В какво превръщаме Левски

Няма съмнение, че става дума за най-важния деец на българското възраждане, чието дело трябва да се почита. Това пред скоба. И тъкмо за това, но нека се вгледаме в култа на Левски, който започва да приема застрашителни размери. Да се замислим дали в този култ няма вече нещо контра-продуктивно, нещо, което почва да намирисва на пародия.

Какво искаме от Левски?

Последно чествахме 177-мата годишнина от рождението на героя. Някаква кръгла годишнина ли беше? Не, просто всяка година - гибел, рождение, гибел - рождение. Цветя, типови речи, понякога заря-проверка, тържествен историк разказва светли неща по телевизията.

Политиците изсмукват по малко легитимност от Левски - един го ползва като предтеча на евроинтеграцията, друг - за да натрие носа на конкуриращите етноси, трети - да призове да протестираме срещу властта. И някакви угрижени журналисти, които се щурат да търсят нещо "интересно" по темата, като добре знаят, че нищо интересно не бива да се казва в един ритуал.

Резултатът, както при всяко свръхпроизводство: девалвация.

Най-забележителният момент в тази само-нарастваща ритуалистика, която вече никаква сила не може да спре, това е мултипликацията на паметници. Какво научихме при гореспоменатата годишнина - ами този път община Русе е решила да направи паметник на Апостола. Честно да си кажа, много ми е любопитно как възниква такова решение. Взема думата някой съветник от патриотична формация и се възмущава "Само ние нямаме паметник на Левски!". А и без това са останали едни пари, а имаме и скулптор, местно момче, което ще го направи... Не знам, ще се радвам, ако ми пишете, ако знаете.

Над сто паметника

Във всеки случай резултатът е удивителен. Преди пет години имаше една инициатива за преброяване на паметниците на Левски: докараха ги до над сто. Не знам друга страна, където по подобен начин да е обсипан с мрамор и бронз някой национален герой.

В Италия миналия век са се подигравали за паметните знаци за битките на Гарибалди. Но мащабът е несравним. Жана д'Арк има десетина скулптури свързани с коронясването, изгарянето на клада, тази на Фремие в Париж. И това е 19-ти век, разбира се. Дори братска Македония, която ни води по производство на паметници на глава от населението, далеч е произвела толкова Александровци или Гоцеделчевци.

Паметникът е свързан с място, със събитие: той не се прави просто за да запълни празно пространство. Безспорно трябва да има монумент на лобното мястото на нашия революционер, че трябва да има музей в родния му град. Но оттук нататък - още колко? По каква логика?

Историята, делото, идеите явно нямат много общо с монументално-проектните намерения - става дума за едно равномерно покриване на територията с бетон: в списъка се редят с. Сестримо, Каварна, Несебър, Силистра, Кърджали...

Много от тези места пазят легендата за това, че са били посещавани от организатора на революционна мрежа, но всяка стъпка не може да се увековечава. А без да съм историк мога да ви кажа, че при бесарабските българи или в Молдова например Левски не е ходил. В последна сметка паметникът на Левски е лишен от културния си смисъл, той просто бележи територията с най-неутралния възможно знак - нещо като българско флагче, което забождат тук или там на картата.

Нали помнете и комплексарската идея да се вдигне стометров паметник до Свиленград, който да хвърля сянка на турска територия? Би трябвало да е малко обидно това за почитателите на революционера, но явно не, поне не виждам възмутени патриоти. Обратно, радват се, че все повече стават паметниците на Апостола; може би дори се надяват да влезем в книгата на Гинес.

Апостола в Брюксел?

Просто тази страна трудно поражда консенсусни персонажи, а светецът революционер е така асептизиран от ритуала, че може да се ползва за всичко. Вземете последната инициатива: Апостола в Брюксел. Кой, кой - ами пак същия.

