Какво ни даде и ни взе Европа?

Денят на Европа не са само военните паради на Червения площад, но и празник на голямата европейска идея, обединила преди 60 години държавите-основателки, убедени, че това ще доведе до по-добри дни за техните страни. 10 години след влизането на България в ЕС, това валидно ли е за България?

Преди започването на преговорния процес не можехме да пътуваме свободно, магистрала Тракия стигаше малко преди Стара Загора, чуждестранни вериги, банки, инвеститори, почти не се виждаха. Малкото осмелили се да акостират у нас чужди бизнесмен, си мислеха, че са попаднали на особено екзотично място.

Какво ни даде и ни взе Европа? Направихме един кратък списък на нещата, които получихме от Европейския съюз, без да скриваме и отрицателните им страни.

1.Свободно пътуване. Преди започването на преговорите за членство, за да пътуваш в страна от ЕС, бе нужна виза, която се получаваше трудно, след представяне на редица документи и чакане на дълги опашки. Сега да отскочиш до Солун, Виена или Лондон е само въпрос на време и на средства. Още повече че след навлизането на low-cost компаниите може да се пътува и с по-скромен бюджет. Възможността за свободно пътуване, помогна на много български граждани да видят свят, да разширят представите си, да се запознаят с добри европейски практики и да се поучат от тях. Бяха направени партньорства между общини, области, фирми и т.н.

2.Право на обучение. Хиляди българи днес се обучават в големите западни университети не само защото, за съжаление образованието в България не е на особено високо ниво, но защото на не голямо разстояние от дома се намират едни от най-добрите учебни заведения в света. Това отново е придобивка от членството ни в ЕС. Българските студенти са приемани не в квотата за чужденци, а като граждани на съюза с по-лесен достъп до университета и заплащане на същата такса като местните хора, като имат право да кандидатстват за същите стипендии, които се полагат на гражданите на съответната страна. Някои от завършилите се връщат обратно и прилагат получените знания у нас, а други предпочитат да останат.

3. Право на работа. Достъпът до пазара на труда на 28 страни-членки е наистина сериозно преимущество. От него се възползват както хора със сериозно образование на добри позиции - финансисти в Лондонското сити, архитекти, учени, така и такива с по-малък капацитет. Последните работят в туризма, в земеделието, гледат възрастни хора или малки деца. Българите, които работят в чужбина, дават сериозен принос за българската икономика.

Те изпращат значителни суми на роднините си: за 2016 година изпратените от тях средства в България са 1,7 милиарда лева, това е повече от общата сума на инвестициите в страната за същия период. Най-много пари са дошли от българите в САЩ - 392,9 млн. лева, втора е Испания с 301,6 млн. лева, а Гърция е трета със 133,7 млн. лева.

4. Достъп до общия пазар. Членството в Европа ни дава достъп до европейския пазар, достъп както за нашия бизнес и неговото производство и обратното. И всичко това без налагане на мито, което оскъпява цената за крайния потребител. Практически това означава да купуваме дрехи от Италия, вино от Франция, кола от Германия - неслучайно броят на старите коли рязко се увеличи след 2007 година, и каквото друго си пожелаем. А ако искаме да си ги изберем лично - просто можем да отидем на място.

5. Нови работни места. И то не само за 721 щастливци, които започнаха работа в различните европейски институции в Брюксел. Отвореният пазар и еврочленството са една от причините много чуждестранни инвеститори да изберат България. Някои от тях просто преместиха производствата си в България, като изнасят продукцията за ЕС. Това доведе до отваряне на нови работни места. За съжаление чуждите инвеститори у нас намаляват, а Румъния привлича много повече инвестиции, но причината за това не е европейското членство, а българската недалновидност и фактът, че не успяваме да се възползваме от тази възможност.

След началото на преговорния процес през 1999 година се регистрира силен икономически растеж, БВП нараства от 27 до 40,8%. Стремителния възход е спрян от икономическата рецесия, която започва през 2008 година в целия свят. И тук членството в ЕС смекчава удара от сътресенията. Безработицата в момента е много по-ниска от 2006 година например. Покупателната способност на човек от населението е увеличена в пъти - ние сме в ТОП 3 по този показател - заедно с Литва и Латвия, като България заема второто място.

6. Еврофондовете - Те са солидно перо в бюджета и на национално, и на местно ниво. През последните години европейското финансиране представлява 4% от БВП на страната. Благодарение на тях се построиха пътища, реновираха се сгради, малкият и средният бизнес разшири дейността си. За програмния период 2015-2021 година са заделени 31 млрд. лева за България - за транспортна инфраструктура, подобряване на околната среда, финансиране на регионалния растеж, за подобряване на конкурентоспособността и иновации, за развитие на човешките ресурси, за наука и образование, за подобряване на административния капацитет и за селско стопанство.

