Възможен ли е добрият живот без икономически растеж?
Самото повдигане на този въпрос отправя предизвикателство към традиционната съвременна теза, че основната цел на обществото би трябвало да е постоянно увеличаване на доходите. Но именно с нея Западът, особено Западна Европа, може да се наложи да се конфронтира. Европа не само страда от последиците на тежка циклична икономическа криза, но и вероятно е навлязла в ера на нисък растеж.
Тенденцията на растеж на БВП вероятно ще е по-ниска, отколкото в миналото
Донякъде забавянето се дължи на бързото остаряване на европейското население. Донякъде може да е свързано и с нарастващата конкуренция от развиващите се страни: тяхната все по-голяма сила оказва натиск върху много западни компании и работници. А донякъде може и да е заради ограничения на средата: мерките за забавяне на глобалното затопляне например повишават стойността на енергията.
В страни, където населението остарява особено бързо, а предприемачеството е потиснато - Италия е перфектен пример - тенденцията за годишен растеж на БВП вече е практически нулева. Дори Великобритания, която остарява доста по-бавно и има силна и жива предприемаческа култура, вероятно се очаква растеж под 2 процента.
Лесно е да разберем как икономиката с нисък растеж би могла да се превърне в антиутопия: високата младежка безработица би могла да доведе до пропилени поколения; бремето на неустойчивия държавен дълг може да предизвика допълнително орязване на публичните услуги; части от обществото може да се окажат в плен на мизерията; и политиката би могла да стане изключително ожесточена.
Има ли начин да се живее с по-малък растеж?
Началото на отговора е да признаем, че икономиката трябва да служи на обществото, вместо обратното. А това означава, че социалната задача на икономиката е да осигурява условия, при които хората да живеят добре.
Което поражда въпроса: какво е добрият живот? Тук може да е полезно да се върнем към Аристотел, който е смятал, че да живееш добре означава да действаш добре в съответствие с природата. Гръцкият философ също така е смятал, че имаме две природи - животинска и човешка. Един от начините да перифразираме доктрината на Аристотел е да мислим за добрия живот като съчетание от два компонента: животът на тялото, който ни поставя наравно с животните, и този на разума, който е специфично човешки.
Тоест добрият живот гарантирано изисква определено количество физически неща: най-очевидно храна и подслон, но и много други материални неща, особено добро здраве. Съвременните общества отделят все повече внимание на лекарите и фитнес-режимите. Но е достатъчно просто да се огледаме наоколо и да видим феномени като епидемията на затлъстяване, за да осъзнаем, че не всичко е розово с живота на тялото.
Животът на разума включва широка гама от човешки въпроси: ценности, креативност, оценяване на красотата, интелектуално любопитство и стремеж да осмислим живота си. Потребяването на повече неща не ни помага особено в това. И наистина, изследвания на икономисти като Ричард Лейърд, показват, че отвъд определена граница допълнителният доход не допринася с нищо за щастието.
Икономическият растеж на Запад е придружаван от нарастваща самота и депресия
Това показва, че изцяло материалистическата философия не съответства на човешката природа. В неуморния стремеж към растеж, други ценни неща страдат и биват принесени в жертва. Това включва социалната ни среда - общностите и мрежите от приятели и членове на семейството - както и физическата ни среда.
Бихме могли да си представим, че богатите западни общества би трябвало да могат да създадат условия за добър живот без много допълнителен растеж. Те биха могли да се концентрират повече върху качеството, отколкото върху количеството. Те все така биха ценили икономическата динамика, но не биха идентифицирали успеха основно с печеленето на пари. И те биха се грижили повече за цялостта на социума.
Но дори и с не толкова зависими от растежа ценности, все така ще има спорни въпроси, от рода на това как да се справяме с безработицата и обществения дълг без растеж на БВП. Едно от местата, където да се търсят отговори, може да е Зеленото движение, което се бори за нулев или негативен растеж от десетилетия. И все пак последните есета от британския мозъчен тръст Green House не предлагат убедителни решения.
Например Green House отстоява "споделянето" на работата като начин за решаване на въпроса с безработицата. Идеята е, че хората, които са претоварени с работа, би трябвало да намалят работното си време, освобождавайки място за безработните, които да получат работа.
