В рамките на 24 часа правителството на Бойко Борисов смени три пъти позицията си за плановете на Румъния за създаване на флотилия на НАТО в Черно море с участието на Турция и България.
България направи несръчен опит да запази неутралитет в спора между Русия, НАТО и Турция за контрола над Черно море, рискувайки да подрони доверието на Брюксел към нея преди срещата във Варшава през юли.
От обяснителния режим, в който правителството само се вкара, стана ясно, че липсват комуникации между премиер, президент и министри по ключови въпроси за външната политика.
Инициативата на Румъния за създаване на многонационална бригада с участието на България, както и на натовски черноморски флот е от началото на годината. Тя е била многократно обсъждана между България и Румъния и е получила и одобрение от ръководството на НАТО. На 14 юни, на срещата на военните министри на алианса Николай Ненчев обяви, че България ще участва с до 400 души в многонационалната бригада в Румъния. "Разглеждаме как бихме могли да увеличим присъствието си в Черноморския регион", заяви и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг в отговор на въпрос какви допълнителни мерки е склонен да предприеме алиансът, "за да респектира Русия в Черно море".
Ден по-късно позицията на правителството по въпроса се промени коренно.
По неофициален път стана ясно, че премиерът Борисов се е изказал рязко на срещата си с румънския президент Клаус Йоханис. "Това е опит да бъде въвлечена България в допълнителен конфликт. Нищо не налага допълнителни войски да бъдат разполагани в региона. Не ми трябва война в Черно море", заявил Борисов на Йоханис, цитиран от "24 часа". Говоренето на висок тон продължи и на следващия ден. Пред журналисти премиерът официално потвърди, че България няма да участва във флот срещу Русия и допълни, че ако министрите на отбраната и външните работи са дали напразни надежди на Румъния, без да го информират, ще имат проблеми. На въпроса какви проблеми той отговори: "Ще ги пратя на кораб, да воюват те! Аз искам в Черно море да виждам платноходи, яхти, туристи - мир и любов".
Не стана ясно какво точно е накарало премиерът рязко да смени позицията си. Едно от обясненията е, че България отказва да заеме страна в спора между Русия и Турция за контрола над Черно море. В средата на май Анкара и Москва си размениха "любезности" чие е морето.
"Казах на генералния секретар на НАТО: вас ви няма в Черно море, затова то почти се е превърнало в руско езеро", заяви тогава турският президент Реджеп Ердоган, цитиран от РИА "Новости". В отговор Русия обяви, че НАТО прекрасно разбира, че Черно море никога няма да се превърне в "натовско езеро". "Ние ще предприемем всички необходими мерки, за да неутрализираме възможните заплахи и опити за силов натиск върху Русия по южното направление", посочи руският представител в НАТО Александър Грушко.
Второто обяснение е, че България няма да спечели от създаването на общия флот между трите страни и Борисов си е дал сметка за това. Според политолога Огнян Минчев създаването на морската бойна група няма да е "флот на НАТО", а по същество ще бъде политическо присъединяване на България и Румъния към ВМС на Турция. Така реално България ще заеме страна в конфликта между Анкара и Москва след свалянето на руския самолет над Сирия.
За да бъдат изчистени различията, бе свикана спешна среща между премиера, президента Плевнелиев и министър Ненчев. След нея Борисов смекчи тона: "Евроатлантическата ориентация и лоялността на България е доказана. И към ЕС, и към НАТО. От 2006 г. имаме договор и до 2500 американски войници могат да бъдат в базата в Ново село. Модернизирахме авиобаза Безмер и стана най-модерното военно летище. Непрекъснато се провеждат учения, тренировки и подготовки. По-пронатовски от това няма къде да бъдем!", заяви премиерът и предупреди, че "оттук нататък има граници". "Аз неслучайно говорих за "ястреби". Има държави, които гонят своите интереси и позиции, искат да са на гребена на вълната в даден момент. Това си е тяхна работа. Ние сме миролюбива страна", коментира Борисов, но не стана ясно кого визира като "ястреб".
