Победата на Украйна на Евровизия с песента на Джамала за депортацията на татарите през 1944 г. удари Русия по всички болни места.
Представянето й на Евровизия - формално, аполитичен музикален конкурс, но де факто политическо състезание - се вписа точно в контекста на руското противопоставяне срещу Запада и особено ролята на Русия в конфликта с Украйна.
До такава степен, че вицепремиерът по отбраната - националистът-ястреб Дмитрий Рогозин - заплаши да изпрати на следващата Евровизия рокера от "Ленинград" Сергей Шнуров-Шнур, известен с меко казано "ненормативната лексика" на песните си.
На следующее Евровидение отправим Шнурова. Победить не победит, но кое куда всех их пошлёт pic.twitter.com/DaVBUQSXc8
— Dmitry Rogozin (@Rogozin) May 15, 2016
"И да победи, и да не победи, поне ще обясни на всички къде да се дянат", написа Рогозин в Twitter.
Както и в други години, разбираемо, и сега отново се надигна вълна от (по-скоро искрено) възмущение срещу резултатите от Евровизия.
Говорителят на руското МВнР Мария Захарова намекна, че следващия път Русия можела да участва с песен за Асад (с подобаващо ужасяващия припев: "Асад е кръвопиец, Асад е зъл. Дайте ни наградата, за да бъдем домакини"). Други руски политици също избухнаха срещу "демонстрацията" и "политизирането" на конкурса.
Прокремълската телевизия RT обяви, че музиката е умряла и че конкурсът се е превърнал в "последния фронт на обсесивната и неуморна нова Студена война на западния елит срещу Русия".
Но дори на този фон, полу-заплахата - полу-обещанието на Рогозин се материализира като апотеоз на "въоръжаването" на поп-културата от страна на Русия.
Самият факт, че реакцията идва от вицепремиера по отбраната - колкото и майтапчийска да е тя - превърна поп-конкурса, който в най-добрия случай може да се определи като инструмент в информационната война, в самоцелна война от друго измерение.
Все пак, украинският премиер Петро Порошенко също се включи в кампанията (или поне лапна въдицата), като призна, че песента на Джамала отначало трябвало да се нарича "Крим е наш", но впоследствие заглавието било променено на "1944" - годината на татарската депортация - така че да не звучи прекалено политическо.
В известен смисъл, реакцията на Рогозин сякаш идва да покаже, че Русия не се спира пред нищо в името на дрънкането на оръжия - дори като намеси тежки LGBT намеци в едно невинно музикално състезание (например, че Джамала била "обръснатата" Кончита Вурст).
Преди Русия "въоръжаваше" своите журналисти, сега "въоръжава" поп-певците и рок-звездите си.
Само че на второ четене ще осъзнаете, че тъкмо напротив - не поп-културата влиза на въоръжение.
По-скоро геополитическите приключения на Русия през последните години се вдъхновяват повече от стила на таблоидното ТВ шоу на Джери Спрингър, отколкото от съветските военни доктрини.
Фабриките за тролове в Санкт Петербург, дезинформационните емисии на Дмитрий Кисельов за превръщането на САЩ в "радиоактивна пепел", проактивните провокации от страна на руски изтребители срещу американски бойни кораби - тази комбинация не прилича на стикована стратегия за агресия, колкото на несвързано реалити шоу, в което има само едно правило.
Колкото по-безвкусен е скандалът, толкова по-добре - защото това възбужда аудиторията.
В този смисъл, жизнерадостният meme-фест, който последва след постинга на Рогозин, беше показателен, ако не и доста по-забавен от самата Евровизия.
@Rogozin pic.twitter.com/MJmGASTVnn
— Иван (@zenit11zenit) May 15, 2016
Една от снимките показваше как Шнур разбира китарата си, а поне един от постингите съдържаше gif-a на объркания Траволта от "Криминале" на "Евровизия 2017".
Виолета Волкова, която навремето беше адвокат на Pussy Riot и чиито туитове я причисляват към патриотичния отбор на защитниците на анексирането на Крим, вдигна залога на Рогозин за изпращането на Шнур на следващата Евровизия, като добави: "За предпочитане - върху "Армата" (най-новия руски танк, който аварира при премиерата си на Червения площад през 2015 г.).
Россияне, на следующее Евровидение должен ехать Шнур! Желательно, на Армате.))))))))
— Виолетта Волкова (@volkova_v) May 15, 2016
Дали умишлено или не - репликата на Волкова беше двойно по-красноречива. Армата се произвежда в "Уралвагонзавод", танковата фабрика, която се превърна в синоним за лоялна база на Владимир Путин. Очевидно те са зрителите на неговото реалити шоу, така че - естествено, ако Сергей Шнуров отиде на Евровизия, то трябва да се качи на техния танк.
Последната дума обаче имаше самият Шнур, който вдигна играта на съвсем различно ниво.
В профила си в Инстаграм той написа:
"Доживяхме. Излиза така, че от 140 милиона граждани - дори ако трябва да се прати някого на майната си - може да го направи само един човек. Това пише в Twitter-а си вицепремиерът на една ядрена държава".
Шнур използва коментара на Рогозин - достатъчно хиперболизиран от самия факт, че авторът му е зам.-министър председател на ядрена сила - и я хиперболизира още повече до степен на епични пропорции, каквато само едно руско реалити шоу може да поеме.
"Руският народ като приказен герой призовава Шнур като нечиста сила от най-нисш порядък, за да победят заедно абсолютното приказно зло в неговото приказно леговище, което ни показа вълшебното огледалце" #МътенУм
Не е ясно доколко Шнур говори сериозно, когато сравнява Европа или Евровизия с "абсолютното приказно зло". И макар че отговорите му заслужиха цяла статия в руския таблоид "Московски комсомолец", всъщност нищо от това няма значение.
Целият смисъл на коментарите на Рогозин и Захарова е в кликовете и рейтинга - не в политиката.
В контекста на техните реакции спрямо Евровизия, трябва да отбележим, че и двамата са хора, които използват социалните мрежи заради едната суета. Това не са хората, които решават кой ще живее и кой ще умре.
Опасността се крие във факта, че все пак те имат характеристиките и на втория тип политици, независимо с какво се занимават.
Рогозин не само показа, че може да се шегува в Twitter. Като човек, който се е срещал и е правил интервюта с него няколко пъти, за мен няма почти никакво съмнение, че мненията и шегичките му са искрени, а не плод на пресметливост.
Той показа, че цялата политика на "агресия" от страна на Русия е по-скоро спектакъл, отколкото трагедия или комедия.
У дома - този спектакъл забавлява и разсейва. Навън - той разсейва и всява ужас.
Актьорите в това шоу се борят за вниманието на публиката, която отдавна напусна домашната територия и се прехвърли на световната сцена. Ако стъпим върху хиперболата на Шнур - дори на божествената сцена.
Тогава защо Русия реагира толкова пресилено на един конкурс за поп-музика?
Защото политиката й - колкото и летална да е тя - почти не се различава от нивото на телевизионния скандал по рецептата на Джери Спрингър.
Тук няма ендшпил. Това е просто зов за внимание.
