Можете да бъдете сигурни, че не пиша тази статия, надвесена над купчина прецизно обелени глави цвекло или варен праз с блудкав вкус и капка лимон за разкош. Всичко, което влиза под определението „здравословно хранене" винаги леко ме е плашело, защото като всяко българско дете от седемдесетте и осемдесетте години на миналия век съм отгледана с мазни столови манджи, домашни бабешки ястия и плътна, хранителна национална кухня, гарнирана със заводски бял хляб.
Тази нехаеща родна храна, както днешните трийсет-четиридесет годишни добре знаят, се отрази на мен и връстниците ми по един много конкретен и все по-видим начин - в увисващите двойни брадички, плътните и омекнали седалищни части, отпуснатите кореми и разбрицаните стомаси. Дадохме си сметка за това, когато алказалцерът си стана част от сутрешния ритуал с пиене на кафе, упражненията във фитнеса взеха да дават резултат все по-трудно, а чувството за тежест в стомаха и вина за погълнатите калории придоби физиономията на човека в огледалото.
Добрата новина е, че цялата тази личностна трансформация се случи на много хора едновременно - сякаш в един момент модерният свят се събуди, погледна се, не се хареса и дружно си каза, че това не може повече да продължава. Ето така, за добро или за лошо, трябваше да намери достатъчно ефективни, но пък и лесни за понасяне здравословни алтернативи. И разбира се, да облече това в добър маркетинг, който да го превърне в тенденция.
Направете си експеримент и напишете в интернет търсачката „здравословно хранене"! Ще останете изумени колко различни, противоречащи си системи на готвене и хранене съществуват. Всичките до една с претенции за научност, за последна иновация, за мигновени резултати. Само че, като жена, която на няколко пъти е смъквала и вдигала шеметно цифрите на кантара, която се е подлагала на драстично гладуване, яла е до повръщане болнична зелева супа, мерила е калории с калкулатор, правила си е кръвен профил за поносими и непоносими от организма храни, носила е магнитни пръстени на палците си, лепенки на ушната си мида и е пила „абсолютно безвредни природни" добавки с цвят на сигнална жилетка, хич не се хващам на техните обещания и „доказани резултати".
Пък и нека си го кажем направо: не е ли вкусното хапване едно от най-страхотните удоволствия на света? И какво да направя, когато смачканото авокадо с настъргана целина не може да ми замени вкуса на пържените картофки - харесвам го и даже си го ям с удоволствие, но само мисълта, че не мога да го съвместя с един добре приготвен, домашен чипс, ме кара да се чувствам незаслужено ограничена!
Каквото и да си говорим, здравословното хранене не само отдавна е тенденция, но в него вече си има и различни стилове и моди. И според личното ми разследване, тази година „на мода" са няколко особено важни детайли.
Добрата закуска
Системата за лечебно гладуване ни препоръчва да не ядем нищо преди десет часа и да започваме деня си с билков чай с мед или чаша топла вода. Според някои системи най-добрият начин да събудиш стомаха си след сън да го „нагостиш" с няколко капки лимонов сок в чаша гореща слабо минерализирана вода. Трета теория обещава да преобърнем метаболизма си, ако на гладно „закусим" с чия и ленено семе, разтворени в обезмаслено кисело мляко.
Според най-новите тенденции обаче закуска трябва да има и тя следва да е питателна. Т.е. всички онези прекрасно отрупани маси с пресен хляб, домашни палачинки, мляко, сирена и плодове са си съвсем в реда на нещата, но при едно условия - да са приготвени от нискокалорични продукти с биопроизход и по домашни рецепти, без консерванти и подобрители.
Снаксовете
Само преди година-две тази дума, спомената в кабинета на диетолог или в център по отслабване, щеше да ви навлече недоверчиви погледи и дълги тиради срещу т.нар. джънк фууд. Днес нещата са по-спокойни - снакс не е мръсна дума, мръсно може да е само съдържанието му. Точно затова съвременната диетология препоръчва за снакс или похапване между храненията да използваме различен тип храни - печени, безсолни ядки, домашни диетични бисквити, сушени плодове и дори леки сготвени ястия, приготвени обаче по диетичен начин и с уреди, които преработват храната здравословно.
