На фона на масовите протести в Иран и нарастващия брой жертви, които според различни оценки вече значително надвишават 2500 души, все повече нарастват и спекулациите за разклащане на режима и евентуална негова смяна.
Без съмнение консервативното теократично управление на върховния лидер Али Хаменей е отслабено, но засега индикациите са, че то е далеч от разпад.
Причината е, че режимът разчита на уникална по рода си структура, която се е вкопала изключително дълбоко в обществото на Иран - Ислямският революционен гвардейски корпус.
Познат и като Пасдаран, той е от първите установени институции след Ислямската революция през 1979 г. като идеологически и физически пазител на новото управление срещу вътрешни и външни заплахи.
Оттогава насетне се разраства и разширява многократно отвъд първоначалната си роля и към настоящия момент представлява огромна и сложна организация с изключително влияние върху всеки аспект от обществото
Гвардията се появява под формата на съюз от въоръжени милиции с идеята те да бъдат противотежест на редовната армия, която към онзи момент е считана за потенциален източник на опозиция заради своята традиционна лоялност към наскоро сваления шах.
Впоследствие участието и натрупаният опит от войната с Ирак през 80-те дават възможност на Пасдаран да се трансформира от паравоенна организация в редовна армия с характерна командна структура, която осигурява легитимност на революцията и дава опора на режима.
Предполага се, че постоянният числен състав е между 150 и 200 000 души състав от около 150 000, разделени в 31 провинциални командвания, чиито началници имат широка автономия и докладват директно на аятолаха.
Пет са основните компонента на Гвардията:
- Аерокосмически сили - военновъздушните сили на корпуса, които действат паралелно с тези на редовната армия. Именно този елемент от Гвардията управлява ракетните програми и стратегическият арсенал на Иран;
- Сухопътни сили - включват пехота, бронирани, артилерийски и инженерни подразделения, както и специални части. Ролята им е охрана на правителството и бърза реакция в случай вътрешна криза и опит за преврат;
- Военноморски сили - специализирани в асиметрични операции с малки и бързо подвижни плавателни съдове;
- Ал Кудс - звено за външни операции с роля за изграждане на мрежа от връзки с Хамас и Палестински ислямски джихад в Ивицата Газа, хутите в Йемен, както и с шиитски милиции в Сирия, Ирак и Афганистан, намесвайки интересите на Иран пряко или непряко в почти всеки един конфликт в Близкия изток през последните три десетилетия;
Последният компонент на Гвардията заслужава малко по-специално внимание.
Това е структурата Басидж, която представлява мрежа от взаимно свързани помежду си организации с важна роля по отношение на вътрешната сигурност.
Много важна част от ролята им е действието като морална полиция, съблюдаваща за спазването на моралните норми, както и участието им в процеса на мобилизиране на електорат преди избори и потушаването на антиправителствени протести. Точно членовете на Басидж са отговорни за голяма част от насилието срещу участници в текущите протести.
В случай на криза Басидж може да служи като спомагателна част към Пасдаран или армията. Според различни данни, активният персонал варира между 600 000, които биха могли да бъдат мобилизирани веднага, и още няколко милиона в резерв. Общия брой членове вероятно е над 11 милиона.
Тази част от корпуса има важна обществена роля, която не е свързана само със сигурността. Басидж управлява мрежа от младежки, ученически, студентски, социални, работнически и други видове разклонения, чиято цел е да осигуряват връзка между режима и обществото и да служат като индоктриниращи органи.
Членовете на Басидж са предимно млади хора, които използват членството за достъп до социални привилегии и трамплин към работа в държавната администрация или армията.
По отношение на вътрешната политика Революционната гвардия действа като балансираща тежест в полза на аятолаха срещу реформистки настроени или умерени ирански политици.
В същото време се явява инкубатор за високопоставени политици, а самите висши офицери нерядко използват своето влияние, за да се включат във вътрешните борби, използвайки непряко свързани политически организации.
Политическото влияние и военната сила не са единствените инструменти, на които разчита Гвардията.
При всички положения тя контролира поне една трета от икономиката на Иран. Според някои оценки може да се говори и за повече от 50%.
Първоначално разширявайки своите интереси чрез конфискация на имущество и пари на емигранти или бегълци от режима, към настоящия момент Гвардията до голяма степен прилича на бизнес империя с достъп до милиарди долари в различни сектори на икономиката.
Това се случва чрез Изпълнителната агенция към директивата на имам Хомейни (СЕТАД) - икономически конгломерат под прекия контрол на аятолаха, създаден още през 1979 г. с цел управление на заграбените от предишния режим имущество и активи.
СЕТАД се явява сложна мрежа от частни компании, банки, институции и благотворителни фондации, поставени под пряк или непряк контрол на Гвардията и аятолах Хаменей.
Още през 2013 г. агенция "Ройтерс" изчислява, че в качеството си на върховен лидер, Хаменей контролира чрез СЕТАД активи на стойност 95 милиарда долара. Днес вероятно тези средства са много повече и се разпростират в бизнес интереси в Европа, Африка и Южна Америка.
Революционната гвардия е най-мощната институция в Иран и няма изгледи това да се промени бързо. Контролира огромни икономически ресурси, наред със значителни военни способности и международно влияние.
Към момента няма съществени индикации, че протестите или външният натиск от страна на САЩ са отслабили в достатъчно голяма степен устойчивостта на сегашното управление.
Масовото недоволство в страната няма изявени лидери и организация, докато политиката за "максимален натиск" на Вашингтон не би могла да доведе до смяна на режима по силов път, без това да предизвика огромни кръвопролития. За да е успешна, тя трябва да получи подкрепа отвътре.
Въпросната подкрепа обаче по-скоро би дошла под формата на преврат в рамките на Революционната гвардия, който не би променил по съществен начин текущия модел.
