Почти всеки от нас има в живота си поне един учител, на когото дължи любовта си към нещо. За Добрин Минков това е учителката му по география. Когато е 16-годишен, именно тя води класа на двуседмичен преход в Пирин и запалва любовта му към пътешествията.
"Аз съм от североизточния край, където нямаме такива планини, и много се впечатлих от природата и цялото величие, което видях. Сякаш от тогава ми тръгна тази страст", разказва Добрин.
Днес той е горд притежател на златна значка от 100-те национални туристически обекта - най-високото отличие, което се дава при събрани 100 печата и посетени всичките 100 обекта.
Работата му също има отношение към страстта му да опознава родината. Експерт е в отдел "Бранд и маркетинг комуникации" в Yettel - телекомът, който дигитализира емблематичното движение и пренесе 100-те национални обекта в телефона. Именно благодарение на оператора днес можем да събираме дигитални печати и да преоткриваме националното ни богатство по нов начин.
За Добрин този момент настъпва много по-рано. Ученическата му среща с Пирин събужда любопитството му към пътуванията. Целенасоченото събиране на печати обаче се случва около десет години по-късно, когато изкачва връх Ботев. Там купува първата си туристическа книжка и получава първия си печат. "В началото просто пътувах. Ако си носех книжката, взимах печат. Ако не - не", разказва Добрин.
Апетитът обаче идва с яденето. Когато натрупва повече печати и взима бронзова значка (при събрани 25 печата), започва да планира пътуванията си съобразно обектите. Така в началото той води книжката, после - тя него.
Според Добрин, най-ценно на движението е, че отваря кръгозора ти и те отвежда на места, на които надали би отишъл. Точно както се случва с него. Макар че е верен фен на планините, далеч не се ограничава само с тях. Посещава и редица културни и исторически места, всяко от които го изненадва по свой начин.
Такъв е примерът с Националния музей на образованието в Габрово. Често пренебрегван заради популярността на Етъра и Музея на хумора и сатирата, той се оказва не по-малко интересен. "Намира се в сградата на Априловската гимназия", разказва Добрин. "Имаше възстановка на класна стая - така както е изглеждала преди векове, когато са се поставяли основите на българското образование - със същите чинове, дъска, катедра". Най-силно го впечатлява надписът над дъската, който гласи: "Едно място за всяко нещо и всяко нещо на мястото си".
"Това са само няколко думи, които обаче те учат на ред", добавя Добрин и признава, че до днес повтаря това правило на децата си.
Да каже кои обекти са му любими, е трудна задача.
Избира да разкаже за три - "не от най-популярните, но също толкова съдържателни". Деветашката пещера е първото място. Посещава я преди близо 20 години, когато за нея знаят само малцина пещерняци и все още не е в списъка на 100-те обекта. "Рових се в планинарски форуми, за да разбера как да стигна дотам. Тогава нямаше официален път до нея - газихме в реки и катерихме скали, докато я открием", спомня си той.
Когато влизат в нея, все още мирише на мазут, защото дълги години пещерата е била склад на военните. Гледката обаче е впечатляваща и по думите му величието на природата там е магично.
Друго място, което силно го впечатлява, е Археологическият музей във Варна. Именно там в продължение на половин час се взира в миниатюрна златна фигурка, част от българско златно съкровище. "Наблюдаваше се под лупа и беше изключително нежна, изпипана до най-малкия детайл".
Античната римска вила Армира до Ивайловград е третият обект в селекцията му. Това, което го впечатлява този път, е беседата. "Много е различно, когато само гледаш нещо, и когато някой върви с теб и ти разказва. Обясниха ни как е била устроена вилата, как са възстановявали мозайките - все едно редиш пъзел, но без да имаш картинката. Как дори е имало парно - все впечатляващи за времето неща", разказва Добрин.
Отнема му около 3-4 години, за да събере всичките 100 печата и да получи златната значка. За него обаче 100-те обекта са просто формалност. И до ден днешен продължава да пътува и да посещава места, които не са част от движението, но разкриват прекрасни гледки и истории за страната ни.
На въпроса дали опознавайки родината я обиква, или е със смесени чувства, отговаря, без да се замисля - "Категорично я обикваш. Колкото повече виждаш, толкова повече откриваш смисъла. Противоположното го няма в мен. Не можем да говорим за държавата в трето лице, защото това сме ние. Каквато държава си направим, в такава ще живеем", убеден е той.
Вярва, че най-смисленото нещо, което човек може да прави със свободното си време и средства, е да пътува, и то по възможност в следния ред - първо в България и след това в чужбина.
И макар че вече е обиколил 100-те обекта, е готов да ги започне отново. Сигурен е, че ще е много по-различно. Първо, вече пътува с двете си деца. Второ, има много нови обекти, които преди не са били част от движението. И трето, "цялото това нещо придоби нов живот с дигитализацията в приложението Yettel".
През всички тези години, в които обикаля България, осъзнава и друго. Тук имаме впечатляващи места, но също толкова впечатляващи са и хората, обичаите, битът ни. Често по планините среща чужденци - "те са впечатлени от нашата топлота и гостоприемство. Ние помежду си невинаги се харесваме, но тази непосредственост наистина ни отличава и е нещо ценно, което имаме и трябва да пазим", завършва той.
