Емил А. Георгиев, Да, България: Идваме, защото става дума за България

Платена публикация

На 26 март часовниците местят стрелките си с един час напред, но дали ще се движим напред и политически зависи от избора на гласоподавателите. Затова поканихме представители на партии и коалиции да отговорят на няколко конкретни въпроса. Емил Георгиев е втори в листата на коалицията Да, България в 24 МИР-София, като представител на партия ДЕОС.

Кой е Емил Георгиев и защо влиза в политиката?

На 43 години съм, юрист по образование, адвокат по професия, баща, гражданин и активист за гражданска и политическа промяна. Най-вече за политическа, защото в политиката се взимат важните решения за всички нас и за обществото. Политически са решенията какъв въздух дишаме, по какви улици се движим, колко добре са образовани децата ни, както и развитието на цялостната ситуация в държавата. Затова, ако искаме да променим нещо, трябва да обърнем внимание на политиката. За мен това беше основната причина да тръгна по този път. От една страна, защото съм гражданин и родител, а от друга - тъй като в професията ми като адвокат, непрекъснато се сблъсквам с грешни правни решения с лоши закони и с още по-лошото им прилагане. Това беше много силна мотивация да се започна да се занимавам с политика. Показахме го и преди три години на летните протести #ДАНСwithme. Малко след като приключиха, създадохме политическа партия ДЕОС, чийто председател бях до края на 2016 година.

Защо ДЕОС и вие избрахте Да, България?

Защото имаме едни и същи цели, защото се борим за едно и също. Общото, което събира сега и двете партии, както и хората от новосформиралата се Да, България е протестът от 2013 година. В Коалиция Да, България сме точно онези хора, които искаме да реализираме исканията на протеста. Политическият проект в лицето на Реформаторския блок се провали и не можа да го направи. Затова сега е наш ред. Целите и принципите са еднакви и по тази причина сме заедно.

Защо съдебната реформа преди всичко?

Защото България е много болна и трябва да си я представим като пациент в терминална фаза. Ако не се направи нещо радикално в лечението, пациентът ще умре с подобрения. Мисля, че отдавна минахме етапа, в който можеше да се говори за вливания, инжекции или подобен вид терапии. Дори лъчетерапията вече не е на дневен ред. Нужни са радикални мерки, а в Да, България имаме смелостта да ги приложим. Защото когато излекуваме правосъдието, оттам ще тръгне и лечението на всички останали органи и системи.

Темата с бежанците е много актуална. Знаете какво се случи в Белене
и Елин Пелин. Каква е вашата позиция?

България има определени ангажименти съгласно няколко международни конвенции, които е приела. Въз основа на това българските закони регламентират ситуацията на легално пребиваващите бежанци. За съжаление не много хора знаят, че да бъдеш легално пребиваващ бежанец в България означава, че си минал през цедката на Държавната агенция за бежанците, МВР, ДАНС и т.н. Това означава, че тези лица не представляват опасност. И в Елин Пелин, и в Белене, става въпрос за семейства, едното малко по-възрастно, другото с деца. В тези ситуации имаше възможност нашите сънародници да проявят малко повече човещина, но те не го направиха.

Лично аз нямам отговор, защо така се случиха нещата, но подозирам, че причината е в политическото поведение. Всички политически партии, особено големите играчи, се възползват от тази тема като печелят подкрепа от това. Насъскват своите гласоподаватели срещу бежанците, а това е безотговорно. Надявам се да се преосмислят тези позиции. Още си спомням времето от началото на 90-те години, когато много българи търсеха и получаваха бежански статут в чужбина. Сигурен съм, че отношението към тях не е било такова.

Трябва ли референдума за промяна в избирателната система да стане факт?

