В началото на седмицата голяма част от света гледаше към Кардиф, където се проведе историческа среща.
Първите министри на Шотландия, Северна Ирландия и Уелс подписаха съвместна декларация, в която отправиха искане към Лондон да им даде право да проведат референдуми за независимост.
Редица британски медии определиха това действие като план за разпад на Обединеното кралство, но поне за момента подобна перспектива изглежда твърде далечна.
Важно е да се подчертае, че лидерите на трите страни представляваха своите партии, а не съответните правителства. С други думи, в Шотландия, Северна Ирландия и Уелс липсва ясно изразен национален консенсус в подкрепа на независимостта, като обществата остават разделени по темата.
Все пак ситуацията е безпрецедентна, тъй като след изборите през май властта и в трите регионални парламента попадна в партии, които са настроени сепаратистки.
В текста по-надолу разглеждаме върху какви аргументи и мотивация стъпва техният дневен ред днес.
Шотландия
Тук има най-сериозна институционална база за провеждане на референдум за независимост. Всъщност нов референдум, тъй като през 2014 г. 55,3% от шотландците дадоха отговор "Не" на въпрос дали искат независимост от Обединеното кралство.
Две години по-късно обаче референдумът за Брекзит промени ситуацията: 62% от шотландците гласуваха за оставане в ЕС. Въпреки това Шотландия напусна Обединена Европа, защото гласовете от Англия и Уелс допринесоха за общото британско мнозинство за напускане.
Това даде нов импулс на Шотландската национална партия (ШНП) да поднови кампанията за независимост, представяйки излизането от съюза като демократичен сблъсък с Лондон - Шотландия напусна ЕС против волята на повечето от гражданите си. От гледна точка на ШНП независимостта е единственият път обратно към ЕС.
През последните близо две десетилетия ШНП неизменно управлява страната. Като водеща регионална политическа сила, тя следва ясно изразена социалдемократична и проевропейска линия, която осезаемо я разграничава от поредицата консервативни правителства в Лондон.
Според шотландските националисти това е доказателство, че страната има собствен път на развитие, различен от британския, макар че основните лостове на властта продължават да бъдат концентрирани в Уестминстър.
Разликата е съвсем конкретна - ключови сфери като валутната и паричната политика, повечето данъци, контролът върху имиграцията, трудовото право, външната търговия, отбраната и голяма част от енергетиката са изцяло под контрола на британското правителство.
Според лидера на партията и първи министър Джон Суини пълният контрол върху икономиката и залежите на нефт и газ в Северно море в съчетание с достъп до свободния европейски пазар са необходими за по-бърз растеж, инвестиции, индустриална политика и промяна на производителността.
Идеята е да се изгради икономика, подобна на малките северноевропейски държави, като сравненията са най-вече с Дания, Норвегия и Ирландия. Аргументът е, че население от около 5,5 млн. души не е пречка за силна икономика, като подобни страни често имат по-висока производителност, инвестиции и стандарт на живот.
Разбира се, налице е и противоположният аргумент за възможна финансова и икономическа нестабилност. Търговският обмен на Шотландия с останалата част от Обединеното кралство надхвърля този с ЕС. Евентуално влизане на независима Шотландия в единния европейски пазар би създало нови търговски бариери с Англия, Уелс и Северна Ирландия. Остава отворен и въпросът за валутата, която независима Шотландия би ползвала.
От друга страна, последният Доклад за приходите и разходите на регионалното правителството за 2025/26 г. показва, че условният бюджетен дефицит достига 25,3 милиарда паунда, или 10,9% от БВП. Това е значително над средното за Обединеното кралство ниво от 4,2%. Разходите на глава от населението са с около 14% по-високи от британската стойност, макар приходите на човек да са почти идентични.
Като част от Великобритания този дефицит не се трупа като отделен шотландски дълг, а се покрива от общия британски чрез вътрешни фискални трансфери. С обявяването на независимост този механизъм изчезва и Шотландия ще трябва да вдигне на данъците и да съкрати значително публичните си разходи.
Северна Ирландия
Тук водещата партия Шин Фейн има за цел не толкова независимост, колкото напускане на Обединеното кралство и обединение с Република Ирландия.
Юридическата основа е заложена в Споразумението от Разпети петък от 1998 г., според което референдум за обединение може да се случи, ако британският Министър за Северна Ирландия прецени, че има достатъчно обществена подкрепа за подобно нещо.
Последните социологически проучвания на агенциите LucidTalk и Institute of Irish Studies показват, че над 60% от анкетираните все още се противопоставят на незабавно обединение, като юнионистката общност запазва твърда позиция в подкрепа на съюза с Лондон.
