В известната си книга "Структурата на научните революции" американският философ, Томас Кун обяснява, че научното познание се получава постепенно, в рамките на теоретичните парадигми, които позволяват тълкуването на естествения свят. Но тези парадигми, предупреждава той, понякога могат да се превърнат в капаци, пречещи ни да виждаме нови явления, които не отговарят на собствените ни възгледи и стереотипи.
Перфектен пример за това е как голяма част от Лявото по света продължава да вижда чависткия режим във Венецуела, воден от Николас Мадуро единствено през призмата на дихотомията.
Те продължават да гледат на цялата картина единствено в бинарни противопоставяния - бедни срещу богати, бели срещу цветнокожи, империализмът на янките срещу боливарската революция, капитализъм срещу социализъм/комунизъм...
За мнозина в ляво, особено сред южноамериканските държави, Боливарианската система все още се разглежда като някакво смело предизвикателство към Международния валутен фонд. В Чили левицата обвинява за икономическия колапс на Венецуела същите конспиративни сили, които свалиха президента Салвадор Алиенде през 1973 година, пренебрегвайки огромните съществуващи във Венецуела проблеми.
Дихотомията се простира до испанската партия Подемос, Лейбъристката партия във Великобритания и известния ляв интелектуалец Ноам Чомски.
Никой от тях обаче не е склонен изглежда да отправи един наистина критичен поглед към ситуацията.
Те искат да видят цялостната картина като битка между Доналд Тръмп и Николас Мадуро, без да спират да обмислят, че венецуелците сами може да искат промяна в държавата си.
Иначе казано - подкрепата на лявото е за режима на Мадуро, а не толкова за самите хора, живеещи във Венецуела, които трябва да се справят с все по-голямата бедност в страната. Левите просто продължават да възприемат света със стереотипите от Студената война и през борбата за венецуелския нефт.
Това е погрешна парадигма, която не може да обясни събитията на терен. Чавизмът дойде на власт в страната през 1998 г. с рязвятия флаг на международния социализъм. Но той не дойде сам. Към Уго Чавес тогава се присъединиха и военните, които откриха, че може да се утвърдят на власт като се нарекат леви.
Така чавизмът изрично определи себе си (по съвет на Норберто Сересоле - аржентинския съветник на покойния президент Уго Чавес) и като гражданско, и като военно движение.
Благодарение на това и на високите цени на петрола, новата власт осуети опита за преврат през 2002 г. и успя да смаже политическата опозиция за известно време.
Но в крайна сметка тя започна да губи позиции. През 2007 г. покойният Уго Чавес (президент от 1999 до 2013 г.) претърпя първата си голяма електорална загуба.
На референдума за премахване на ограничението за допустимия брой на президентските мандати идеята му беше да преработи конституцията, която сам беше наложил в държавата. Чавес не обърна внимание на резултатите и въпреки загубата това промени конституцията. Пет години по-късно, и борейки с рака, той спечели изборите през 2012 г., но това щеше да бъде последната му победа.
По заповед на Куба той определи Мадуро за свой наследник. Смъртта на Чавес през 2013 г. доведе до скъсването на партията и властта с някои от частите на обществото, които преди това бяха гръбнака на чавизма. Районът Сукре близо до Каракас, един от най-бедните квартали на целия континент, се обърна срещу движението.
Други го последваха, а през 2015 г. - срещу всички очаквания и въпреки всички действия на режима, опозицията получи контрол над парламента. Мадуро отговори, като анулира парламента и създаде собствено Учредително събрание чрез измамни избори. Останалото е история.
Хватката на новия режим се затегна върху хората и опозиционно настроените, когато цените на петрола паднаха и бедността заля страната. Повече от 400 политически опоненти бяха вкарани в затвора без съд, а над 100 студенти бяха застреляни по улиците по време на протестите.
Десетки медии бяха затворени. Болниците останаха неглижирани. Хиляди тонове храна, разпределяни (по принцип) от държавата, бяха оставени да изгният в пристанищата, докато честото прекъсване на тока и на водата правеше живота в страната още по-труден за обикновените граждани, опитващи се просто да преживеят на фона на изчезващите доходи.
В резултат на това над 3 милиона венецуелци избягаха от страната в съседните държави, предизвиквайки в Южна Америка своеобразна мигрантска криза, подобна на тази в Европа. Много от бягащите дори тръгваха на път пеша с малкото си останала собственост, която могат да пренесат със себе си.
