии свързани със сюрреалистични филми

Психеделичните филми, които не трябва да пропускате

Андалуското куче (1929), реж. Луис Бунюел

Въпреки че класическият сюрреалистичен късометражен филм на Бунюел е предшественик на психеделията, изкривеното повествование и приличащата на сън визия му придава психеделично излъчване, което е повлияло на много по-късни филми. Неговият филм е перфектен пример за сюрреализъм, стил в изкуството, който използва символизма и ирационалността на безсъзнателното.

"Андалуското куче" е първият филм на Бунюел, и е писан в сътрудничество с видния сюрреалист Салвадор Дали. Филмът започва с бръснар, разрязващ окото на жена, сякаш символично предлага на зрителя да отхвърли предварително изградени идеи и да гледа с нови очи.

Последващите 20 минути се развиват на фона на фрагменти от вагнеровата "Либестод" - драматична ария от "Тристан и Изолда", която така и не стига до кулминацията си, което прави филма още по-изнервящ. Бунюел обърква зрителя, като прескача напред-назад във времето със субтитри, които заявяват "Осем години по-късно" или "Шестнайсет години по-рано."

Няма явен сюжет, а по-скоро амалгама от сюрреалистични образи. Изправени сме пред изкривени религиозни символи, като мравки, изпълзяващи от стигматизирана ръка на главния герой (млад неназован мъж, в ролята Пиер Бачеф), и сценарий, наподобяващи сън - например как младият мъж влачи пиано с труп на магаре върху него, и двама свещеници, стремящи се да се доберат до млада жена (Симон Марьой).

Подобни образи, сюрреалистични по природата си, създават изкривено усещане за реалността, качество, присъстващо в много психеделични филми.




   

Най-четените