Картината обаче се променя, когато въпросът се постави в контекста на Европейския съюз - при перспектива за автоматично връщане в ЕС чрез обединение с Ирландия, подкрепата за единна държава вече достига 59%, най-вече сред по-младото поколение, което е израснало след десетилетията на конфликт с ИРА.
Желанието за повторна интеграция с ЕС е водещ фактор за Шин Фейн. На референдума за Брекзит 55,8% от северноирландците гласуват против излизането на Великобритания от ЕС. Това впоследствие даде на националистите аргумент, много подобен на шотландския - върху Северна Ирландия се налага фундаментална промяна против волята на мнозинството.
Тук последствията се оказаха още по-дълбоки. Основен приоритет бе предотвратяването на повторно поставяне на физическа граница с Република Ирландия. Това доведе до дълги и тежки преговори между Лондон и Брюксел за намиране на механизъм, чрез който Северна Ирландия хем да остане част от британската митническа и политическа система, хем да прилага определени правила на единния европейски пазар.
Сега Шин Фейн и Първият министър Мишел О'Нийл пакетират общоирландското обединение едновременно като национално обединение и европейска реинтеграция.
Друг техен аргумент е свързан с икономическото изоставане.
Макар Северна Ирландия да се развива значително по-добре спрямо миналите десетилетия, тя продължава да изостава от Република Ирландия. Цял век като част от британската икономика така и не е позволил на региона да се доближи нито до нивата на Великобритания, нито до тези на ирландската държава.
Уелс
При Уелс логиката е по-различна от тази на Шотландия и Северна Ирландия. Там няма мнозинство за независимост, а сегашното правителство на партия Плайд Камри изрично обеща, че няма да провежда референдум до 2030 г.
Мотивите на Първия министър Рун ап Йорверт са свързани с това, че Уелс има много по-малка автономия в сравнение с останалите подобни региони. Така например, в момента Кардиф контролира регионалното здравеопазване, образованието, жилищната политика и социалните услуги, но не контролира полиция, съдилища, затвори, железопътна инфраструктура и природни ресурси.
Тоест първо трябва да се увеличат автономните правомощия, така че Уелс да стане равноправен политически субект, и едва тогава да се говори по-конкретно за референдум и независимост.
Положението е подобно и по отношение на икономическите фактори. Уелс е изключително зависим във финансово и икономическо отношение. Според националистите именно това е дългосрочната причина за по-ниската производителност и по-ниския стандарт на живот в страната, тъй като икономическият модел на Обединеното кралство трайно ощетява уелсците и ги поставя близо до дъното по производителност и доходи.
Основна теза е, че Уелс не разполага с необходимите лостове, за да промени икономическата си структура.
Поемането на повече контрол върху данъчната система, социалната политика, трудовото право, инфраструктурата, енергетиката и природните ресурси би позволило провеждането на по-самостоятелна и ефективна икономическа политика.
Важно място тук заема портфейла с имоти и активите на Британската корона (Crown Estate). Организацията управлява значителни площи земя и морското дъно около Уелс, включително акваторията, предвидена за мащабни проекти за офшорни вятърни паркове в Келтско море.
За финансовата 2025/26 г. печалбата от тези всички тези активи достига близо 210 милиона паунда, отбелязвайки драстичен ръст спрямо едва 8,7 милиона четири години по-рано. Всички приходи обаче отиват към Лондон и едва впоследствие част от тях се връщат обратно към Уелс.
За сравнение приходите от активите на Британската корона в Шотландия още от 2017 г. са останали за управление в Единбург.
Стратегията за независимост на управляващата Плайд Камри е изградена върху идеята за постепенно създаване на самостоятелен административен и икономически капацитет, каквито Уелс все още не разполага. Според партията именно това постепенно изграждане на държавност е задължително условие, за да може страната да функционира като жизнеспособна и независима нация в бъдеще.
Въпреки че трите нации вървят на различни скорости и са движени от соите специфични местни динамики, общият им знаменател остава задълбочаващо се усещане за институционален и икономически дисбаланс спрямо централната власт в Лондон.
Неслучайно за първи път и в трите нации управляват сили, които поставят под въпрос сегашния модел на съюза.
Дали през призмата на европейската интеграция в Единбург и Белфаст, или през искането за по-широка автономия и контрол върху местните ресурси в Кардиф, националистическият дневен ред продължава да се подхранва от нерешените структурни проблеми на съвременната британска държавност.
Бъдещето на Обединеното кралство няма да се реши от единични политически декларации, а от това доколко Лондон ще успее да предложи реална алтернатива на регионалното недоволство.
