Всички знаят какво представлява "банкова сметка в Швейцария". Холивуд ни разказва, че това са свръхсекретни сейфове за световния елит - място, където наркобароните, банкерите и политиците крият състоянието си от правителствени разследвания и данъчни власти. Това е начинът, по който банкират свръхбогатите.
Сега, благодарение на един информатор и екип от 140 журналисти от цял свят, знаем много повече за тези банкови сметки и хората, които ги държат.
Знаем повече за това как швейцарските банки са помогнали на най-богатите хора в света да натрупат и защитят нарастващия техен дял от световното богатство. Знаем как банките са помагали на наркотрафиканти, търговци на оръжие и терористи да перат пари и да създават финансови инфраструктури, които са ги превърнали от криминални банди, работещи с мръсни пари, в глобални компании, носещи печалби, извършващи инвестиции и реализиращи законни парични трансфери. И знаем повече за това как корумпирани правителства, чиновници и политици са присвоявали пари и са ограбвали хората, на които е трябвало да служат.
Ето как разбрахме всичко това
През 2009 г. Ерве Фалсиани, ИТ специалист в британската банка HSBC, разпространява информация до разследващите екипи на френските данъчни власти, показваща, че HSBC трупа средства на клиентите си в швейцарския си филиал - HSBC Private Bank. Френският вестник Le Monde се добира до тази информация през 2014 и стартира партньорство с вашинтонския Международен консорциум на разследващите журналисти (ICIJ). Партньорите събират екип от разследващи журналисти от 45 държави, които да анализират данните, свързани с над 100 000 клиенти на банката в 200 държави и да проучат историята им.
На 8 февруари ICIJ разпространи интерактивния си доклад "Swiss Leaks".
"Swiss Leaks" има три основни раздела: "Държави", "Хора", и "Истории". Всеки от тях има различна цел, и всеки от тях изглежда дълбоко притеснителен по различен начин.
Държавите
"Държави" дава картина на мета-ниво откъде идват парите - колко пари идват от всяка държава и колко клиенти на банката има от съответната държава.
Swiss Leaks обаче е нещо повече от просто числа. Той е преди всичко историите зад тези числа.
Хората
Разделът "Хора" на доклада включва представяне на 65 публични фигури, свързани с швейцарските сметки на HSBC. (Това е само примерна извадка от много по-обемните данни. В своя писмен доклад, ICIJ обсъжда още много други хора.)
Ще научите например, че мексиканският милиардер Карлос Ханк Рон е бил притежател и бенефициент на 10 банкови сметки, водещи се на "Hmex Pte. Ltd", в които е имало общо $158 млн. през 2006/2007 г.
Също така ще научите, че кралят на Йордания - Абдула II бин ал-Хусейн, е бил свързан със сметка, отворена от името на лице, което ICIJ идентифицира като "висш представител на йорданския двор". Сметката е съдържала $41.8 млрд. през 2006/2007 г.
Има още много информация за трафиканти на оръжие, търговци на диаманти, политици, прочути спортисти, корпоративни мениджъри и знаменитости - доста разнообразна общност от хора, които имат едно-единствено нещо общо: всички те са свръхбогати.
Трябва да четете раздела "Хора" внимателно - не всеки с швейцарска сметка на HSBC крие данъци и пере пари, както отбелязват и от ICIJ. Някои хора са отговорили на молбата за коментар на ICIJ с резонни и убедителни обяснения.
Например британският музикант Фил Колинс. Той е в списъка - което би трябвало да е нещо срамно, нали? Но не и ако питате мениджъра на Колинс, който обяснява пред ICIJ, че певецът всъщност живее за постоянно в Швейцария и "е напълно уместно той да има банкова сметка в държавата, в която живее."
Друг пример: австралийският супермодел Ел Макферсън. Тя е притежател и бенефициент на над двадесет банкови сметки. През 2006/2007 г. тези сметки са съдържали към $12.2 млн. Укриване на данъци? Не съвсем. "Г-ца Макферсън е гражданин на Австралия," казват нейните адвокати пред ICIJ, и "данъчните й въпроси във Великобритания се уреждат на база пълно разкриване на доходи според британското законодателство."
Един урок от Swiss Leaks: всяка сметка в HSBC си има история, която си заслужава да бъде проучена.
Международният екип от журналисти от ICIJ разказва тези истории, и разделът "Истории" е мястото, където можете да ги прочетете.
Има (поне) два извода, които може да си направите от "Истории".
Първо, тези репортери са се заровили дълбоко във вече познатата тема за увеличаващото се глобално неравенство и са показали как функционира едната част от него.
Миналия месец Oxfam съобщиха, че 80 най-богати хора в света вече контролират толкова пари, колкото и 3.5 млрд. от най-бедните. Към 2016, ако настоящата тенденция продължи, най-богатият 1 от човечеството ще притежава над половината от общото богатство на света. (В момента те притежават 48%.)
Отразяването на данните около Swiss Leaks разкрива нещо повече от факта, че огромно богатство се натрупва в ръцете на и без това свръхбогати хора - то разкрива и самия процес на натрупване. Това 80 души в света да притежават толкова пари, колкото и 3.5 млрд. от най-бедните, не е неизбежен факт. Той е резултат от много фактори, политики, решения и поведение.
Сред тези фактори е и склонността на банки като HSBC да крият парите на клиентите си от данъчните и органите на реда
Второ, отразяването на "Swiss Leaks" загатва, че тази позната, глобална тема всъщност е колекция от локални истории за алчност и подкупи - за свръхбогати хора и институции, които търсят максимална финансова изгода, свеждайки до минимум плащаните данъци, и занимавайки се с незаконни действия, вариращи от укриване на данъци до търговия с оръжие.
Ето защо израелският вестник Haaretz съобщи за 6500 израелци, които са имали 10 млрд. долара в сметки в HSBC между 1988 and 2007 г. Ето защо Guardian обърна внимание на сметките в HSBC, свързани с видни британски политици и техните дарители. Ето защо и CBC назова по име и сложи на позорния стълб канадски милиардери като Франк Джустра, Джоузеф Крюгер II и Марсел Адамс.
"Swiss Leaks" и историите около банковите сметки са тема в развитие. Швейцарското правителство вече стартира разследване за престъпна дейност срещу женевския клон на HSBC за "тежка форма на пране на пари".
