В тяхното семейство няма нищо забележително. Поне така изглежда. Няма известни личности. Никой не блести с кой знае каква интелигентност (поне така изглежда). На външен вид са средна хубост. Като изключим красавеца Дени, фаворизирания син. Три от четирите деца на Аби и Ред Уитшенк живеят на двайсетина минути от родителите си. Но и в това няма нищо забележително.
И все пак, като повечето семейства те си въобразяват, че са по-особени. Гордеят се, например, с уменията си да майсторят едно-друго. Да повикат специалист се приема за провал. Тази им черта е наследство от родоначалника на фамилията Джуниър и неговото презрение към показността.
До един са убедени, че имат по-изискан вкус от околните. И се оглеждат смутено винаги, когато се заговори за религия...
Романът "Макара със син конец" на Ан Тайлър започва със смущаваща новина. Дени, "черната овца", най-неукротимото дете на Аби и Ред, внезапно им съобщава, че е гей. Авторката ловко прихваща вниманието още с първите реплики, за да принуди читателя да остане в книгата. И той го прави, остава до края. Но търпението наистина си струва. Къщата с веранда оживява пред очите ни, пълна с глъч, прегърнала спомените на три поколения щастливо омъжени жени.
Майката орлица Аби е сред най-вълнуващите персонажи в "Макара със син конец". Вездесъщата и грижовна Аби, която не просто обича поезията, а защитава всяка благотворителна кауза. Домът й е пълен с нейни произведения, всевъзможни макрамета и пъстроцветни плетени одеяла. Прибира непознати от улицата - човек никога не може да бъде сигурен колко души ще седнат на масата за вечеря. Старият Джуниър смятал, че Ред се е оженил за нея само за да му направи напук. А Ред чисто и просто я обича.
– Ако имаш право на едно желание – попита тя Ред една нощ, когато и двамата не можеха да заспят, – какво ще бъде то?
– Не знам.
– Аз бих си пожелала прекрасен живот за децата ни – каза Аби.
– Да, това е хубаво.
– А ти?
– Ами – отвърна той, – може би Харфорд да фалира и да спре да ни подбива цените.
– Ред! Стига!
– Какво?
– Как може да не поставиш на първо място децата?
– Нищо подобно, за мен те винаги са на първо място. Но ти нали вече се погрижи за тях с твоето желание.
Да, сагата е пропита с топъл, ненатрапчив хумор, и в това се изразява истинският й чар.
Един ден Аби се разболява. Умът й започва да работи за себе си, изключвайки я от разговорите на околните. Нейната нестабилност разклаща покоя на Уитшенкови. Съпругът й Ред също остарява, започва да не уцелва думите.
Дали Джийни, Аманда, Стем и Дени ще се приспособят към новата психологическа реалност?
За съжаление нямат избор. В това се състои мъдростта на живота – да продължава, независимо какво сме преживели. А иначе Уитшенкови от Балтимор не умират - такива неща се случват само на другите. Само дето щастието постепенно им се изплъзва... Как да не си зададеш въпроса защо все трупаме, трупаме, трупаме, макар от най-ранно детство да знаем, че всичко има край?
Ан Тайлър рисува изящен портрет на няколко поколения от една американска фамилия от средната класа, живуща в предградията. Портрет, в който може да се припознае не едно семейство заради умението на авторката да превръща делнични ситуации в проникновени и въздействащи истории.
Романите на Тайлър разобличават фалша на американската мечта – изкарват наяве заблудата, че с упорит труд и добри намерения всяко семейство може да постигне идеала на Норман Рокуел – обикновеното, домашно отгледано щастие.
