„Изгнаник" (Outcast) е един от хорър сериалите, които наистина са способни да всяват страх, а това не е толкова често срещано.
Сериалът може да ви уплаши по различни начини, но похватите от хорър жанра не са използвани самоцелно - свръхестественият елемент присъства, за да изрази залегналите големи теми като отхвърлянето, опрощението и невъзможността да контролираш света около себе си.
Вторият сезон на „Изгнаник" вече започна, като откриващият епизод беше излъчен в понеделник по FOX (вижте снимки в галерията).
Случващите се около главния герой Кайл Барнс мистерии продължават с пълна сила, а ситуацията около него става все по-заплетена. Той се връща в градчето Рим в Западна Вирджиния, защото е разбрал, че няма къде да избяга и трябва да се изправи срещу своята истинска същност и срещу демоничните обсебвания, които зачестяват и застрашават близките му.
Кайл се нуждае от помощта на отец Андерсън и полицай Джайлс, докато неговата сестра Меган трудно би могла да преодолее случилото се в края на първия сезон и смъртта на своя съпруг Марк. Заплахите от тъмни сили се оказват по-силни, отколкото Кайл е очаквал, а неговата борба скоро ще се превърне в битка на целия Рим, докато героят разкрива тъмни тайни от собственото си минало.
И след началото на втори сезон „Изгнаник" продължава да бъде психологически комплексен сериал, изследващ белезите, които тежките душевни травми могат да оставят.
В епизода от тази седмица е ясно очертана привидно безизходната ситуация, пред която всеки от основните герои е изправен. Докато Кайл се изправя срещу напълно реални и все по-застрашаващи го демони, той остава все по-самотен с измъчващите го въпроси защо точно той е избран да мине през всички тези кошмари от детството си насам и защо притежава тези нежелани от него екзорсистки сили. В същото време, местният свещеник отец Андерсън е раздиран от чувство за вина за стореното в края на миналия сезон. Андерсън си остава в някои отношения още по-интересен персонаж от Кайл, най-малкото защото се сблъсква със собственото си безсилие пред демоничната заплаха.
Няма как сериалът да не бъде сравняван с „Живите мъртви" заради общия им създател Робърт Къркман.
„Изгнаник" си поставя съвсем други цели, но и двете поредици притежават пълнокръвно изградени персонажи, сякаш съществуващи отвъд рамките на показаното на екрана. Може би най-голямото достойнство на „Изгнаник" си остава именно това, че никой от героите не изглежда да присъства единствено като механизъм за целите на сюжета - всеки води свой собствен, самостоятелен живот и реещата се камера го улавя някъде там, по средата на събитията.
Ако съдим по първия епизод, явно втори сезон ще има какво да предложи, не само като продължаване на сюжетните линии, но и като развитие на големите теми на сериала. Който далеч не е само за любителите на хоръра.
