Трудният живот на катастрофиралия А400М

Военно-транспортният самолет Airbus A400M, който се разби на 9 май 2015 г., вероятно е катастрофирал заради отказ на двигателите. Това съобщава германското списание Der Spiеgel, позовавайки се на информация изнесена по време на среща на министрите на отбраната на Германия, Франция и Испания.

Катастрофата на новия европейски военен самолет не е по-малко учудваща от катастрофа в гражданската авиация, защото в последните години новите военно-транспортни самолети имат ниво на безопасност, сравнимо с това на пътническите си събратя (виж карето).

Гигантът А400М Atlas, задвижван от четири турбовитлови двигателя TP400, e излетял от летището на Севиля (там се намира завода на Airbus, сглобяващ военно-транспортни самолети) за редовен изпитателен полет около 12,54 часа местно време. Това е първият полет на самолета със сериен номер MSN23. На борда му се намират двама пилоти, борден инженер и други трима инженери, които следят работата на системите по време на тестовете. През юни машината е трябвало да бъде предадена на Турция.

Около три минути след излитането самолетът катастрофира на около 1,5 km от прага на пистата. От шестимата на борда оцеляват двама, които са откарани в болница.

Данните за полета, които бяха публикувани веднага на сайта flightradar24 показват, че малко след излитането и при достигане на височина от около 600 m машината започва ляв завой, при който губи височина. В крайна сметка самолетът се разбива в нива, след като преминава през електрически проводник, за който се спекулира, че е причинил и пожара.

Причините вероятно са технически

Почти веднага след катастрофата стана ясно, че екипажът е подал сигнал за сериозен технически проблем на борда и е започнал процедура по връщане на летището в Севиля. Други детайли обаче не бяха съобщени.

 

Според Der Spiеgel прочитът на двете черни кутии (записвачът на разговори в кабината и рекордерът на полетни данни), които бяха открити почти веднага след инцидента, както и разпитите на оцелелите от екипажа са показали, че веднага след излитането са отказали два или повече от двигателите на самолета. Екипажът е видял, че няма да може да се върне на летището и е направил неуспешен опит за аварийно кацане в полетата до летището.

Още преди тази информация да стане публична Великобритания, Германия, Турция и Малайзия обявиха, че спират полетите с техните А400М, а Франция, която в момента оперира с шест машини, заяви, че ще извършва само неотложни полети със самолета.

Изненадващото в случая е, че се говори за технически проблеми с два или повече от двигателите ТР400-D6 (мощност от 8250 kW), които задвижват А400М. Турбовитловият мотор е създаден от консорциум от няколко европейски компании специално за А400. Тестван е за първи път през 2005 г. и досега с него не е имало абсолютно никакви сериозни проблеми. Четиридвигателен самолет като А400М може спокойно да лети с три работещи мотора, а при определени условия и само с два.

Спиране на двигателите по време на излитането е един от най-критичните технически откази, които могат да станат със самолет, бил той военен или цивилен. Ако информацията, която изнесе Der Spiеgel, е вярна, то това може да се окаже сериозен шамар за програмата, която и в момента се „радва" на сериозни преразходи и забавяния.

Трудният живот на А400М

Програмата за създаването на А400М датира от последните години на Студената война, когато няколко европейски държави се обединяват за да създадат заместник на масово използваните тогава военно-транспортни самолети C-130 и C-160.

Първоначално в проекта влизат Великобритания, Испания, Германия, Италия, Франция, Белгия, Турция и Люксембург. Комбинирано страните възнамеряват да вземат 212 самолета. През 2003 г., обаче проектът е стартиран без Италия и със заявките за покупката на 180 машини. Междувременно са намерени и трима експортни клиента - Южна Африка, Чили и Малайзия, но забавянията в програмата и техническите проблеми отказват първите две страни.

А400М прави първия си полет на 11 декември 2009 г. Това е три години забавяне в сравнение с оригиналните планове. Машината има максимална излетна маса от 141 тона и може да превози 30 тона полезен товар на близо 4600 km, като кацането може да се изпълни на площадка с дължина под 1000 m.

Единичната цена на самолета достига до 152 млн. евро, което обаче кара Германия да коригира поръчката си от 60 на 57, а Великобритания от 25 на 22.

През лятото на 2011 г. проблем с редуктора на двигателите ТР400 принуждава Airbus да отмени летателните демонстрации в рамките на Парижкото авиоизложение.

Изпитателната програма е завършена през март 2013 г., а септември същата година, Франция става първият клиент получил самолета си. До момента са доставени 12 самолета от този тип - шест за Франция, по два за Турция и Великобритания и по един за Германия и Малайзия.

Несигурността около програмата дори без катастрофата от събота е голяма, най-вече поради огромната цена на единичен самолет. Германия официално е заявила, че възнамерява да ползва едва 40 самолета и ще търси вторичен пазар за излишните 13 бройки. Франция също намеква, че вероятно ще иска да препродаде около 10 от своите поръчани 50 броя. Испания е заявила 27 машини, но реално има нужда от около половината.

Ако проблемът наистина се окаже технически, то това може практически да унищожи една от най-амбициозните европейски военни програми на нашето съвремие. Германия е особено чувствителна към сигурността на своите военни. В края на април 2015 г. стана ясно, че автоматът Heckler & Koch G36, който е стандартен в германската армия, страда от сериозни технически несъвършенства, които водят до бързо прегряване и падане на точността.

Германският министър на отбраната Урсула фон дер Лайен директно заяви, че G36 няма бъдеще в германските въоръжени сили. В Airbus могат само да се надяват, че фон дер Лайен няма да направи сходно изказване и за техните самолети.

Новините

Най-четените