Важният урок, който Макрон даде на Путин

Точно както Доналд Тръмп, Владимир Путин си мислеше, че новият френски президент с момчешко излъчване ще падне по гръб. Вместо това беше посрещнат от голяма изненада, когато двамата лидери за първи път се срещнаха във Версай, пише „Дейли бийст".

Руският президент, лукавият ветеран от КГБ, похитителят на западните демократични избори, защитникът на диктаторите и възможен съюзник на Доналд Тръмп изглеждаше така, сякаш иска да се скрие зад завесите в Залата на битките във Версай.

Френският президент Еманюел Макрон, който е само на 39 години и пое поста преди едва две седмици, беше спокоен, хладнокръвен, съсредоточен, в пълен контрол по време на съвместната им пресконференция в понеделник следобед. Той говореше за нуждата от диалог, но не се поколеба за секунда да подчертае директно и публично приоритетите на Франция, защитавайки западните идеали, западната демокрация, и когато става дума за влизане в конкретика - той зае строга позиция за всичко - от Сирия и Украйна до правата на ЛГБТ общността в Чечня, както и нуждата да се защитава гражданското общество в Русия.

Това не означава, че Макрон не е бил дипломатичен. Почти на всяко изказване той предлагаше на Путин възможност да се защити, казвайки, че там, където има различни позиции, има непрекъснат разговор. Дори когато беше попитан за руските опити да се повлияе на френските избори чрез кибератаката над щаба на Макрон, Макрон заяви, че това е нещо, за което двамата са говорили, когато Путин му се е обадил да го поздрави след победата на 7 май. „Продължаваме напред", каза Макрон.

Попитан защо е забранил на репортери от RT и Sputnik до щаба си, той не се поколеба да каже:

"Винаги съм имал отлични отношения с чуждестранните журналисти, само че само с онези, които са наистина журналисти. Russia Today и Sputink не се държат като медийни издания, а като органи за влияние, за пропаганда. И то - за зловредна пропаганда. Затова прецених, че няма да им дам достъп до щаба ми", коментира Еманюел Макрон.

Путин може и да е очаквал младоликият френски президент да му окаже по-топло посрещане. Поканата да гостува във Франция по повод откриването на изложба във Версайския дворец, посветена на посещението на Петър Велики преди три века, беше отправена само преди две седмици, след като Макрон стана президент. Не се очакваше двамата лидери да се срещнат преди срещата на Г20 в Германия през юли. Путин обаче се възползва от възможността да "премери" новия държавен глава.

Той едва ли е очаквал Макрон да порасне толкова бързо на поста си - привличайки камерите и колегите си на срещата на Г7 в Сицилия миналата седмица, възползвайки се от здравото ръкостискане с Доналд Тръмп, за да каже пред репортер, че в действието не е имало нищо „невинно", обикаляйки улиците на Таормина с канадския премиер Джъстин Трюдо като пример за новото (нетръмпианско) глобално лидерство.

А сега и това.

Дори когато Макрон отправяше своите въвеждащи думи за изложбата във Версай, той отбеляза
агресивното поведение, с която Путин се опитва да възстанови една империя, въпреки европейската й опозиция, и да отслаби Европа при всяка възможност. Петър Велики, каза Макрон, е символ на Русия, която иска да се отвори към Европа.

Макрон, игнорирайки катастрофалната инвазия на Наполеон в Русия в началото на XIX век, каза, че от визитата на Петър Велики в Париж и Версай през 1717 година, диалогът между двете държави не е спирал 300 години.

След това веднага подхвана въпроса за Сирия и общата борба срещу тероризма. Макрон не настоя за отстраняването на Башар ал-Асад, за разлика от своя предшественик. Това обаче се подразбираше и може да е било обсъдено в частен разговор.

След това Макрон начерта две много ясни „червени линии" - използването на химически оръжия, което веднага би довело до ответен удар, и опитът да се възпрепятстват хуманитарните коридори за бедстващите в Сирия. По темата за Украйна Макрон повдигна въпроса за нови преговори, но даде ясно да се разбере, че негова основна грижа засега е „деескалацията" на напрежението. Макрон заяви и че е припомнил на Путин за значението на гражданските права в Русия и за човешките права, включително на ЛГБТ хората в Чечня.

Путин очевидно губеше търпение, докато слуша, но и докато говори.

Загатвайки индиректно за санкциите срещу Русия, наложени заради анексирането на Крим, той отбеляза, че 500 френски компании оперират в страната му и нито една от тях не си е тръгнала. Той спомена опасностите, които поставя Северна Корея с ядрените си амбиции - нещо, което Макрон не спомена.

Що се отнася до Сирия, той каза, че позицията му е ясна - не е възможно да се бори тероризма в дестабилизирана държава. Именно това е и неговият мотив да стои зад Асад, въпреки че не го уточни директно.
Що се отнася до намесата във френските избори, Путин каза, че с Макрон не са говорили за това и Макрон не се вълнува от темата. „Доколкото аз знам, такъв въпрос не съществува". От отговора на Макрон обаче стана ясно, че двамата са говорили по темата преди две седмици и „продължават напред" - нещо, което определено не значи, че въпросът е забравен.

Путин беше особено ядосан, запитан за подкрепата си към основния опонент на Макрон Марин льо Пен, която гостува в Кремъл преди изборите. Според Путин тази подкрепа е напълно естествена, като се има предвид, че с льо Пен имат сходни виждания по въпрос като националния суверенитет (намек за разрушаването на Европейския съюз). Той посочи и че льо Пен също оказва подкрепа на Русия (тя е една от поддръжниците на анексирането на Крим). Именно с това той оправда нейното предизборно гостуване, а не с очакването му тя реално да спечели.

Той обаче не успя да прикрие факта, че публично е бил на страната на губещия, а неговите политики са се провалили зрелищно - поне във Франция.

Разбира се, много може да се обърка в един президентство. Това е много, много ранен момент от
мандата на Макрон и той има още пет години. Но за една деморализирана Европа, която само до преди две седмици изглеждаше като да се бори за базисни ценности и да се придържа към старомодната скучната харизма на канцлера Ангела Меркел - за тази Европа Макрон е като инжекция адреналин, детето чудо, което наистина е чудо.