Селското стопанство е отрасълът с най-ниска добавена стойност в икономиката. Ефектът от тези инвестиции за икономиката е на практика отрицателен, както и в другите страни от ЕС.

Реално в България след оттеглянето на чуждестранните инвеститори пристигнаха еврофондовете, които запълниха тяхната липса. Но еврофондовете освен благо, може да са и източник на злоупотреби и на неравностойни бизнес практики на подкрепа на едни за сметка на други.

Критиците твърдят, че еврофондовете разбиват селскостопанския модел на България, защото чрез тях се поощряват собствениците на най-големите парцели и се изтласкват извън пазара производителите на традиционни продукти, които са по-трудни и по-скъпи за култивиране.

Може би налагането на по-строги и ефективни мерки за контрол, включително връщане на средства, би спряло злоупотребите.

7. Нови магистрали - През 1999 година, когато България започва преговорите си за членство в ЕС, автомагистрала "Тракия" стига до Оризово, на 40 км от Стара Загора, Хемус от Варна свършва до Каспичан, малко преди Шумен, до Гърция магистрала няма. Пътната настилка е стара и ремонтите са рядкост, а за да стигнеш до морето са нужни пет часа.

Днес от София до Бургас се стига за три часа бързо каране, магистрала има до Благоевград, което значително улеснява хилядите пътуващи към Гърция, а за Хемус също има лъч - светлина, поне участъкът от Варна вече стига до Белокопитово. Всичко това е благодарение на европейското членство и еврофондовете.

8.Защита на правата - Благодарение на ЕС се приеха редица закони и директиви, които защитават правата на потребителите, а силно конкурентната среда допълнително играе в полза на хората. Може да се оплаквате от големите вериги, от мобилните оператори, от Топлофикация, да върнете в регламентиран срок стока, която не ви харесва. Всичко това щеше да изглежда различно, ако не беше еврочленството.

9. ЕС ни пази от самите нас. Българите имат доста високо доверие в Брюксел, на трето място сме по одобрение на ЕС след Естония и Малта. Вярваме много повече на ЕС, отколкото на собственото си правителство и на другите институции. В действителност еврочленството е и гаранция, че някой управляващ няма да се събуди един прекрасен ден и да ни запрати в Евразийския съюз или някое подобно обединение, убеден, че това е най-доброто за България.

България е малка страна и в процеса на преговори, с която и да е друга държава или голяма корпорация- като Газпром например, ние не тръгваме от печеливша позиция. А като част от един по-голям съюз можем да се възползваме от тежестта на големината на организацията.

10. Премахването на високите такси за роуминг - Ако прекарате няколко дни в Белград, знаете ли колко ще ви струва да звъннете на един местен телефон на минута - 6,99 лв. с ДДС. Доскоро такава беше и цената на някои мобилни оператори за обаждане към страната от ЕС, в която се намирате. А входящото обаждане, ако сте в Македония е 2,99 на минута. Тези фантастични цени няма да важат в ЕС, когато от 15 юни паднат всички тарифи за роуминг. Защото ЕС е едно общо пространство и не е логично да се събират подобни такси от гражданите му. Това е една победа на съюза над големите мобилни оператори.

11. Защита на банковите влогове - Ако крахът на КТБ се беше случил не през 2014 година, а през 2001 година, вложителите щяха да получат по 6900 лв, и толкова. Да припомним, че по времето на Виденов малцина видяха част от парите си, да не говорим за времето на финансовите пирамиди. Постепенно покритието на влоговете достига изисквания от европейското законодателство минимум от 20 000 евро, това се случва през 2006 година. Днес размерът е 100 хиляди евро. Между другото, в края на 2006 година в България има само няколко банки от Европейския съюз, а в момента има 11 банки с чуждестранен капитал, регистрирани и работещи у нас, както и шест клона на чужди банки.

"Настигаме ли ЕС?, краткият отговор е "Да", по-дългият е: "Може и малко по-бързо", казва икономистът Георги Ганев. Определено България е много по-различна от годината, в която стартираха преговорите, както и за 10-годишният период членство. Това е един от най-успешните периоди, ако не и най-успешният в новата ни история. Много неща обаче не се случиха, но причина за това не е еврочленството, а българската действителност. Но самият факт, че сме влезли в клуба на силните и богатите може да бъде само постижение.