До момента това е най-успешният референдум, който привлече най-масово участие. Над 2 милиона души гласуваха като по-голямата част от тях отговориха с Да на въпросите и най-вече на питането за мажоритарната система на гласуване. Но нито един от големите политически играчи, които все пак имат някакъв потенциал, нямаше смелостта да каже: Нека да се съобразим с волята на хората. Защото малко не достигна на референдума, за да стане задължителен. В момента решението е в ръцете на следващия парламент.

Като народен представител ще бъда със сигурност сред онези, които ще вкарат референдума за разглеждане в пленарна зала. Прилагането на референдума може да стане по различни начини. Аз лично съм против мажоритарни избори, но трябва да се следва интересът на избирателите. Може да се предложи широка гама от решения, която започва от много по-силна мажоритарност от сегашната, повече възможности за преференция, за отпадане на прага, истинска конкуренция между кандидатите в една листа, или мажоритарна система по френския модел. Това не е точно по въпроса и отговора на референдума, но е много близко. Така във всеки един избирателен район ситуацията ще бъде като на президентските избори, на първия тур имаше почти 20 двойки, а на втория тур останаха само двама кандидата. Ако наистина това искат хората, нека да го получат. Може след няколко вота отново да променят мнението си.

Какво мислите за преференцията? Проблем ли е преференцията за Да, България?

Аз съм абсолютен фен на преференцията, водя преференциална предизборна кампания, в 24 МИР в София съм на второ място. Който желае да ме подкрепи, нека в бюлетината при партиите отбележи на квадратчето 16, а вдясно на кръгчетата - 2. Щабът на Да, България категорично насърчава преференциалната кампания при кандидатите. 
Преференцията дава два важни стимула: от една страна тя кара кандидатите да търсят контакт с хората и да представят своята програма. От друга страна, благодарение на преференцията, лека-полека хората започват да се интересуват повече от самите кандидати. Отмина времето, когато във всяка листа има по един разпознаваем човек и хората гласувайки мажоритарно, вкарват куп непознати хора. Всъщност доразвиването на преференцията при отпадането на сега съществуващите прагове е начин да се отговори на референдума за мажоритарно гласуване.

Като юрист сте работил именно във Виена. Защо решихте да се върнете в българската правна действителност?

Аз отидох във Виена, за да уча право, и дълги години работих там, най-вече за големия концерн Siemens именно в сферата на информационните технологии и интелектуалната собственост. Но както често се случва, човек си променя решението, пренасочва си приоритетите и  аз реших да продължа да се развивам като създам своя собствена кантора. Реших това да стане в България, защото когато мачът е у дома, играеш на свой терен. Както се казва вкъщи и стените помагат. Никога не съм съжалявал за това свое решение.

Как бихте обяснили на десния избирател, че трябва да предпочете Да, България пред някоя от другите десни формации?

Защото "десните" предадоха своите избиратели. То не бяха трикове, не бяха исторически компромиси и подобни решения в ущърб на поддръжниците им. Христо Иванов е единственият политик, който отказа да участва в историческия компромис и триковете. Когато видя, че главната му цел, заради която той влезе в политиката и прие да бъде министър на правосъдието в кабинета Борисов 2, няма да се случи, той просто прати всички по дяволите и си подаде оставката. Той беше единственият достоен политик, който го направи. Други също можеха да го направят, но не постъпиха така. Те избраха или да играят с мафията или други половинчати решения. По тази причина и аз съм в листата на Да, България и считам, че т.нар. десни са най-силно представени при нас.

На тези, които се колебаят между номер 4 и 16, какво бихте казал?

Не толкова номерата са важни, важни са идеите, важни са посланията, важни са личностите. В Да, България има личности, които във времето са показали качества и способности. Когато е било важно, не са се огънали, а са отстоявали твърдо позициите си. Така че по-добре да отбележат на 16, а онези, които са в 24 МИР, да дадат преференция за 2.

Емил А. Георгиев е кандидат от 24 МИР в София. Ако искате да го подкрепите, гласувайте с номер 16, преференция 2.

Публикацията не е част от редакционното съдържание на Webcafe.bg.

Новините

Най-четените