Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Мария Трайкова, бесарабската българка, която следва сърцето си – да стане акушерка в България

Мария Трайкова, бесарабската българка, която следва сърцето си – да стане акушерка в България

Европейската година на уменията, която продължава до май 2024 година, е повод да бъде разказана вдъхновяващата история на Мария Трайкова. Едно момиче, чийто живот показва колко важно е да не спираш да търсиш своята посока, дори когато трябва да започнеш професионалния си път отначало.

Желанието да продължаваш да учиш и да развиваш потенциала си е начинът да постигаш това, за което мечтаеш, смята Мария. Тя е бесарабска българка от Украйна. На 26 години е и от 17-годишна живее в България. Защо и как идва у нас, как преодолява трудностите и откъде идва нестихващата ѝ мотивация да учи, за да постигне мечтата си да бъде акушерка, разказва самата тя.

Мария, как и защо реши да дойдеш в България?

Бях 12-годишна, когато моята учителка по български език и литература ми даде надежда и увереност да замина да уча в България. Стана съвсем случайно - един ден останах след училище, а тя имаше допълнителен урок по български език. Разговорът с нея ми даде кураж да последвам желанието си и си казах, че ще замина. На 16 завърших средното си образование и след това кандидатствах за обучение в България, като положих изпит по БЕЛ и история на България.

Какъв беше животът ти в началото? Трудно ли ти беше? И какво те мотивира да останеш тук?

Животът през първите две седмици беше много труден и дори бих казала ужасен. Мислех си, че няма да се справя, много плаках. Когато споделих на близките си, че искам да се прибера, отговорът им беше категорично да не го правя. Ако се бях върнала обратно в Украйна, повторно идване в България трябваше да си осигуря изцяло сама, без тяхната финансова помощ.

Да, беше тежко, не само финансово, но и психически. Сблъсках се с редица трудни ситуации, като уреждане на документите за установяване, запознанство с града, с колегите, с други млади хора.

Любовта към България и колегите ми, които бяха впечатлени от моята смелост и хъс да дойда да уча тук чак от Украйна, ме накараха да повярвам в себе си и ме мотивираха да остана. В София има големи възможности за развитие и реших, че това е моят шанс - да остана и да се развивам професионално.

Разкажи ни за образованието и обучението си тук.

Първоначално исках да следвам медицина, но не ме приеха. Тогава реших да уча национална сигурност, повлияна от баща ми, който е военен. И така първото ми висше образование е "Национална сигурност и културно-историческо наследство", което завърших в Университет по библиотекознание и информационни технологии. В момента уча второто си висше образование, което винаги съм искала - за акушерка. Втори курс съм във Факултета по обществено здраве, към Медицинския университет в София.

Кои бяха европейските програми, които ти помогнаха да практикуваш наученото в университета?

По време на обучението ми по специалност "Национална сигурност и културно-историческо наследство" се възползвах от проекта "Студентски практики" на МОН, финансиран от Европейския съюз. Практиката ми беше близо два месеца в Централното военно окръжие (ЦВО). Научих много интересни неща за професията. Дори ми предложиха да изкарам военна подготовка, но нямах право, защото още нямах българско гражданство.

След това поех пътя си към медицината. Завърших успешно първи курс и макар че вече съм бременна с второ дете и на моменти ми става доста лошо, успях да изкарам двумесечна практика в "Майчин дом". Тя, също като предишната, е по проект, финансиран от ЕС - "Студентски практики", който се изпълнява от МОН. Заедно с моя колежка решихме да се запишем и съм много доволна, че го направихме. Придобих много ценен опит и умения, които в университета е трудно да натрупаш.

Много студенти си мислят, че тези практики са загуба на време, но съвсем не е така. Имах реален достъп до всякакви случаи с бременни жени, с пациенти в онкологичен кабинет, до операционните зали. В университета за операционните зали имаме само едно упражнение, и то чисто теоретично, а по време на практиката виждаш реално какво се случва. Присъствала съм и на естествени раждания, което е безценен опит за една бъдеща акушерка.

