Мечтали ли сте да управлявате свой бизнес - малко кафене или симпатична сладкарничка? Ако се съди по броя участници в току-що приключилата игра на Jacobs “Кафене мечта” - явно много хора имат подобни амбиции. От всички, изпратили описание на своя мечтан бизнес, предстои да бъдат избрани петима, които най-добре (и най-реалистично) си представят своето малко кафене: как искат да го брандират, какво ще предлагат в него... И колко точно ще бъде широка усмивката им, когато поднасят чашата с кафе.
Петимата избрани ще могат в рамките на седмица да управляват подвижно кафене, което върви с бюджет за декорация и продукти на Jacobs. Реализираната печалба остава за тях самите, а онзи, който отчете най-голям оборот в края на седмицата, ще спечели луксозна кафемашина.
Диана Пинджурова, собственик на сладкарски цех за производство на празнични торти и управител на малката сладкарничка Didy's Cake, е част от тричленното жури, което ще прочете „мечтите“ на участниците и ще отсее най-симпатичните сред тях. Според нея е „много трудно да се избере, защото има всякакви готини идеи“.
„Хората са написали какви интересни неща ще правят, как ще се усмихват... Ние подбираме идеи, които звучат реалистично. Искаме да изберем и някой, който наистина ще се справи, а няма да се провали“, казва тя.
Журито ще даде насоки на бъдещите „управители“, защото никой от участниците няма опит със собствен бизнес. Името на всеки един участник ще бъде брандирано върху подвижните коли на “Кафене мечта”, които ще оперират в пет града - София, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора. Така всеки ще може да види какво е да носиш отговорност за бизнес, в който буквално е замесено името ти.
Самата Диана знае най-добре какво означава да си собственик на малък бизнес.
При нея заниманието със сладкарство започва като хоби преди около десет години. В течение на времето се оказва, че мечтата й е била не толкова да се превърне в майстор-сладкар, колкото да управлява процеса на производство, да прави това, което й харесва - и да го продава.
Диана е завършила международни отношения, след което работи в банковата сфера. Но интересът й към създаването и декорацията на торти я амбицира след работа в банката да твори до късно посред нощ сладки вълшебства. Изкарва и курсове по сладкарство и декорация, а хората започват да харесват какво прави. Тя се амбицира да си направи собствен цех. В началото той е съвсем малък и Диди прави всичко сама. След това наема един служител, после двама...
Сега за Didy's Cake работят 11 души, сред които 5 сладкаря и 4-ма декоратори.
Цехът е доста голям, заема около 350 кв.м и има 7 хладилни стаи. Производството също е доста развито – цехът си сътрудничи с детски клубове, молове, сватбени агенции. Правят кетъринг и торти за специални поводи, както и по-малко стандартни сватбени торти за много от големите ресторанти.
Колкото до сладкарницата Didy's Cake – тя съществува от 1 година и според Диана, възниква като естествена „витрина“ на над 30-те вида собствени торти на цеха.
Сладкарницата е в центъра на София, на възможно най-туристическо място в близост до площад „Славейков“, където има много хостели и минава голям туристически поток. Именно чужденците са и основна част от клиентите.
Освен торти, тук може да е поръчат и различни видове баница, включително и такава с чушка.
"Това е единственото място, където продаваме. Нямам намерения това да се превръща в голяма верига сладкарници. Идеята е да има едно хубаво местенце за качествени неща без консерванти“, е желанието на Диди.
Именно „без консерванти“ се оказва ключовият израз в силно конкурентния сладкарски бизнес.
Упорството на Диана да не използва готови смеси се оказва нож с две остриета за бизнеса, но определено е в полза за клиентите. Не може да става дума за никакво сравнение във вкусовите качества на торта, правена със заготовки и на „домашна“ такава – макар че Диди не харесва думата „домашна“:
„Всички казват „домашно“ и „на баба това, онова“... Аз съм горда просто, че в нашия цех не влизат продукти с консерванти, които почти всички сладкари иначе използват, за да пестят време за производство. Ако използвам такива продукти, ще улесня процеса, ще увелича печалбата и дори ще намаля персонала...
Но засега в нашия цех си правим всичко сами: от „А“ до „Я“. Печем блатовете - почти всеки вид торта е с различен блат. Не използваме готови кремове – варим си ги сами. Колкото до времето, необходимо за производство за крема за домашната бисквитена торта, например, и времето при производство с готов крем на прах – няма място за сравнение. В първия случай трябва време, за да събереш съставките, да свариш крема, да го изчакаш да изстине, да го смесиш с допълнителните съставки, да го намажеш, тортата да стегне... Докато с готов крем на прах можеш за 20 минути да имаш готова торта...“
Оказва се, че като себестойност на продуктите и двата вида торти излизат горе долу еднакво.
„В домашния варен крем няма кой знае колко скъпи продукти, но пък отнема много време и човешки ресурс. Затова пък е триста хиляди пъти по-вкусен от този с консерванти, който е чиста химия“.
Основният проблем, който Диана признава, че среща с така наречените „домашни торти“ е срокът на годност, който е много кратък, в сравнение с тортите с консерванти.
„Нашите торти могат да се консумират максимум 5 дни след производство. На 4-ия ден се забелязва, че тортата вече изсъхва. Докато една торта, произведена с крем на прах, може да седи 2-3 седмици на витрината и нищо да й няма“.
Това са трудности на бизнеса, но Диди казва, че се гордее с факта, че предлага нещо наистина качествено на клиентите. Все пак става дума за бутикова сладкарница, а не за масово производство.
Диана смята, че опитът й от банката като анализатор на големи бизнеси и кредитен експерт е развил логическото й мислене и е спомогнал да натрупа ценни наблюдения в бизнеса.
„Ако можех да правя само торти, вероятно нямаше да имам собствен бизнес, щях да си работя като сладкар в някоя друга сладкарница на заплата. Но се сетих, че мога да го създам, че имам данните, с които да мога да си го направя...“
Именно първи стъпки от „управление на бизнеса“ ще усвояват и победителите в играта на Jacobs. Пробният период от една седмица може и да е твърде малък, за да се постигне какъвто и да е успех, но пък е достатъчен, за да докаже, че добрият продукт рано или късно се отблагодарява - под формата на приходи и верни клиенти.