Представете си, че някой с повече чувство за история беше предложил там да се изобрази Раковски - самороден дипломат, обикалял балканските столици в търсене на съюзници за българската кауза. По-интересно, по-ново, пък и може би ще ни накара да се вгледаме в историята от друг ъгъл. Само че някой веднага щеше да писне: има един най-велик, как така ще слагаме други? И за да няма проблеми, културната администрация ще заложи на сигурното: сто и не-знам-кой-си поред монумент на Левски.

Дори не обсъждам естетиката на тази мемориална ширпотреба; нито пък съвършената неадекватност днес на подобни монументи, типични за Европа от преди век и повече. Просто ви предлагам да потърсим сравнения. Аз виждам аналози в Рим, когато мраморни образа на императора се разнася по всички краища на империята, за да съобщят кой е на власт. Виждам нещо такова в Съветска Русия, където местните власти заявяват идеологическа вярност към режима мултиплицирайки Ленин; в Турската република правят същото с Ататюрк, чиято позлатена статуя я има във всяка паланка.

Това правим с Левски? Тъжно и срамно.

#1 conscience 21.07.2014 в 08:32:42

Нека не забравяме и срамното използване на името на Апостола за един от най-слабите футболни клубове

#2 Оня Дето Го Трият 21.07.2014 в 09:09:40

Сега седим и чакаме тъпоглавите националисти да залеят форума с: Абе какъв е тоя, та говори против Левски!

#3 Bulgarski_Colombiec 21.07.2014 в 10:14:21

Знаете ли какъв е проблема. Понеже Българския народ винаги е с главата надолу Европейците ни се качват отгоре и ни се подиграват и още повече ни бутат в пропастта от този така наречен Европейски Съюз. Те не изпитват съчувствие към нашите проблеми, а напротив като видяр, че сме безпомощни продължават да ни правят проблеми като някакви "Хищници" Левски не би искал да види така България и Българския народ. Да го унижават и той да търпи и да е с все запушена уста, защото го мислят за аутсайдер и за народ без себеуважение и самочувствие. Понеже България не като Гърция да се промотира агресивно с нейната култура и да "Мега" горда от това, България остава Инкогнито. Затова Негативния Образ на Румъния се прехвърля на България като проклятие и само пречи. Чувал съм Западно Европейци да казват: "ааа България и Румъния са същия Боклук нали?". Образа на Българския народ е навреден и хората трябва да се събудят от това състояние на Летаргия.

#4 Оня Дето Го Трият 21.07.2014 в 10:24:35

Е то само като ти гледам ника - български колОмбиец и ме обзема един такъв патриотизъм.... Па и нормално е чужденци като те видят точно теб да ти кажат, че българите сме боклук. Пред мен да кажат такова нещо не съм чувал

#6 NannyOgg 21.07.2014 в 11:28:01

Т.е. да не се издигат монументи на Васил Левски, тъй като не е по европейски модерно, не са естетически издържани, масовата употреба на името и личността му представляват ширпотреба в най-пейоративния смисъл, превръщайки се в пародия, и защото авторът не намира логика в това? Първо по заглавието - няма нужда да превръщаме Левски в нищо. Защото личността му сама по себе си Е. В този смисъл дали има един или над 150 монумента е все тази, поне за мен. Което не означава, че следва, поради изсмуквани от пръстите съображения, да се издига глас против правото на всяко микро-общество да създава отрязък от памет, символно поле на поклонение, използвайки именно личността на Левски. Защото неговите монументи представляват точно това. Няма никакво значение дали Левски е бил в Молдова, Тутракан или където и да е, защото монументите му, противно на авторовите твърдения, не са просто заливане на територия с бетон. Когато целият ти живот е послание, не е от особено значение къде е протекъл той. А Левски е това - послание. Българското послание, българският разказ. Разказът не само за човека, пред когото се покланяме вкупом. Вярно е, че Левски е национален герой. Също е истина, че е един от онези хора, които се раждат твърде рядко. Хора, на които вътрешно искаме да приличаме, хора, до които искаме да се докоснем, чрез собствените си дела. Най-сетне хора, чийто пример, поради естеството му, е почти невъзможен за следване, но този поради тази причина е така желан за подражание. Просто опит за летене. Но в България, както и зад граница, чрез неговите монументи, ние се прекланяме пред себеотрицанието, достойнството, търпението, целеустремеността и желанието за свобода, като човешки качества и стремления, не само като качества на конкретната личност Васил Иванов Кунчев. А това е винаги модерно, освен това е и естетично, както в Европа, така и по целия свят. Девалвация и неадекватност? Как се девалвира идеята за свободата човешка? Като заговорихме за Европа, модерното и естетиката. България много отдавна е Европа, така че няма пречка да задава тенденции. И то не заради географското си положение, а най-вече заради това, че успя да съхрани живота на своите еврейски граждани, тогава, когато някои много модерни държави, отдавна преживели своите революции, не само не направиха това, а бяха мълчаливи съучастници в най-голямото престъпление срещу човечеството. Отрязъци от памет, както писах по-нагоре ... Да предлагам ли да потърсим сравнения?

