Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Да се повозиш с горския

Бисер Богданов е човек на каузите, запален планинар и интересен събеседник, затова сме му уговорили среща с Volkswagen Touareg

 Снимка: Мирослава Дерменджиева, Webcafe.bg
Бисер Богданов е човек на каузите, запален планинар и интересен събеседник, затова сме му уговорили среща с Volkswagen Touareg

Може ли да оставиш добре платена работа заради нещо, от което нямаш представа. И то два пъти. Да смениш града, в който работиш. И то два пъти. Да не спираш да се предизвикваш, докато за пореден път скачаш в дълбокото.

Запознайте се с Бисер Богданов, HR на "Фикосота" - една от най-големите компании за бързооборотни стоки с офиси в България, Румъния, Гърция, Сингапур и Ню Йорк, която изнася продуктите си на над 70 пазара, на 6 континента. Човек на каузите, запален планинар и интересен събеседник, уговорили сме му среща с нас - скромния ни екип в лицето на Мирослава Дерменджиева и Сибина Григорова - и далеч не толкова скромния Volkswagen Touareg.

За Бисер е важно колата му да се катери нависоко, да е комфортна за семейство с две деца, да е сигурна и да не те предава.

Самият той е от хората, които изкачат ли се до едно място, решават, че утъпканите пътеки не са за тях и свиват по черните пътища. Така прави с работата си, така прави и когато просто планинарства в свободното си време.

Например - Бисер е най- Volkswagen човекът, който можете да си представите: наясно със себе си, без излишни претенции, постигнал много и въпреки това не поставя дистанция, непосредствен и точен, готов винаги да мине по трудния път.

Срещаме се на бул. "България" - не е най-удобното място нито за срещи, нито за паркиране, особено на толкова голяма кола, така че трябва бързо да решим накъде да поемем. Бисер не е единодушен със себе си - двоуми се между Витоша и Битака. От една страна го привлича гората, от друга - еклектиката на града.

"Не обичам много хора около мен и за да ги избегна, тръгвам по черни пътища през гори и храсталаци. Другият вариант е на Битака. Ако искате - там е доста интересно, не знам дали сте ходили. Мръсно е и изцапано, и е супер странно, когато няма хора. През седмицата е абсолютно празно."

Решаваме да хванем гората. Бисер дава газ, моторът приятно ръмжи, а големият панорамен покрив обещава приятна гледка във всички посоки.

Бисер е от Шумен. Завършва Лесотехническия университет в София, специалност Горско стопанство, екология и опазване на околната среда, през 90-те години. По онова време иска да работи точно това и докато приятелите му емигрират към Канада, Бисер решава, че ще остане в България. Работи в АГРОЛЕСПРОЕКТ - ходи по дивите гори и ги описва, а после прави карти. Жена му започва работа в Сатиричния театър - годината е 94та-95-та.

"Беше страшна мизерия в София, Янчулев беше кмет, нямаше вода, зимата беше гадна, нямахме пари, а бяхме свикнали като студенти на купони и добър стандарт. Разбрах, че в Шумен има конкурс за началник Горска полиция, което за мен беше абсурд - толкова много мразех куките, а трябваше да карам школата в Симеоново. Но се случи и ние се върнахме в Шумен. И така станах началник Горска полиция.

...викаха ми „Лошият лейтенант". 😊

Когато си част от МВР и работиш с хора, има едно чудене кои са добрите - защото от едната страна имаш хора, и от другата също. Когато обаче си в гората, там от едната страна са хората, а от другата е природата и това чудене го няма. Бяхме много трудно контролируеми - едновременно подчинени и на МВР, и на горите, и това ни даваше поле да лавираме. Бях 27-28-годишен началник на горската полиция, под мен имаше сержанти, оборудвани с джипове, пушки помпи, подвижни горски стражи, отговаряхме за области Шумен и Търговище. Почти всеки месец бях на разпит във Военна прокуратура по жалби срещу мен. Ние почти не закачахме обикновените хора - само директори на горски стопанства, полицаи, военни, кметове на общини.