Само че нещата далеч не са толкова прости
Като начало хората, които работят дълго, може и да не желаят да работят по-малко. Дори и да бъдат заставени да го правят (а подобно принуждение категорично противоречи на добрия живот), това може и да не доведе до повече работни места за безработните, много от които нямат необходимите умения. Вместо да се споделя работата, акцентът би трябвало да бъде върху обучението и образованието.
Междувременно, решението на Green House за въпроса с големия публичен дълг е да се проведе одит, определящ дали той е бил натрупан със съгласието на хората и за тяхна полза. И дълг, който не отговаря на тези критерии, би бил обявен за "противен" и би бил отхвърлен. Подобни предложения се повтарят и от леви популистки партии като испанската "Подемос" и гръцката "Сириза".
Когато тиранин като Саддам Хюсеин в Ирак натрупа дългове, резонно е наследниците му да ги отхвърлят. Но западните демокрации са много далеч от такава ситуация. Едностранното отписване на дългове би предизвикало икономически хаос и по-висока безработица. Така че то определено не е решение.
Но дори и зеленото движение да няма отговорите, едно е ясно: те не могат да бъдат открити без промяна на нагласите така, че добрият живот да има преимущество пред самоцелния икономически растеж.
Разтеж, разтеж, повтраят като папагали, но никой не казва какво е икономически разтеж?! И защо след толкова години разтеж, хората стават все по-бедни? защо след година с 2% разтеж, хората не са забогатели с 2%?
Забогатяват само някои, не всички.
Сутринта говорих с комшията в асансьора – преди десет дни се пенсионирал на 70. Думите му бяха: - Ооо, рахат съм: ходя си на лозето, гледаме се със жената… 47 години работих и чак сега разбрах, какво е животът! Та така, мили деца, животът не е да работиш, а времето прекарано извън работа. Само дето материалистичният модел стимулиращ, чрез рекламата, потреблението, за да се предизвика изкуствен растеж, вкарва хората в спиралата „живей, за да работиш“, „вместо естественото: „работи, за да живееш“. Един ден идва просветлението, но вече е късно. Сметнете, колко грешни пари се пръскат за купуване на поредният модел смартфон, при условие, че на активно живеещият човек и една проста слушалка му е достатъчна, да не говорим, че притежаваният миналогодишен модел си има същите функции. Колко хора си сменят здравата кола за нов модел, само щото комшията си е купил новият модел, и ние да не останем назад… Примери колкото искаш. За женските рокли и обувки не ми се споменава, че сънувам кошмари „Нашествието на обувките“ като минавам през антрето и „ Приливна вълна от рокли“ – ако случайно отворя гардероба на жената… Събрани и инвестирани, тези грешни пари, могат да ти осигурят да не работиш някъде в средата на нормалната продължителност на живота, при това без да си се лишавал от нищо, а като просто не си купувал нищо излишно, но вместо това, те са в джоба на някой чичко от онези, дето имената им не излизат във Форбс. Там са средната класа, истински заможните хора няма как да им сметнеш богатството, щото не се търгува на борсата, нито оборотните им пари стоят в някоя щатска банка. Някой наема ли се да сметне, колко струва земята с размери на половин щат – къде 3-4 Българии? Има и такива хора… Схемата е чудесна и мнозина се опитват да я приложат, но инвестираните пари от средностатистическият американец периодично се изпаряват при някой крах на борсата… - Тарикати, ще се опитват рано да се изплъзнат да не работят! – ехидно се подсмихва някой чичко и дарява 2-3 милиона от спечелените 5 милиарда от поредният борсов колапс за благотворителност. Щото да му е чиста съвестта… Пък за безработицата? „Остави човека да не работи и почва да мисли за глупости, а може да почне и да чете!“ – това чичковците добре го знаят и няма да оставят така нещата с безработицата. Ще намерят какво да правят и младите и старите…
Хари, ср-стататистическия олигофрен не става по-богат, щото тия проценти се превръщат я в Самсунг, я в ЕлДжи, хеле пък направо в некоя наапана епълка на кредитче. Дефакто, растежа при тия люде е в инчове (което си е и покупателна способност, де)
Абе знам, , въпросът ми е за да стане дискусия. Имам познат, купил си ръчен марков часовник, колкото водомер, наистина колкото водомер, 300-400 гр ми каза че тежи! Естествено и айфон. Имам и друг познат, нормален, каза че чел за проучване, правят ЯМР на мозъка на човек, харесващ престижни неща, при показването на айфон, на монитора засиява зоната в мозъка му отговаряща за сексуалното удоволствие! Представяте ли си как използват науката, за да манипулират хората? Главно условие да си манипулируем, е да си останеш инфантилен, цялата пропаганда е хвърлена на там.