#7 AlahAkbar 21.07.2014 в 12:51:00

Още един прафесор се е изтаковал на метеното.

#9 vitenu 21.07.2014 в 20:08:41

Предпочтам да гледам хора с фланелка на Левски, отколкото да развяват гащи с американското знаме.

#10 Златни думи 21.07.2014 в 21:36:45

" Не си прави кумир, или какво да било подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водата под земята; 5 да не им се кланяш нито да им служиш, защото Аз Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху чадата до третото и четвъртото поколение на ония, които Ме мразят, 6 а показвам милости към хиляда поколения на ония, които Ме любят и пазят Моите заповеди.." До тук с кумира Левски!

#11 tatu 21.07.2014 в 21:44:12

Дразни ни Левски, дразни ни Бог ... Къде пък толкова ни избодоха очите? Пфу!

#14 Златни думи 22.07.2014 в 18:18:58

Хаха злоба.... как забравяте на Кой се осланяше апостола на свободата и как божието слово беше неотменно с него.Той сам по себе си не е бил съвършен, нито свят, само Един е свят и Той е Христос, но чрез почит и благоговение към Него можем да бъдем и ние святи.Не приравнявайте човек с Бог с глупави разсъждения особено човек, който е считал себе си за нищо пред Бога!Да Левски е добър пример за много хора, но не заслужава да му се покланят( както с очите си видях хората да Му коленичат на паметника със запалени факли като ислямисти на петъчна молитва!), но само Бог заслужава... та Бог даде своя единороден син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот! Замислете се!

#15 Citizen X 22.07.2014 в 22:15:11

ЗГ, гледам те как се излагаш под разни теми, та ти се чудя. Нека сме фейтфул, ама и да ни щрака акъла, а? Исках само да добавя, че активно се използва аналогичен трик - майката-родина и синот-жертвеник (по подобие на цитирания от теб случай) за т. нар. Апостол. Човекът е бил просто изключително рационален и отдаден, явно!

#16 Калми 05.08.2014 в 14:08:38

Жалко за професорската титла на автора.... Първо трябва да е българин, и чак след това професор, "модерен" демократ, евроГеец и пр. Апостолът е наше знаме и един вид национална идентичност! Напълно споделям мнението на Нанни Ог, че няма никакво значение къде точно е ходил Левски или къде се намираме ние - той просто ментално е в сърцето и душата на всеки един българин и никой не може да определя "дозите" на това свято присъствие - още по-малко пък да сезира за предозиране!!! Що се отнася до г-н?/г-ца "Златни думи" - стой си в сектата и когато ти разпоредят, вземи, та се гръмни (обесването също се адмирира)!

#17 Unknown user 17.02.2015 в 14:22:30

Жалко за такива "професори".....

Новините

Най-четените