Северна Корея, иранските ядрени амбиции или руската външна политика със сигурност заслужават внимание. Но конфликтът с най-голям потенциал за катастрофално разрушение е този между Индия и Пакистан.
Двете държави никога не са се разбирали и всяка от тях в продължение на седемдесет години прави всичко възможно да накърни интереса на противника си. Също така, и двете страни имат ядрен арсенал и капацитет за използването му. Дългата граница помежду им и нестабилността в оспорвания район Кашмир създават страх от възможна война.
Притесненията са основателни - двете държави воюват три пъти от 1947 г., когато получават независимост от Великобритания, като последният конфликт е през 1999 година.
Така че, когато близо 40 индийски войници загинаха при атентат в Кашмир преди две седмици, а отговорността беше поета от базираната в Пакистан организация Джайш е-Мохаммад, международната общност застана нащрек.
Само за два дни индийски самолети бяха свалени от пакистанската армия, след като Индия извърши въздушни удари под претекст, че бомбардира лагер на терористи, започнаха престрелки по границата в Кашмир, а най-малко десет цивилни бяха ранени – четирима загинаха на място. Впрочем, въздушните удари на Индия бяха нанесени в зоната, където през 1971 г. започва една от войните между Индия и Пакистан, довела до смъртта на над 11 000 войници.
Патриотичният патос, подсилван от националистическите правителства в Ню Делхи и Исламабад, не помагат да успокояването на обстановката, дори напротив.
Ако проследите индийските медии в ранните часове на 26 февруари, ще научите, че индийските военновъздушни сили са навлезли в пакистанското въздушно пространство и са нанесли унищожителни удари по лагер на бойци, убивайки 300 от тях. Ако пък погледнете към пакистанските медии, ще разберете, че е извършено подло нападение, в което индийски самолети са нанесли въздушни удари по празни горски масиви.
Възможността за ескалация е напълно възможна, въпреки дипломатическите канали, отворени след ескалацията в началото на седмицата. Изборите в Индия наближават и битката за националистическия вот може да предизвика надпревара между партиите за по-патриотични позиции и твърдост спрямо "външните врагове", в това число Пакистан.
Въпреки че пакистанското правителство е забранило групировката Джайш е-Мохаммад, подпомагането на подобни групи от пакистанското разузнаване ISI е проблем от дълги години за Индия. Смята се, че групировката е част от алианс от групи, свързани с "Ал Кайда", като в миналото е получавала подкрепа от разузнаването именно с цел да се сражават с индийските сили за сигурност в индийската част на Кашмир.
В Исламабад сравнително новото правителство, водено от бившия играч по крикет Имран Хан, е подложено на натиск заради проблемите в отношенията със САЩ, корупция, действащи терористични групи и задълбочаващото се влияние на Китай. Ескалация с вечния враг Индия може да се окаже добър повод лидерството на страната да се докаже пред силния военен елит.
Анализаторите са единодушни, че въпросите по сигурността и отбраната често са решавани не от цивилните политици, а от военните.
Индия и Пакистан водят четири войни помежду си откакто получават независимост през 1947 година, като Кашмир е причината за всяка от тях. Преди седемдесет години индуският махараджа - местният владетел на предимно мюсюлманският Кашмир - решава еднолично да присъедини областта към Индия въпреки съпротивата на жителите му. Пакистан оспорва решението, а индийското обещание да се проведе запитване никога не е изпълнено.
Седем десетилетия по-късно, проблемът е повече от актуален. През последните години администрираната от Индия част на Кашмир е свидетел на сериозно автономно движение. Към това се появява и опасността от засилване на радикализма заради репресиите на Ню Делхи, като индийските военни и полиция често стават обект на нападения.
Съюзниците на Индия и Пакистан често се наемат да напомнят на двете страни за опасностите от военен конфликт и правителствата им досега възпираха в началото избухващите периодично престрелки в граничните райони, за да не стане нещо по-лошо. През 2017 г. обаче, посещението на индийския премиер Нарендра Моди в Пакистан е прекратено след атака на Джайш е-Мохаммад по индийска база и процесът за омиротворяването на Кашмир оттогава е в застой.
Едно е сигурно - за пръв път от близо половин век индийски самолети навлизат в пакистанското въздушно пространство и извършват удари. Може ескалацията да не се случи веднага, но е очаквана заради Кашмир.
Международната общност е вдигнала ръце от района, а съюзниците на двете държави се провалиха в опитите да се постигне съгласие. Нещо повече - един от най-големите фактори в региона, Китай, се намеси с позиция в полза на Пакистан.
Дългогодишното недоверие между Индия и Пекин е повод за множество търкания, които засягат и други държави, където има индийски, пакистански и китайски интереси като Непал, Афганистан, Иран, Бангладеш и Мианмар. Китай дори спря свикването на Съвета за сигурност на ООН поискано от Индия по повод на атаката от 14 февруари в Кашмир. Тогава Ню Делхи пожела организацията Джайш е-Мохаммад да бъде призната за терористична, но Китай се обяви срещу подобно решение.
Позицията на Китай не е случайна. Пекин възприема Пакистан като основен елемент за прокарването на т.нар. "Нов път на коприната" - най-мащабния геополитически и икономически проект на Китай досега. През последните години Исламабад се сближи с Пекин по тази линия, а Пакистан получи милиарди като инвестиции в инфраструктура и развитие на съвместни проекти.
За Индия това сближаване не е добре дошло. Ню Делхи смята Китай за основен търговски, а отскоро и за основен политически конкурент в борбата за влияние в Азия.
През последната година причина за напрежение между двете страни се превърна малката държава Непал. Причина за това е й с властите в Пекин в ущърб на индийците, които, на свой ред, приемат планинската държава за своя зона на влияние.
Както Индия, така и Пакистан трябва да преосмислят политиката си и да потърсят общо решение и компромис, за да се избегне възможен конфликт.
На фона на терористична активност, нестабилност в Афганистан, иранската експанзия в Централна Азия и Близкия изток, китайските и индийски амбиции в Югоизточна Азия, един конфликт между ядрени сили с глобални икономики, ще има разтърсващи последствия в световен мащаб.