Вечният разтеж е една от утопиите на нашата цивилизация. Подобно на чудовището в един стар научно-фантастичен филм, тя расте докато не погълне цялата планета.
>Разтеж, разтеж, повтраят като папагали, но никой не казва какво е икономически разтеж?! Може би защото такова понятие няма. Защото няма дума 'разтеж'.
Rowan, кой си ти, че да отсъдиш новия смартфон и новата рокля като неживеене? Работил съм, спечелил съм пари, имам някакви си мои виждания за това, което ми носи щастие - кой си ти, че да ми кажеш "не, твоят избор е тъп, смартфонът не носи щастие, да копаш доматиту е истинското щастие!"? Щото за мен изборът да ходиш на вилата да си копаеш доматите може да е тъп. След като очевидно няма обективност в личните предпочитания, защото всеки си има свои, кой си ти, че да пробутваш твоите като абсолютни и да съдиш другите, защото имали различни?
Направо ме разби!
Добре, който иска да живее без разтеж - хайде да намалим заплатата на Роуън тогава, щом пропагандира това. От 800 на 700 лв. Но ми се струва, че ще надигне вой до небесата колко ценен специалист е и как точно неговата заплата не трябва да се пипа, а даже трябва да има РАЗТЕЖ. Общата икономика можело да бъде и без разтеж, с намаляване направо, но ЛИЧНО неговата икономика ако може да не се пипа, а? Иначе е лесно да се дава акъл как някой (примерно Деовин) не трябва да си купува нов телефон с негови си пари когато си иска, някоя фирма (примерно ЧЕЗ) да не харчи печалбите си както си иска..... Изобщо соц-икономист в действие. Нищо че даже икономист не е
Ончо, както майката не може да замени жената, така и новият АйФон не може да замени хубавата книга. За година давам два пъти повече пари за книги, отколкото всеки сменящ си ежегодно телефона. Това, разбира се, е в допълнение към предният ми коментар, на човек, дето не е живял с жена различна от майка му и книга не е хващал през живота си, тези неща са му непонятни…
Ончо, ти нали щеше да бичиш 18 часови смени, без допълнително заплащане, И по съботи и недели, та белким твоя работодател надуе гушътъ, и вземе та инвестира в нова техника, и обучение на тебя?
Тъй, Ончо е ясен, а по въпроса за парите: има една граница, до която парите са свобода. Демек, да си свободен да си избираш какво да правиш – кеф ти работиш, кеф ти да си печеш задника на плажа. Над нея, парите заробват, освен чрез снобизма и суетата, които нямат насищане, а защото придобивките изискват пари за поддръжка. Не изкарваш ли повече да си плащаш режийните за гевезелъка, го губиш. А както е казал Лабройер – всяка загуба се преживява и забравя, само загубата на богатството не можеш да я преживееш, щото пари винаги ще ти трябват. ПП: Да ме прощавате, че толкова елементарно обяснявам такива баналности, но очевидно има и заблудени души…
Роуън Че даваш пари за книги е прекрасно, парите са си твои и нас не ни интересува за какво ги даваш. Както и няма отношение въпроса дали аз си купувам Айфон или книги. Темата е, че щом не искаш икономика с разтеж, хайде да намалим твоята заплата? Само твоята. Пак си купувай пак книги или айфони или каквото искаш, но да намалим твоята заплата за да си в икономика с намаляване щом пропагандираш това
Онзи, ти си глупак. Никъде не оспорвам растежа, а само изкуствено предизвикания от рекламите. Разбираш ли Ончо, на глупаци, дето не могат да разберат какво говоря, е абсолютно безсмислено да обяснявам каквото и да е… Обитаваме различни вселени Ончо… Не съм противник на материалният растеж, но има и интелектуален такъв, а общото между тях е времето – трябва да си го делят. И ако блъскаш по 16 часа на ден за нещо, дето не ти е необходимо, не ти остава време да прочетеш една книга. И ставаш глупак. Още въпроси? Тези дни съм в настроение да те просветлявам