Webcafe, пише Валерѝ - момичето от интернет, което обича да живее, усеща и открива. Да откриваш е широко понятие, често мисля и дискутирам с близки какво всъщност обхваща това действие. Дали откриването е само откриване на нови места, или е откриване на емоции, пък откриване на себе си?
Обичам да пътувам, това ме зарежда, когато го правя успявам да намеря смисъла на откривателството, всички негови нюанси и красоти. Богатства и предизвикателства. Отговор за това какво е откривателството, който да се напише кратко, няма - това е процес на себеопознаване, светоопознаване и чувство.
Тази мисъл ме води винаги в Италия. Моето място, там, където успявам да намеря себе си, сякаш начинът на живот там натиска правилните бутони у мен.
Когато си мисля за Италия, мисля за красивите пейзажи, невероятно вкусната храна, ароматното кафе и лежерния начин на живот. Там разбират, че животът е повече от работа и задачи, той трябва да се живее с наслада. Неслучайно я има фразата "la dolce vita".
В Италия не мога да пропусна хранене. Обожавам тяхната кухня и рецепти, които са овладели от стотици години. Харесва ми колко семпли са, само с 4-5 съставки, но съчетани по перфектен начин. Като се замисля, семплите комбинации, аранжирани по твой вкус, са тези, които носят най-силната наслада.
Нищо не може да надмине свежи домати, ръчно приготвена паста и истински качествен зехтин. Доброто вино, комбинирано с храната също спомага.
Но знаете ли, има и още нещо, което допринася за това храната да бъде така вкусна - тя винаги е споделена с любими хора. Какво би била "la dolce vita" без добър приятел или наш близък? Така се създават моментите, които ни свързват и помним. Така се създава дълбока връзка с другия човек. Истината е, че и сам можеш да се насладиш на този сладък живот, стига да си там, в момента. Без телефони, без работа, без нищо, което да те разсейва.
Италианците си имат пъстри традиции относно обяда, чували сме, виждали сме и сме чели купища интересни факти за любовта на италианеца с храната и напитките. Има един неписан закон при тях, който аз споделям категорично - чаша хубаво кафе след обяда.
Е, кафето е още нещо, което италианците са овладели до перфектност.
Там не пият огромни чаши кафе с много мляко и лед. Там кафето е изкуство. Кафето е ритуал. Ако посетите Италия, ще откриете, че те правят този ритуал по всяко време на деня, независимо в кой град или селце се намирате. Пият сутрешно кафе, кафе след като обядват, следобедно кафе, кафе след вечеря и всичко това се случва в малкото барче на тяхната уличка. Използват и този момент, за да се социализират и насладят на деня.
От това можем да научим много, защото на много места по света кафето се пие между другото - в колата или на бюрото, докато човек върши работа. Докато там те си говорят с баристата, с останалите посетители и със съседите си, защото и те пият кафе по същото време.
Ние тук може да нямаме същата култура за кафето и социалното изживяване, но няма нужда да ходим до Италия, за да се насладим на този начин на живот. Можем да си създадем наши ритуали у дома.
Вкъщи, например, пием кафе два пъти на ден - сутрин и следобед. Сутрин е времето, когато разнообразяваме - някои сутрини пием чисто еспресо, но понякога сме в настроение за капучино или друго кафе с мляко. Следобед пък е задължително да пием еспресо. Причината е същата, поради която и в Италия не пият капучино след 12ч. - за да не ни става тежко.
Както и да е, ключовото е, че това е време, на което се наслаждаваме и не го пием набързо. Достатъчно е само да имаш една хубава кафемашина.
Тези порядки при пиенето на кафе носят със себе си заряд. Всяка кафе напитка има своята идентичност и своите вибрации, които често кореспондират с нашата нагласа за деня. Както при храната в Италия, така и в процеса за направата на кафето са символ на една романтика, която завлича всеки, който понечи да я почувства. Романтика в семплостта, но и романтика на избора - комбинации, които водят до желания резултат.
Всяка среща, хапка, глътка, споделен момент, усмивка или дума влияят на нас хората директно. Както ние влияем върху изборите си и комбинациите, които предпочитаме да изпробваме.
И ако случващото се около нас натиска нашите бутони така, че да формира красотата на живота и да ни показва, че трябва да се стремим към онова вълшебство на безвремието, то има моменти, в които сами можем сме в контрол, натискайки правилните бутони.
Отскоро вкъщи се радваме на Saeco Xelsis Suprema.
Автоматична кафемашина, която ни дава възможност да опознаваме по-дълбоко себе си или да се впуснем в нетипични комбинации със своето меню от 22 класически напитки - всякакви кафета, за които можете да помислите.
Машината носи Италия, крещи Италия - с дизайн, с дух, с възможности. Не само те разбира, но и ти сам можеш да опознаеш желанията и нуждите си, като ги проектираш върху нея чрез всички нейни опции за персонализиране. Натискането на бутоните в буквалния смисъл - да направиш сам това, което въображението ти и съществото ти жадува. Можеш всеки път да регулираш силата на кафето, температурата, вкуса, дължината на кафето или млякото, както и височината на пяната.
Харесва ми, че с Мартин можем да си имаме отделни профили и в тях да добавим своите предпочитания и любими напитки, защото всеки има различни любими бутони.
