Oстров Луис е най-северната точка от шотландския архипелаг Външни Хебриди. Като такъв той е и най-изолираното и ветровито място в Шотландия, известно със суровата си красота. Местните жители са толкова богобоязливи, че трудностите на ежедневието им бледнеят пред тежестта на ирационалните им страхове. Детектив Финли (Фин) Маклауд е роден и израснал в тази среда, но заминава да учи в университета в Глазгоу и повече не се връща на острова. Не и до момента, в който започва действието в "Черната къща".
Бестселърът е част от трилогия (отрупана с награди), при това издателите обещават, че следващите две книги - "Човекът от остров Луис" и "Шахматните фигури" ще излязат след броени седмици.
Рядко се случва всички романи от жанрова поредица да са отличени за художествените си качества, в този смисъл активът на Питър Мей буквално спира дъха.
"Книга на годината" 2011 на британския сайт за криминална литература и трилъри Crime Thriller Hound и американската награда "Бари" за криминален роман на годината за 2013-та (за "Черната къща"), Голямата награда на читателите на френския ежедневник Le Télégramme и международният приз на фестивала в Коняк, Франция (за "Човекът от остров Луис") са само част от престижния списък.
От книгите му са продадени над 2 милиона екземпляра във Великобритания, а Америка вече е полудяла по тях. Самият Питър Мей се подготвя педантично за всеки свой сюжет. Това си личи по кристалната чистота, с която изгражда образите си. И по безотказния му нюх към детайла. Що се отнася до въздействието на българското издание, няма как да не подчертаем заслугата на преводача и отличната редакторска работа.
"Те са просто хлапета. Шестнайсетгодишни. Набрали смелост от алкохола и пришпорвани от наближаващия Сабат, те се прегръщат в тъмното в търсене на любов, за да намерят единствено смърт. За разлика от обикновено ветрецът е съвсем слаб. И топъл като дихание върху кожата, като съблазнителна милувка. Леката омара в августовското небе скрива звездите, но луната е почти пълна и хвърля бледа безкръвна светлина върху твърдия гладък пясък, останал след отлива..."
Лиричното начало на книгата грабва вниманието и нагнетява предчувствие за стряскащи разкрития. А те не закъсняват.
Убитият е Ангъс Макричи от Кробост, родното градче на детектив Маклауд, а почеркът на деянието напомня за неотдавнашен случай с голо тяло, увиснало от едно дърво между мократа от дъжда фасада на Петдесятната църква и банката, под носа на развяващ се плакат с надпис "Исус спасява". Отчасти провокиран от разрива в личния си живот, Фин се връща на острова, където сенките на миналото го връхлитат с пълна сила.
Местните жители са задушени от хватката на мрачна религия, чийто ад е постлан с християнски подбуди. Налице са една рухнала икономика, висока безработица, ширещ се алкохолизъм, процент на самоубийства далеч над средното равнище за страната.
Мъжете на острова ревностно пазят зловеща традиция - ежегодния лов на птицата гуга, който поставя на мъчителни изпитания психиката и тялото на участниците.
Клиничната посмъртна касапница, на която инспектор Маклауд става свидетел в моргата, го потапя в мълчание. Защото няма по-силно напомняне за собствената тленност от това да видиш друго човешко същество, проснато върху масата за аутопсия.
Един любопитен факт: на остров Луис само на мъжете се разрешава да придружават мъртвите до мястото на сетния им покой.
"...Всеки удар беше разплата. За онзи първи ден в училищния двор, когато бе блъснат в стената и спасен единствено благодарение на намесата на Доналд Мъри. За нощта, в която бяха откраднали тракторната гума. За бедния Калъм, обречен на живот в инвалиден стол. За цялата бруталност, раздавана от този безмозъчен насилник през годините. Фин си даде сметка, че губи бройката на ударите, а с тях губи и разсъдъка си, обзет от неконтролируема ярост".
По една случайност, осемнайсет години след като е напуснал остров Луис, инспектор Маклауд ще преоткрие из основи света, в който е живял. Не ще му бъде спестен и целият ужас, който съзнанието му услужливо е изтласкало.
Интригуващите персонажи в "Черната къща" не са един и двама, а сред тях е преподобният Мъри. Понякога гордостта и ненаситната самовлюбеност са най-логичното обяснение за стремежа да заемеш свещенически сан. А гордостта е грях, който предшества пълното падение...
Безсилие пред непоправимата истина, страх, срам и меланхолия - гъста и всепроникваща, насищат страниците на книгата, което прави поетичните моменти в нея почти свръхестествени. На финала блясва утеха, която компенсира стотици страници съспенс.
Сега вече очакваме с още по-голямо нетърпение "Човекът от остров Луис"...
