Ако преди само няколко десетилетия Италия беше разкъсвана от различните кланове на мафията, сега полицията в страната се е научила как да се бори с организираната престъпност бързо и ефективно - толкова успешно, всъщност, че организираната престъпност се премества от Италия в останалата част на Европа, където властите са по-малко подготвени да се справят с нея.
Членовете на италианската мафия обичат да пътуват в чужбина и то не непременно за удоволствие. Все по-често тези пътувания са "по бизнес" на фона на придобиващата значителни размери експанзия, която италианската мафия извършва в Европа.
А вредата, която това има върху европейските икономики, често бива подценявана от официалните власти или дори по-лошо - банализирана и пренебрегвана.
Организираните престъпни групи от Апенините са се усъвършенствали през годините в това да се възползват от светлата част на бизнеса далеч от дома, за да изпират придобитите си чрез незаконна дейност пари. Различните дружества от малък и среден бизнес, създадени изцяло за целите на мафията, често изкривяват европейските икономики, защото постоянният им паричен поток им дава несправедливо предимство на пазара.
Основен потърпевш от това е Лондон. Британската столица от години е магнит за престъпни босове от различни националности, но италианските мафиози успяват да издигнат малки империи в задния двор на кралицата. Всевъзможни малки бизнеси, бакалии, салони за красота, ресторанти и клубове служат единствено за параван за организираната престъпност.
Както казва един бивш член на неаполитанската мафия: "Амбицията на всеки (италиански) мафиот е да излезе в чужбина с бизнеса си и най-вече във Великобритания". Страната е особено привлекателна за членовете на организираната престъпност по две основни причини - от една страна е сравнително лесно да се създаде компания, която да оперира свободно, а от друга страна правна система на Обединеното кралство не признава за престъпление членството в мафиотска структура.
Полицейските власти обаче се борят срещу тази тенденция, при това с известен успех.
През декември 2018 г. при масирана съвместна акция на холандските, германски, белгийски и италиански власти, включваща стотици полицаи, бяха арестувани десетки членове на могъщата калабрийска мафия, известна като "Ндрангета". Обвиненията срещу тях са в трафик на наркотици и пране на пари в Европа.
По време на акцията също така бяха иззети големи количества наркотици и пари в брой от множеството обискирани места, сред които италиански ресторанти и дори салони за сладолед.
Но дали тези усилия не са твърде вяли и твърде закъснели. Още от 90-те години насам властите в Италия предупреждават колегите си в Централна и Западна Европа за потенциалната вреда, която италианската мафия може да причини на държавите от ЕС, само като се възползва от разнообразните лостове, създадени от глобализацията.
Още през 1991 г. британските служби вече имат информация за присъствието на членове на организираната престъпност от Апенините на Острова.
Две години по-късно в доклад, прочетен пред френския парламент, се спомена за опита на мафията да проникне във Франция. Подобни предупреждения бяха отправени и в Холандия.
Но до 2012 г. Европейският парламент наистина не обърна внимание на този все по-сериозен проблем. На следващата година Европол (Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането) накрая публикува "Оценка на заплахата от организирана престъпност в Италия".
Това беше опит да се запълни "важната информационна празнина", която съществува около дейностите на различните кланове на италианска мафия в Европа. Както от Европол отбелязват, "трудността при събирането на информация" подчертава факта, че италианската организирана престъпност работи изключително "под радара", когато е извън Апенините.
И накрая, през ноември 2018 г. Европол създаде специфична оперативна мрежа, фокусирана върху дейностите на италианската мафия в чужбина. Разбира се, водеща роля в нея има италианската полиция, чийто опит тук е безкрайно важен.
Това е сериозна стъпка в борбата срещу италианската организирана престъпност. Но си заслужава да се отбележи, че това беше стъпка, която най-вече беше предприета от италианските правоприлагащи органи (чийто успех като начало помогна за това италианските мафиози да започнат да прехвърлят парите си в чужбина към съседните държави) след инициативите на Европейския парламент.
Сега колегите им в цяла Европа трябва да разработят по-ефективни и координирани стратегии в отговор на заплахата от тази вече глобална организирана престъпност.
Въпреки това обаче изглежда, че няма съгласие за необходимите действия. Европейският парламент и Европол остават ограничени и изолирани в своите стремежи, докато държавите членки в тях сякаш все още отказват да се ангажират достатъчно с проблема.
Самите италиански власти също са ограничени във възможностите си за въздействие върху колегите си - тяхната работа е да разследват дейността на мафията, докато тя е на територията на Италия, а не толкова когато излиза в чужбина. Така че ако техните колеги в Европа не се интересуват достатъчно от подадената им информация за проследяването на дейността на мафиозите, полицията и прокурорите на Апенините нямат какво особено да направят повече по въпроса, както се изказва един италиански прокурор, цитиран от италианската редакция на The Local.
Като цяло в Европа липсва разбиране за това как самото членство в мафията вече е престъпление и това трудно би могло да бъде обяснено, ако човек не е ставал свидетел на силата на клановете и как те я налагат върху обществото, икономиката и политиката.
Тъй като престъпните групи пътуват и изнасят дейността си в чужбина, необходима е и много по-голяма гъвкавост по отношение на полицията и комуникацията между правораздавателните органи в различните държави.
Организираните престъпни групи процъфтяват с отслабването на на границите, докато полицията и властите в Европа в бюрократщина, когато е необходимо по-тясно международно сътрудничество. Различните правораздавателни системи трябва да работят заедно, за да се избегнат ситуации, в които престъпниците могат да бъдат осъдени в една страна, но да бъдат освободени в друга.
Другият важен момент, на който трябва да се обърне внимание, е липсата на политическа воля за справяне с проблема.
Докато повечето държави в Европа са се фокусирали върху борбата с тероризма и справянето с различни екстремистки групи на своята територия, заплахата от организираната престъпност изглежда сякаш изтикана на втори план. Нейната способност да прониква в легалната част на икономиката, превземайки я малко по малко, често бива пренебрегвана. И докато няма политическа воля страните да се справят с този проблем, няма и как той да бъде преодолян.
Неотдавнашните арести на членове на Ндрангета в Европа могат да се разглеждат като конкретна стъпка напред. Но също така подчертават и колко далеч е в момента Европа от разбирането и разработването на единна координирана стратегия за справяне с растящата италианска мафия.
