Протестите в Иран: Масови, кървави и без ясен център

Протестите в Иран навлязоха в своята трета седмица, като насилието продължава да ескалира.

Според базираната в САЩ неправителствена организация Human Rights Activists News Agency (HRANA) загиналите при сблъсъци между протестиращи и правителствени сили за сигурност надминава 500 души. Според други оценки убитите са много повече и вероятно става въпрос за минимум няколко хиляди загинали в десетки градове из цялата страна.

Правителството в Техеран спря интернета и мобилните връзки в големи части от страната и обвини САЩ и Израел, че подкрепят "терористични групи", отговорни за провокации, включително "убийства на членове на сили за сигурност, палежи на джамии и атаки срещу военни обекти".

Дали обаче става въпрос наистина за терористи?

През последните няколко десетилетия различните органи на репресивният апарат в страната ефективно неутрализираха почти всяка форма на възможна политическа опозиция. Заглушена е работата на работнически синдикати, студентски или неправителствени организации, а редица реформистки настроени общественици бяха арестувани и изолирани от политиката. 

Такива фигури са например Мир Хосеин Мосави - бивш председател на парламента и неформален лидер на Зеленото движение при мащабните протести от 2009 г. Или духовникът-реформист Мехди Каруби, който също като Мосави отхвърля резултатите от президентските избори през 2009 г. и застава открито срещу режима.

Newscafe Международни

Тръмп наложи мита за държавите, които правят бизнес с Иран

САЩ обмислят удари срещу страната

В момента няма име, което да изпъква от средите на протестиращите. Както и на други места по света, в Иран се наблюдава по-скоро мрежова организация - мобилизация чрез студентски и младежки групи, групи в мобилни приложения като Discord и квартални мрежи. Това води до появата на множество локални лидери, но не и ясно изразени лица или имена на организации.

Официална опозиция обаче има. Нейни представители са базирани, както в страната, така и извън нея. Ето кои са те:

Монархисти

Последният шах на Иран, Мохамед Реза Пахлави, е принуден да напусне страната през 1979 г. заради Ислямската революция и установяването на текущия теократично-консервативен режим. Умира в изгнание в Египет през 1980 г.

По това време синът му е на 17 години и още преди Революцията е изпратен да учи в САЩ. Принц Пахлави прекарва почти целия си живот извън Иран, като днес живее в САЩ и се явява важна фигура в средите на иранската диаспора.

Лидер е на движението Национален съвет на Иран, твърди, че не настоява за връщане към монархия и иска да види светска, демократична система, която да се определи чрез референдум. Подкрепата му обаче идва най-вече от семейства на имигранти, които бягат от Иран непосредствено след революцията, и искат отново установяване на монархията.

Снимка: Getty Images

Принц Реза Пахлави

Пахлави е прекарал целия си съзнателен живот извън страната и по същество той никога не е имал каквато и да е пряка връзка със случващото се там. Трудно може да се издигне като реален лидер или алтернатива на текущия режим. Досега не се забелязва съществена подкрепа за него от протестиращите в Иран.

Друг основен проблем при Пахлави е, че се счита за близък до Израел. През 2023 г. се срещна с премиера Бенямин Нетаняху, а след това се изказа в полза на израелските военни операции и въздушни удари в Иран. Това по същество го поставя в конфликт с други опозиционни движения и също така допринася за реторика на режима, че протестите се дирижират от външни сили.

Организация на муджахидините на иранския народ

Това е друга организация, която от десетилетия действа най-вече извън пределите на Иран. Появяват се през 60-те като въоръжено съпротивително движение срещу шаха, участват в свалянето на Пахлави, но впоследствие идеите им за установяване на социалистически тип демократично управление влизат в остър конфликт с ислямския фундаментализъм на аятолах Хомейни.

През 80-те "Муджахидин-е Халк" (МЕК) влизат в съюз с режима на Саддам Хюсеин по време на войната между Иран и Ирак в периода 1980-1988 г. За мнозина иранци обвързването с Хюсеин и до днес остава непростимо и продължава да оронва претенциите за легитимност на организацията, която дълги години бе в терористичните списъци на САЩ, Канада, ЕС и Великобритания.

Снимка: Getty Images

Протестиращи ирански имигранти в Берлин държат плакати на бившия лидер на МЕК Масуд Раджави

Днес се смята, че е разоръжена и стои в основата на политическия съюз Национален съвет на съпротивата на Иран с представителства в редица западни държави. Лидер на този съюз (и на МЕК) Масуд Раджави изчезва през 2003 г. и от тогава насам формалното водачество е в ръцете на съпругата му - Мириам. Двамата често са обвинявани в изграждане на култ към личността на Масуд и репресии срещу други опозиционни представители.

Както и монархисткото движение на Пахлави, МЕК също няма особена вътрешна подкрепа в Иран.

Светска демократична република Иран

Движението, познато като Хамгани, се появява сред иранската диаспора през 2022 г. в разгара на антиправителствените протести и застъпва демократични идеи като разделяне на религията от държавата, свободни избори и създаване на независима съдебна система и медийна среда.

През последните няколко години обаче загуби инерция и така и не съумя да привлече повече подкрепа.

Етнически малцинства

Иран е с население от над 91 милиона души. От тях малко над 60% са перси, около 16% са азери, 10% кюрди, 6% лури, 2% араби, 2% белуджи и няколко процента тюрки.

Сред всички етнически групи най-силно изразените сепаратистки настроения са сред кюрдите и белуджите.

Две са основните въоръжени кюрдски групировки на запад в Ирански Кюрдистан, които от дълго време се противопоставят на правителството, докато в провинция Систан-Белуджистан, на границата с Пакистан, оперира джихадистката организация Джаиш ал Адл. Тя е особено агресивна и често провежда атаки срещу иранските сили за сигурност в района. 

Кюрдските и белуджистанските сепаратисти зачестяват дейността си по време на протести или в моменти, когато усетят слабост у режима в Техеран. Техните действия обаче нямат общо с други опозиционни групи и са водени преди всичко от собствени политически цели.