"През Втората световна война е имало хора, които са искали да погълнат Земята, и хора, които са искали да измерят Луната". Ето една книга за вторите.
"Лунни мечтатели" (изд. "Колибри") е любопитно издание, което съчетава комикс стилистика с биографичен и научен разказ. Като подход напомня малко на "Боксьорът" на Райнхард Клайст и "История на музиката в картинки".
Черно-белите илюстрации, съчетани със страховете за апокалипсис, описани в тях, създават усещане за тревожност и разгръщат пълния диапазон на човешкия провал.
Комиксът започва с кратък увод, в който двамата автори – математикът Седрик Вилани и художникът Едмон Бодоен, работят в кабинета на втория, докато той разказва за детството си на село и за връзката между насилието и науката през вековете. След това започва пътуването им – напоено с мастило, научен прогрес, морален упадък, числа и страхове.
Първата дестинация е мрачният английски замък Фарм Хол, където някои от най-бележитите немски учени са затворници. Всеки от тях е предполагал, че в ума му се крие ключът към бъдещето. Вернер Хайзенберг също е там – основоположник на квантовата механика и носител на Нобелова награда за физика за 1932 година. Атмосферата обаче не е на трескав откривателски дух, а на разочарование. По радиото звучи съобщение, че в Америка е изнамерено най-страховитото оръжие в историята на човечеството – атомната бомба.
Хайзенберг – човекът, учил се някога от Нилс Бор и работил по немския еквивалент на оръжието, сега се чувства като провал. Дали се е разминал със съдбата да опръска ръцете си с кръвта на невинни жертви, паднали заради прогреса на науката или просто не е бил достатъчно талантлив? Както заключва Седрик Вилани: "Вернер е блестящ като творчески гений, но малко жалък като човек...".
Герой на втория разказ е Алън Тюринг, който преди четири години беше изигран от Бенедикт Къмбърбач във филма "Игра на кодове", което донякъде засили интереса към гениалния математик, баща на съвременния компютър, спомогнал за дешифрирането на кодовете на "Енигма" и предложил известния тест за разпознаване на изкуствен интелект.
В "Лунни мечтатели" Тюринг води монолог за живота и числата, обикалящи съзнанието му като духовете на бесни котки. Споменава, разбира се, и нечовешкото разсипване на таланта му поради осъждането заради хомосексуалност – нещо немислимо в цивилизования свят днес, което е било практика в Англия преди 60 г.
Във втората половина на комикса е разказана съдбата на Лео Силард – атомен физик, който създава концепцията за верижната ядрена реакция и до края на живота си е измъчван от кошмарите на проекта "Манхатън". Едно от децата в предложен в неговия разказ анекдот синтезира в едно изречение мъката, събрана в поне две от историите на лунните мечтатели. "Рави – казва то – направихме бомбата от любопитство, а не за да бъдем полезни".
Последен е разказът за Хю Даудинг – британския пилот, отговарял за въздушната защита на Обединеното кралство по време на Втората световна война. Даудинг става национален герой, изигран във филма "Битката за Британия" от самия Лорънс Оливие.
Четирите истории в книгата без съмнение се отнасят за безупречни в своята сфера мъже, някои от тях абсолютни гении, чийто талант се е проявил именно в екстремните обстоятелства на Втората световна война.
Това, за съжаление, се случва на твърде висока цена – с шокиращи последствия, много компромиси със силните на деня, а в някои случаи с трагичен завършек. "Лунни мечтатели" обединява разказите под облака на човешкото, което, както времето вече е доказало, надделява над омразата и мракобесието.
Любопитно е да се отбележи, че Седрик Вилани, който изглежда като учен, излязъл от една по-елегантна епоха, е автор и на книгата "Живата теорема" (изд. "Парадокс"), в която популяризира представата, че математиката е навсякъде около нас. Същото прави и в популярната си TED лекция, посветена на това защо математиката "е секси". Освен това е почитател на манга комиксите, което донякъде обяснява решението му да работи с Бодоен.
На 16 март, петък, от 18:00 ч. в зала "Славейков" на Френския културен институт ще се проведе среща между Седрик Вилани и писателя, носител на "Гонкур", Жером Ферари, който работи върху новия си роман "Принципът" – вдъхновен от преклонението на млад немски философ към Вернер Хайзенберг.
Двамата ще дискутират въпроси, свързани с принципа на неопределеността, а Седрик Вилани ще раздаде автографи върху българското издание на "Лунни мечтатели".