Големият въпрос - къде тогава беше международното ляво? Къде бяха всички онези идеолози, които сега излязоха да се борят в защитата на Мадуро? Без съмнение - заети с преправяне на старите си парадигми и с обвиняване на капитализма и глобалните империалистки сили...
Властта опиянява. Гледайте Мадуро и си мислете за Бойко дето вече 10 година се мандахерца като премиер.
МОЖЕ ДА СЕ КАЖЕ И СЪВСЕМ ПРОСТИЧКО: Левичарите - Неомарксисти и всички техни съмишленици искат да докарат целия Свят до положението на Венецуела. Подобна съдба замисляха за Света и ортодоксалните марксисти (комунистите), като за целта изтрепаха за 100 години 100 000 000 хора. Накрая се провалиха, естествено. Ясно е, че Неомарксистите също щ есе провалят. Единствено не е известно за колко време, колко хора ще изтрепят.
ЗАБЕЛЕЖКА Видно е, че Цар Водка е потомък на АБпФК (или на слугите на АБпФК). Само такъв екземпляр може да брани така всеотдайно СоциализЪма*, провалил се десетки пъти за 100 години и изтреипал за този период 100 000 000 хора. ______________________________ *при Соца АБпФК и сичките им роднини си живееха царски и смучеха народната кръв
Доре де г-н Барон как да почна като емигрант преди 50 години в САЩ?Поляци ми помогнаха да почна работа в една дъжавна болница Рузвелт.Имаха без платен рейс които минаваше през нашето градче и ни товареше на отиване и връщане.След три месеца минавам по улицата и магазинера ме вика.Искаш ли да купиш нова кола?Колко струва питам.$2,500 но аз немам пари от три месеца съм в САЩ.Дай ми $100 и ела утре да си я вземеш на изплащане по $60 на месец за 3 години.Подскочих от радост като милиционер като му кажеш др.капитан.Най важния проблем беше за мен решен защото без кола в САЩ си като инвалид.Живех под наем в едни поляци на първия етаж за $150 наем на месец.НО след една година ми вдигна наема това било нормално за Америка.Почнах да гледам за малак и ефтин дом и намерих с помоща на агенция такъв на брега на Океана а от другата страна на 15 мили се вижда Манхатан.Две спали малки кухя и хол за $20,700.Искаха поне $1,200 да им дам кеш а останалото заем от банката Кислак корпорейшън.Плащах по $230 на месец с данак згради застраховка срещу пожар и заема на банката.Така за две години имах всичко дом кола бачкане.Разликата беше малка да живея под наем за $200 на месец и да имам свой дом за $230 на месец.След 5 години купих двуфамилен дом на изплащане за $40,000.Квартирантката ми плашташе $200 наем а моргича ми беше $313 на месец.Демек само плащах $113 само на месец много по ефтино от наем.След неколко години на съседната улица купих друг дом за $40,000 кеш.Пуснах го под наем за $1,000 на месец.За 5 години си прибрах парите които бех платил от наем и така дома ми излезе без пари.Вече работех като частник строител и го разширих с 12 стаи + 8 оригинални.Разведох се и се преместих да живея в него с новата съпруга рускиня.Та нема нищо страшно ако имаш заем виждаш моя живот.Заемите ги изплатих раз два като почнах частен строителен бизнес защото никои не ме експлоатираше.Едва миналата година спрех да работа на 72години.
Симчо съпругата ми е рускиня емигрант като мене.Нормално е да чета руски вестници защото са много по интересни от другите и са без цензура.Българските са направо буклук и цензура но са ми интересни убежденията на хората.Нема го този страх от времето на червения терор.
Това глобално ляво нещо не се връзва. Иска да запази Мадуро и в същото време да събори Асад. С какво Мадуро е по-добър или Асад по-лош? Сирия даже не е значителен източник на нефт.
Кой беше най-популярният спорт в СССР? - Хвърляне на чук , сърп и бягане на запад. Така беше и в НРБ. Така е сега и във Венецуела. Свят широк - хора разни. Някои сега са прегърнали чука и сърпа и бленуват за комунизъма. Колкото и пъти да се провали , колкоъо и човеци да измрат в негово име , те ще продължават да бранят Ленин , Сталин и бай Тошо. Защото Партията е прва когато съгреши дори. А другарката е в левия ъгъл.