Давах си обаче сметка, че един ден ще ме "праснат" и много внимавах. Тогава най-неочаквано една приятелка, с която сме осъмвали в дискотеките в Студентски град, ми се обади ....

"Как да си пусна навигацията - а да!".

Навигацията на Touareg е с големината на телевизор. До нея се стига през тъч скрийна и не е нужно да си горски, за да ти е интересно да я следиш, докато караш. Софтуерът на инфотеймънт системата обработва изображенията по-бързо, отколкото очакваш, и е с прекрасна видимост и резолюция. На езика на Volkswagen е известено като Innovision Cockpit.

"И така, тази позната ми се обади, видяхме се в Шумен - беше 98-ма година и тя търсеше управител на Мтел Шумен. Тогава Мобиком бяха големите. Приех, поработих един месец и после звъннах да й благодаря, че не ми харесва и се връщам на старата работа. Уговориха ме да остана още малко. Останах обаче повече - около 11 години 😊."

Първо бях в Шумен, после, когато във фирмата влязоха австрийците, ми предложиха да стана регионален директор за Източна България, се озовахме във Варна. Жена ми е от там. Първо не харесвах никак града, мислех си, че няма да мога да живея там, но всъщност е един доста слънчев и приятен град, особено, ако си вече с деца.

"Тук ли бях?" Стигаме до една по-тесните пътеки на Витоша. "Нали сме с джип? Дори няма нужда да го вдигаме, достатъчно висок е", казва Бисер с опитното око на човек кръстосвал по шубраците. Стандартното пневматичното окачване на Touareg има нива на клиренса „Normal" и „Comfort", ако ще се качвате офроуд обаче можете да изберете (от въртящо се копче до скоростния лост) и по-високо с 25 мм ниво „Offroad", така че да увеличите клиренса с общо 70 мм за особено тежки терени.

Нашият случай не беше такъв. При скорост на движение над 120 км/ч пневматичното окачване автоматично се спуска с до 25 мм, за да подобри аеродинамиката и контакта с пътя.

Спираме за снимки, този път няма да хващаме пеш по тесните пътеки. Вместо това решаваме да се порадваме още малко на комфорта на колата и все пак да отидем до Битака. По пътя ще тестваме двигателя, на който се носи славата, че е особено еластичен. 8-степенна ZF скоростна кутия, която реагира като по ноти. 286 к.с, които не смятаме да жалим по пътя за Мол Малашевци - както на шега наричат Битака.

След Мтел Бисер започва работа в Шел - работи с ритейлърите и отговаря за Централна и Източна България. "Много бях щастлив там, това е напълно „бяла" компания, готини хора".

"Един ден обаче ме се обади Красен Кюркчиев от "Фикосота" и ми казва - "Много дълго време си търся някой за човешки ресурси, защо не дойдеш при мен".

Аз му отговорих: "Ти луд ли си, аз съм малко горски, малко sales, какъв HR?". Все пак си казахме, че решаваме да помислим още малко. И така преди 5 години смених напълно средата. Беше ми много странно. Аз бях sales - обикновено в корпоративния свят "враговете" са маркетингът и администрацията. Като се преместих от sales в HR, беше, както когато се преместих от горската полиция в Мобилтел, бях като в клетка, защото не бях стоял затворен в офис.

Преместихме се всички в София. Не ми беше хрумвало, че ще работя за българска компания. Но искам да кажа, че когато работех в Мобилтел, това си беше тогава компания на прехода - имахме о.з. полковници, СИК-аджии. После отидох в Шел, която е невероятна компания за работа, обаче аз винаги съм бил еко човек, ходя по протести за Пирин и Рила и беше малко неудобно, че работя за подобна корпорация.

