Има или няма енергийно примирие между Русия и Украйна?
Ако питаме американския президент Доналд Тръмп то явно е договорено и вече действащо, както обяви самият той в профила си в социалните мрежи в неделя следобед.
Не така обаче смятат в Киев или Москва. Засега нито Москва, нито Киев потвърждават информацията за примирие.
Пред израелския журналист Барак Равид президентът Володимир Зеленски изтъкна, че за него това е пълна изненада.
В подобен стил бе и обичайното му вечерно обръщение, в което заяви, че Украйна подкрепя всички реални инициативи за прекратяване на огъня и край на войната, изразявайки готовност да спре ударите по руски петролни рафинерии и терминали, стига Москва да поеме същия ангажимент спрямо украинската енергийна инфраструктура.
Междувременно единственият отговор от Москва дойде през говорителя на Кремъл Дмитрий Песков, който коментира лаконично, че се водят преговори по въпроса. Междувременно през нощта руските сили нанесоха удар по топлоелектрическа централа в Харкив.
За Доналд Тръмп не е необичайно да обявява споразумения, преди да е ясно дали участващите страни са постигнали окончателен консенсус.
В редица случаи той е анонсирал мащабни търговски или мирни сделки още преди те да са официално финализирани. Този негов специфичен подход на дипломация цели да създаде политически натиск върху преговарящите, за които става значително по-трудно да отхвърлят публично конкретна инициатива, без да изглеждат като противници на мира.
В конкретния случай той може и да е изгубил търпение на фона на динамично развиващите се събития от петък насам, когато обяви сделка с Русия за доставка на дизелово гориво за американския пазар.
Според споразумението се предвиждат 300 000 тона до края на този месец, 500 000 тона през ноември и още 1 милион тона след това, като допълнителни 3 милиона трябва да бъдат доставени в "кратък срок".
Част от сделката предвижда Министерството на финансите на САЩ временно да отмени санкциите върху износа на руски дизел до 7 април.
Дори и един барел руско гориво да не достигне до американските брегове, по същество може да се говори за голяма победа за Кремъл, защото означава свежи финансови средства за бюджета, с които да финансира войната срещу Украйна, свалени санкции и по-голяма свобода на движение за руския сенчест флот от танкери.
Разбира се, едва ли точно това е било първоначалното намерение на Тръмп, когато обяви сделката за горивата с Русия. тя по-скоро е резултат от необходимостта да осигури позитивна новина за американските избиратели на фона на растящите цени на горивата в САЩ и изборите за Конгрес през ноември.
Перспективата за поражение на републиканците на предстоящия междинен вот принуждава Тръмп да търси бързи мерки за сваляне на цените на горивата. Скокът по бензиностанциите, който срива политическия му рейтинг, е пряк резултат от непромисления конфликт с Иран и съответно той трябва на всяка цена да покаже на гласоподавателите, че предприема действия, без значение това как ще се отрази на войната и перспективите за мир.
Дори при краткосрочно намаление на цените, ще може да претендира за политически успех, особено при положение, че се окаже съпътстван с някаква форма на примирие между Русия и Украйна. Ако пък инициативата се провали, Тръмп вече има готов виновник.
Затова и реакцията от Киев може би не бе най-уместната.
Само няколко часа, след като Тръмп обяви сделката за руските горива, Украйна нанесе удар с дрон по голям руски нефтен терминал. Същевременно Зеленски обвини американския президент, че прави "подарък за рождения ден" на Владимир Путин, който миналата седмица навърши 74 години.
В отговор Тръмп заяви, че Украйна се нуждае от нов президент, и от своя страна обвини Зеленски, че е единствената пречка пред мира заради упорития му отказ да прекрати въздушните удари срещу руските рафинерии.
Ситуацията едва ли би могла да се развие по-добре за Путин.
Той няма никакъв интерес да се съгласява на категоричното условие на Киев за сделка - спиране на ударите по руските рафинерии в замяна на прекратяване на руските атаки срещу украинската енергийна инфраструктура.
Най-малкото защото сриването на украинската електропреносна мрежа е ключов стълб в зимната стратегия на Москва през следващите месеци, а в Кремъл са убедени, че притежават значително по-голям ресурс да нанасят щети, отколкото Украйна е способна да отвърне с с атаки по рафинериите.
Да, вярно е, че Русия изпитва недостиг на горива и че от юли в страната действа забрана за износ на дизел. Само, че е възможно мярката да е била и политически ход за оказване на допълнителен натиск върху световните пазари, докато Русия същевременно натрупва запаси.
Но дори и без подобни сметки, Путин едва ли се притеснява от опашките по бензиностанциите и цената, която обикновените руснаци плащат, ако в замяна той получава дивиденти в международен план.
Най-същественото в момента е не дали Русия ще успее да достави 4,8 милиона тона дизел на САЩ в следващите шест месеца, а че реално получава карт бланш за атаки срещу Украйна, след като отношенията между Тръмп и Зеленски явно отново са на кота 0.
Украинският президент разкритикува остро сделката с горивата, а всеки следващ украински удар по руска рафинерия или танкер би изглеждал през призмата на егоцентричния Тръмп като опит за саботиране на усилията му.
Така че засега въпросът за енергийното примирие или каквото и да е примирие остава отворен.
Засега единственият сигурен резултат е, че Москва получава повече свобода за действие, Киев се оказва под допълнителен натиск, а Тръмп вече представя инициативата като негов успех.