Домашното кухненско въоръжение
Всички онези така модерни през деветдесетте години фритюрници, машини за гофрети и уреди за палачинки вече събират прах по домашните ни мазета. Тенденцията да се яде само печено и варено пък донесе манията по бавното готвене и съответните домашни скари и умни фурни с всякакви функции. Истината е, че и от тях ни омръзна, заради трудното почистване, миризмите из къщата и все пак ограниченото меню, в което всяка храна с хрупкава коричка и мека вътрешност, която наподобява пържене, е грях. Най-новата вълна в модерното кухненско оборудване се стреми да ни достави всички хранителни удоволствия, без да вреди на здравето ни. Пионер в подобна технология на пазара е уредът за здравословно готвене Philips Airfryer, който готви например с горещ въздух.
Това дава възможност да приготвяш храна без абсолютно никаква мазнина или пък да добавяш буквало няколко капки, колкото да имаш вкуса на пържено. Самата храна се готви в кошница, така че дори и мазнина на продуктите (например тази на месото) се отцежда, а горещият въздух се завихря от всички страни и така в уреда всичко се готви равномерно. Хубавото е, че няма нужда да висиш около него, за да разбъркваш или обръщаш, а пък специален сигнал дава знак, когато храната е приготвена. Най-досадната част от периода, в който се храниш на диетичен режим, е тази с посрещането на гости, когато сервираш какви ли не кулинарни чудеса, а сам набиваш варени на пара моркови примерно. Този тип нови кухненски попълнения оправят тази несправедливост, защото могат да сготвят храна за 5 порции. Така че ядеш наравно с гостите си, които при това няма да си тръгнат с натежали стомаси и силни среднощни киселини.
Супите
Те незаслужено минаха в запаса за сметка на салатите, които всеки решен да мине на диета, яде в неограничени количества. Факт е обаче, че в т.нар. салати не винаги има точно това, което ще се погрижи за добрата ни форма и здраве. Например как можеш да очакваш да намалиш паласките и корема за месец ядене на салати, ако зеленото в тях е просто гарнитура на солидно количество люспи пармезан, варен боб, пържен бекон и пикантен майонезен сос, който чудесно се комбинира с хлебни крутони?
За сметка на това в последната година диетологията реши да потърси добрата, вкусна и диетична супа и да я вмъкне в дневното меню на съвременния човек. Приготвена без много мазнина, мляко или сметана, тя всъщност е чудесен начин да дадем на организма си всичко, от което има нужда, като при това запълним усещането за глад и улесним работата на стомаха и червата.
Класическите регионални продукти
Наситихме се на всякакви храни със сложни имена и екзотични вкусове и разбрахме, че не е нормално да имаме на трапезата си ягоди пред декември. И е ако все пак те се червенеят като десерт в менюто ни, или идват от някоя ливада от края на света, подкрепени с порядъчно количество препарати, за да издържат на пътуването, или лабораторно са израснали в някой полухимичен парник. И в двата случая не е точно това храната, която искаме да погълнем. Нито като вкус, нито като качество. Постепенно се връщаме към добрите наши си продукти - карфиол, зеле, зелен боб и моркови през зимата, домати, краставици, тиквички и всякакви плодове през лятото. При сготвените храни е същото - няма нищо лошо нито в порция гювеч, зрял боб, сърми или печено месо с ориз, стига обаче да е приготвено с малко мазнина, без запръжки и прекалена кулинарна обработка, която да го превърне просто в хранително тесто за потушаване на глад.
Съвременното разбиране за здравословно хранене вече не стъпва на платформата на лишението от храна, а на нова концепция за отглеждането и съхранението на продуктите, приготвянето й и начина й на консумиране. Днес вече нищо не е забранено - то е разрешено в определени количества, комбинации, периоди от годината или деня. Така че мъката с диетите и чувството за вина от двете изядени пълнени чушки на обяд вече са история. Потвърждавам го, докато дояждам порцията си здравословно изпържени тиквички, приятно охладени от чаша домашно кисело мляко и копър от личната ми балконска градинка.