Във Фикосота - за първи път не само, че нямам вътрешен конфликт, но и съм супер горд, че работя там, където съм. Това е фирма, в която няма double agenda. Може да правим нещо грешно, да спрем и да се върнем, но няма нещо, което да се прави без реална бизнес причина и цел. В големите мултинационални компании често се правят глупости с много краткотрайна цел, защото някой си гони неговите лични интереси и бонус. След това си заминава, без да се интересува какво ще се случи с бизнеса и с хората му.

Аз напуснах и Мобител, и Шел на позиции, от които никой доброволно не напуска.

Разделих се с Мобител, защото не бях работил никъде другаде и не знаех ставам ли за нещо друго. И понеже във Варна рядко излиза висока и добра позиция, като тази на която бях в Шел, исках да видя ставам ли за нещо друго. Когато напуснах Шел бях в топ 3 териториални мениджъри за Централна и Източна Европа, но бях започнал да се замислям - цял живот sales, какво след това? Наистина мислех по въпроса.

Хората, които стават HR-и, обикновено за завършили психология, били са HR специалисти, развили са се и са станали HR-и. Масова почуда е, когато разберат, че на стари години съм станал HR. В началото ми беше много трудно - непозната сфера на бизнеса, която съм ползвал само като клиент. Първите месеци правех само срещи, опознавах пазара и партньорите. В предните ми работи имаше цифри и цели, така че във всеки един момент знаеш къде си и какво си свършил. Докато в HR нещата са много трудно измерими, по-трудно се оценява стойността за бизнеса. Предимството, което мисля, че съм имал е, че съм бил на терен в бизнеса. Освен това, когато хед хънтваме хора от различни компании, аз знам как да им продавам нашата, без да ги лъжа.

Към края на интервюто Бисер се сеща: Избрали сте най-неподходящият човек да ви говори за коли - аз нищо не знам за тях, казва той, а ние се чудим да се правим ли, че му вярваме или след два часа заедно в широкото купе на Volkswagen Touareg, можем да свалим излишната куртоазия.

"Учих се да карам кола в София като студент - разнасях едно списание, май се казваше "Градът" и карах много бързо насам натам, защото трябва да го доставям за време".

Очевидно оттогава му е останала любовта към скоростта, защото "колкото и да не разбира от коли", през цялото време изпробва педала на газта и скоростната кутия на Touareg.

"Първата ми кола беше чисто нов джип УАЗ - невероятна кола. Имахме две-три нови Ниви и Паджеро, но УАЗ-ката беше най-маневрена и високопроходима.

"Сега, когато си взех Volskwagen" - Бисер е реален потребител и фен на марката - "първата ми работа беше да кача децата и жена ми, да отидем до Чуйпетлово. Имаше сняг и лед, идеята ми беше да видя колко далеч мога да стигна по черен път навътре в гората. Това е най-високото село на Витоша, местните се бяха паркирали в центъра, а уличките бяха напълно непроходими. Имаше 40 см сняг. Аз се бухнах в снега, включих офроуд и понеже имам опит в горска среда, не се притеснявах. И си казах Уау, браво!"

Разговорът се връща обратно на работата му и по-конкретно на работата с милениълите - предизвикателство за всеки HR по света.

"Днес младите са толкова яки - осъзнати и естествени", казва Бисер. "Моят първи работен ден беше на 27 години, ставах по обяд и бяхме нон-стоп по купони - грам сериозност не е имало у нас. Сега при нас работят толкова много осъзнати хора на по 25 години. Не се пазарят само за пари, а преговарят с мен да ги включваме в различни проекти, да учат нови неща..."

Стигаме до Битака, където нищо не подсказва, че през уикенда тук кипи живот.

Бисер ни показва "официалния път". Паркираме за малко снимки "до кучетата". Нататък са „грозните поляни" казва Бисер, но после обръща глава на другата страна и показва кубетата на "Александър Невски".

"Мира, виж тази ръждясала стойка колко е готина" - Бисер опитва да се скатае от снимките и да "продаде" няколко кадъра на фотографката с едни железа. Не успява.

 

Най-четените