Кирил Русев е предприемач, програмист, създател. През последните 10 години се занимава с иновации в сферата на образованието чрез компанията, която основава, заедно с брат си – „Нимеро”. В момента работи по нов продукт за онлайн оценка на знанията, наречен Envision Play. Целта му е да реши проблемите с липсата на ресурси и липсата на интерес към науката сред децата. За последния месец учениците са решили на над 1 милион задачи в подготовката си за матурите в 4 клас, благодарение на проекта.
Освен на работата си, Кирил е посветен и на едно свое голямо хоби – бягането.
Той не само ще бъде сред участниците на тазгодишното издание на „Kaufland София Полумаратон”. Нещо повече – за втора поредна година Кирил се прибира в България, за да участва в състезанието. Събитието тази година е притегателна сила за всички фенове на бягането като Кирил, но и за хората, които са ангажирани с каузата за по-чиста природа, тъй като „Kaufland София Полумаратон” ще ограничи използването на пластмаса за еднократна употреба по време на провеждането си на 12 май.
„Преследвач на маратони“ – така бихме описали Кирил. „Красотата на бягането е в свободата, която имаш – слагаш си маратонките и излизаш. Няма значение дали си в София, Лондон, Лима или Никозия. Това е и един от най-интересните начини да опознаеш един град. Маратонките са част от багажа ми“, казва той.
Кирил се запалва по бягането преди 10 години, когато заедно с няколко приятели започват да бягат след работа. Това бързо се превръща в традиция и повод за срещи и разговори, а за Кирил – в страстно хоби. През последните четири-пет години започва да бяга по-активно на средни разстояния от над 10 км.
Кирил вече е в България в очакване на „Kaufland София Полумаратон”, а непосредствено преди събитието с него си говорим за културата на бягане, за какво си мисли човек, докато бяга и от какво иска да избяга.
Как се подготвяш за подобни състезания като „Kaufland София Полумаратон“?
Вече имам няколко полумаратона и една „Витоша 100“ зад гърба си и съм изградил навика да тичам три-четири пъти седмично. Започвам седмицата с кратки дистанции от по пет-шест км на ден и правя поне едно дълго тичане от над 10 км. Обикновено включвам и тренировка с тежести или мобилност в залата.
Практикувал ли си някакъв друг спорт?
През годините съм тренирал различни спортове като плуване, фитнес, волейбол, карате, кикбокс, кросфит, йога и какво ли не. Днес съм голям привърженик на комбинацията от кросфит, тичане и малко йога.
Колко често бягаш?
Опитвам се да тренирам пет-шест пъти в седмицата, като комбинирам спортове. През 2018 година имах предизвикателство да тичам всеки ден поне 10 минути, без значение от времето, тренировки, състезания – с две думи, без оправдания. Серията ми продължи 267 поредни дни, през които тичах на няколко континента и в много трудни моменти. За съжаление, получих контузия, която ме остави на легло за повече от две седмици и трябваше да прекратя предизвикателството.
Имаш ли любим маршрут?
Всеки бегач има любим маршрут – за мен това е Южен Парк.
В последните десетина години в България културата на бягане се разви много и се създадоха големи общества от бегачи. На какво го отдаваш?
Бавното създаване на средна класа – има повече хора, които търсят баланса и удоволствието, което идва от спорта. Повече от нас са активни в работата си и имат нужда от „рестарт“ след тежък ден в офиса.
Познавам хора, които дори когато отиват някъде на почивка, предварително проверяват дали в близост до мястото, където отсядат, има удобен терен за бягане. Не се ли превръща бягането в мания в един момент?
Да, това е чест проблем, ако бягането се превърне в мания. Но всяка улица или парк са ново приключение.
Какво ти дава бягането, което други спортове не могат да ти дадат?
Свободата да си сам със себе си, можеш да го правиш навсякъде и по всякo време. Не трябва да се записваш за тренировки или да го правиш в конкретни часове. Няма нищо по-зареждащо от няколко километра под дъжда.
Как бягането ти помага в ежедневието и така ли се справяш с натоварения и динамичен ден?
Зарежда ме за следващия ден.
Четеш ли специализирана литература за бягане и имаш ли любима книга/автор?
Бих препоръчал „Да бягаш с кенийците“. Британският журналист Адхарананд Фин се отправя към Голямата рифтова долина, където се крият най-елитните тренировъчни лагери на Кения, за да разбере какво прави кенийците така недосегаеми.
Разкажи някоя интересна случка от състезание, на което си участвал.
Витоша 100. Решил съм да се впусна в приключението на първата си „ултра“ и потрепвам от вълнение на старта. Около мен има много приятели и в тъмнината на нощта бавно започваме първото изкачване пълни с енергия и желание… 11 часа по-късно всяка част от тялото ме боли. Места, на които не съм мислил, че имам мускули, ме болят зверски. Мазолите по краката ми са се спукали, в тях са се появили нови мазоли, по-големи от петата ми, и те се пукат. Двата процента енергия в мен е заета с размисли защо го правя и дали колената ще издържат до финала след по-малко от 10 км. Десет безкрайни километра, в които и ходенето е само болка.
В този момент пред мен се появява един пункт, в който ме чакат подкрепления от сладко, диня и сок от бъз. С премрежения си поглед до последно не виждам, че на пункта ме очаква и една мечка (човек с костюм) с разперени лапи. С леко чувство на съмнение попадам в прегръдката на мечката и всичко се променя. Топлина. Щастие. Усмивка. Никога няма да забравя чувството на радост от тази прегръдка. Това ми даде нови сили и успях да стигна успешно до финала.
За какво мислиш, докато бягаш? Някои бягат със слушалки в ушите, ти как се мотивираш?
Свободата да останеш сам с мислите си е лукс в натовареното ни ежедневие. Когато тичаш в парка, можеш да погледнеш на деня или седмицата си от нов ъгъл и да стигнеш до нови идеи.
Някои предпочитат бягане на гладко (шосе и писта), други гонят дивото с трейл бягания. Ти кои предпочиташ?
Любимото ми трасе е в софийските паркове, където има добра комбинация от разнообразен терен и относително „гладко“ бягане.
За колко време бягаш 5 км и какви рекорди и успехи гониш?
Не съм от бързите бегачи и рекорда ми за полумаратон е 1:41 минути, а на 5км – 21 минути. Тази година се възстановявам от контузия и ще съм по-бавен.
Има ли конкретен известен бегач, който те вдъхновява, и с какво?
Елиуд Кипчоге – уникален бегач и безкрайно скромен и истински човек.