Изобщо, усещаш цялата динамика на работата. В "Майчин дом" постоянно постъпват родилки, работи се на много бързи обороти, което много помага да придобиеш опит.

Ти си пример за борещ се млад човек, който знае какво иска и го преследва. Какъв съвет би дала на онези, които ще прочетат това интервю?

Искам да благодаря първо на моя съпруг, който повярва в мен и ми дава мотивация, надежда и подкрепа за моята бъдеща професия. Всеки човек трябва да вярва в себе си. Трябва да има ясна цел - какво наистина иска да учи и да работи след това.

На хората, които искат да поемат по нов кариерен път, но не знаят откъде да започнат, бих казала, че на първо място човек трябва да е наясно с желанието си. Трябва да си убеден, че действително го искаш, а не е някакъв временен каприз. И когато вземеш решението за ново начало, и то наистина идва от сърцето ти, със сигурност ще ти донесе и емоционално удовлетворение.

За себе си съм установила, че с колебание нищо не се получава. Затова когато знам какво искам, просто действам, не чакам. Защото вярвам, че няма подходящ или неподходящ момент да се захванеш с нещо ново, да придобиеш нови умения.

Ето например, аз имам състудентка, която е на 52 години, завърши с нас първи курс и сега започва втори. Досега е била санитарка, но има огромно желание да учи и да се развива. Важното е това, което правиш или искаш да правиш, да не е просто ей така, защото нещо трябва да се работи. Трябва да ти идва от сърцето. А работата на акушерката е нещо, което определено иска сърце и отдаденост.

Да подкрепиш една родилка, да я успокоиш, защото повечето са доста изплашени от раждането, да я подготвиш какво я очаква и как да премине през него. Теоретично да си подготвен, да можеш да го направиш на практика и да си хладнокръвен, защото в медицината всичко може да се промени за секунда. Много рискова специалност е, отговаряш за човешки живот, не е като да печеш питки (смее се).

Но не се притеснявам, вярвам, че ще се справя. Най-вече защото притежавам едно много ценно за тази професия качество - винаги искам да помогна на другите. Няма значение дали ще получа "благодаря" или не, аз съм си такава, хвърлям се на помощ.

Целта, която стои сега пред мен, е да завърша през следващите три години и да започна работа по специалността си. Не съм решила в коя болница искам да работя и дали като акушерка в родилна или операционна зала, но времето ще покаже. Още много сериозни знания и умения ми предстои да придобия преди това.

---

Европейската година на уменията е добър повод да проучите различните възможности, предлагани от Европейския съюз - редица безплатни програми за обучение и повишаване на уменията, независимо дали все още учите, вече вървите по кариерния си път или сте собственик на малък бизнес.

Сред тях са програмата "Студентски практики", от която Мария се е възползвала два пъти и е придобила ценен опит по време на следването си. "Гаранцията за младежта", която помага да получите възможности за обучение за различни професии, платформата "EURES", където можете да намерите милиони предложения за работа в целия ЕС, "Epaзъм+" - пpoгpaмa, предоставяща възмoжнocти зa oбyчeниe или paбoтa в дpyгa cтpaнa зa yчeници, cтyдeнти и възpacтни.

И не на последно място - "Европас" - инструмент, който оcвeн yлecнeниeтo зa cъздaвaнe нa aвтoбиoгpaфия и мoтивaциoннo пиcмo чpeз гoтoви oбpaзци зa peдaĸтиpaнe, пpeдocтaвя нaдeжднa инфopмaция зa oбyчeниe и paбoтa в paзлични eвpoпeйcĸи дъpжaви.

Разгледайте всички възможности за обучение и развитие, които ЕС предлага, и научете повече за това как можете да се усъвършенствате и да придобиете нови умения на уебсайта на кампанията "Време е да действаме" тук.

 

Най-четените