Руските власти са направили всичко по силите си, за да го пречупят, но дори и да е навършил 70 години, Юрий Дмитриев още не се е предал.
От май 2022 г. историкът, посветил живота си на изследването на съветската система на лагерите - ГУЛАГ, изтърпява присъдата си в сърцето на Мордовия - суров регион на около 500 километра източно от Москва, осеян с езера, реки и бивши затворнически лагери от съветската епоха.
Лишен от свобода още от 2016 г., Дмитриев е сред най-възрастните политически затворници в Русия днес.
В продължение на три десетилетия той работи неуморно, за да открие масови гробове, свидетелстващи за престъпленията на сталинисткия режим - ужаси, които Кремъл е решен да прикрие на всяка цена.
Според правозащитници Федералната служба за сигурност (ФСБ), наследник на КГБ, е изфабрикувала срещу него обвинения за сексуално насилие над дете.
Това е класически пример за компромат, казват застъпниците за Дмитриев, използван както за неговото заглушаване, така и за сплашване на всички, които отказват да се съобразят с официалната историческа версия.
Делото срещу Дмитриев е определяно като "позорен процес", а обвиненията - като инструмент за унищожаване на репутацията му.
Прехвърлянето му в колония със строг режим в Мордовия сложи край на дълга поредица от съдебни перипетии, започнали с ареста му на 13 декември 2016 г. и завършили с окончателната присъда на 27 декември 2021 г.
В продължение на месеци възрастният историк се е явявал на заседание след заседание, изправен, въпреки приведената си фигура, всеки път решителен и непреклонен.
Първоначално обвинен, след това оправдан заради липса на доказателства през април 2018 г., той бе отново арестуван.
След втори процес и сравнително "лека" присъда от три години и половина през 2020 г., делото бе възобновено за трети път, този път при закрити врата. Крайната присъда - 15 години затвор - се превърна в една от най-тежките, налагани на действащ политически затворник в Русия.
По оценки на правозащитни организации, предоставени за френския Le Monde, броят на подобни затворници в страната днес надхвърля 4600 души.
Окончателното съдебно решение срещу Дмитриев бе произнесено през зимата на 2021 г. - само ден, преди Върховният съд в Москва да разпусне "Мемориал", неправителствената организация, за която той работеше и която е международно призната за усилията си да документира съветските репресии.
Двете решения, взети почти едновременно, ясно показаха как режимът затяга контрола и задушава гражданското общество само два месеца, преди руснаците да нахлуят в Украйна.
Дмитриев плаща висока цена затова, че преди малко повече от десетилетие разкри мащабите на сталинистките престъпления. От Кремъл системно омаловажават ужасите от този период, тъй като противоречи на официалния политически разказ.
Настояща доктрина представя съвременната Руска федерация като наследник на СССР и работи за възобновяването на границите на Съюза от преди 90-те години.
Роденият в Петрозаводск Юрий Дмитриев обаче не се съобразява с тази идеология. Израснал като сирак и осиновен от офицер от Червената армия, той е самоук изследовател, който през 80-те попада на първите разкази за зверствата по време на Сталинския режим.
В началото на 90-те Дмитриев и колегите му от "Мемориал" откриват останките на хиляди жертви на Големия терор от 1937-1938 г. Историкът документира съдбите на 12 189 осъдени, от които 10 779 са екзекутирани, и създава мемориали, към които поколения наследници идват, за да научат истината за своите близки.
Въпреки международното признание и многобройните отличия - сред които Златният кръст за заслуги на Република Полша, награди на Московската хелзинкска група, "Лев Копелев" и Норвежкия хелзинкски комитет - отговорът на руските власти е показателен: изфабрикувано обвинение и 15-годишна присъда в строг режим.
Още през 2014 г. Дмитриев публично осъди действията на Кремъл в Източна Украйна - позиция, която допълнително го превърна в неудобна фигура за режима.
Днес случаят му придобива и драматично човешко измерение.
По информация на The Moscow TImes има сериозните подозрения, че Дмитриев страда от онкологично заболяване, а три години му отказват основни диагностични изследвания.
Вместо медицинска помощ той често е наказван заради влошеното си здраве - изпращан в карцер за това, че е седял на леглото си през деня или не е изпълнявал достатъчно активно задължителните физически упражнения.
Правозащитници предупреждават, че забавянето на адекватно лечение може да се окаже фатално.
От затворническата си килия Дмитриев продължава да оказва морална съпротива. В писма той напомня, че сме длъжни да оставим на следващите поколения по-добър свят.
Историята му е разказана и в документалния филм "Случаят Дмитриев" на нидерландската режисьорка Джесика Гортър - разказ не само за един човек, но и за механизма, чрез който властта изкривява истината.
Затова днес все по-често се отправят призиви към правителства и международни организации да използват всички дипломатически и правни механизми, с които разполагат, за да бъде Юрий Дмитриев освободен възможно най-скоро.
За него този призив вече не е абстрактен политически жест, а въпрос на живот. Когато - и ако - напусне затвора през 2032 г., той ще бъде на 76 години. Въпросът е дали дотогава ще му бъде даден шанс да види семейството си отново.