Тримата политици официално потвърдиха, че разговори за общия флот са водени, но Плевнелиев уточни, че румънският президент не е използвал точно този термин, а имал пред вид "повече съвместни учения и упражнения". "Да, нашите румънски колеги повдигнаха въпроса за нова регионална инициатива за военно сътрудничество в областта на морската отбрана. И тук искаме да внесем яснота - това може да бъде инициатива, която България ще подкрепи само в рамките на формата на НАТО. Тази инициатива по никакъв начин няма да се различава от всичко друго, което ние правим в НАТО - става въпрос за учения, става въпрос за координация, става въпрос за действия на ротационен принцип", обясни президентът Плевнелиев. Според държавния глава трябва да се спрат всякакви спекулации, че ще се правят флотилии с някого, насочени срещу някого. "Действително имах среща с моя румънски колега, на която беше представена инициативата на Румъния и Турция за изграждане на флотилия. Нещо, срещу което възразих, и помолих, ако се разглежда този въпрос, той да се разглежда във формат политическо ръководство на НАТО", обясни и военният министър Николай Ненчев, който се върна вчера от Брюксел.
Държавният глава на няколко пъти заяви, че тримата правят съвместно изявление, за да разчистят "слуховете и да се спрат всякакви спекулации." "Надявам се, че с нашето изявление тази тема да я прекъснем и да се съсредоточим върху бежанската вълна - да можем да я препястваме по начина, по който ЕС е решил", заключи Борисов. Според него "необходимостта кораби на НАТО да охраняват нашата граница може да възникне само при мощна бежанска вълна по море, след като се затвори пътят през Егейско и Средиземно море".
В късния след обед румънският президент също се включи с изясняване какво е имал пред вид в разговорите в София: "Това касае на първо място съвместни тренировки между силите на Румъния, България и Турция. Фактически става дума за т.нар. морска инициатива. Това са съвместни учения, може би и маневри, всичко да се направи заедно. Ние сме уверени, че тази инициатива трябва да бъде под шапката на НАТО, защото три от страните в Черно море са членки на НАТО - и Румъния, и България, и Турция. Може би неправилно е разбрана думата "флотилия", това неправилно е разбрано, защото НАТО не желае да създаде и да поддържа в Черно море такава флотилия. Може би сега е рано да говорим за точни неща", обясни в Русе президентът Йоханис.
Хронология на изказванията:
21 януари
Румъния обявява, че на срещата на върха на НАТО във Варшава ще предложи създаване на флотилия в Черно море.
21 март
"Ние ще се стремим заедно с нашите румънски партньори да допринесем за повишаване на сигурността в региона на Черно море", заявява министърът на отбраната Николай Ненчев след среща с Михнеа Моток в Букурещ. По предложение на Ненчев е сформирана работна група, за да бъдат уточнени детайлите по пакета инициативи на двете държави.
20 май
България обсъжда с Румъния и Турция участието в постоянна морска група кораби на НАТО в Черно море, заявява в Брюксел външният министър Даниел Митов. "Продължаваме разговорите с нашите партньори, както и с всички съюзници в НАТО какви отбранителни способности могат да се създадат допълнително и в Черно море, което се вписва нормално в концепциите. С всички способности ние вече участваме в отбранителните способности на НАТО в Черно море. България ще направи всичко възможно да укрепи защитните си гаранции и способности в Черноморския регион", декларира Митов.
20 май
България, Румъния и Турция обсъждат как да увеличат присъствието на НАТО в Черно море, съобщава в Брюксел Йенс Столтенберг. "С нашите съюзници в региона обмисляме как да направим повече, има разговори между Румъния, България и Турция как можем да увеличим нашето присъствие в Черно море", казва Столтенберг.
1 юни
Обсъдено е и хармонизиране на позициите за поддръжка на източния фланг на НАТО. "Двете държави, като членки на НАТО, може да провеждат съвместни учения в акваторията на Черно море", обявява българският премиер Бойко Борисов след среща с румънския си колега Дачиан Чолош.
14 юни
"Обсъдихме въпроси, свързани със сигурността на Югоизточна Европа, включително и разполагането на една рота на територията на Румъния. Към момента евентуално ние бихме могли да участваме с приблизително около 400 човека в обучение и общи тренировки на ротационен принцип. Ние се убедихме заедно с румънския колега, че е необходимо по-осезаемо присъствие от страна на НАТО в региона на Черно море. Имаме обща концепция и вероятно ще поставим този въпрос на срещата на върха във Варшава съвместно", заявява Николай Ненчев след среща с Михнеа Моток.
15 юни
"Що се отнася до Румъния и България, съюзниците се съгласиха да бъдат предприети съвкупност от мерки за допълнително укрепване на сигурността в региона", заяви Ненчев в Брюксел.
16 юни
"Обръщаме се с молба към уважаемите медии да се спрат всякакви спекулации, че ще се правят флотилии, насочени срещу някого. България не е част от подобни идеи и предложения", заявява президентът Росен Плевнелиев.
