Може би най-лесният начин да разберем омразата и прекомерното внимание към Джордж Сорос е да осъзнаем, че вечно крайното обществено мнение има нужда от почти митологичен злодей милионер, който оглавява отбора на лошите.
Наистина ли американският президент обвини Сорос, че е организатор на протестите срещу Брет Кавано?
Да. Точно както през 2010-а съветник на Обама обвини братята Кок, че са идеолозите на Чаеното парти.
Но връзката Джордж Сорос - Чарлз Кок е много под-дълбока, отколкото някои предполагат. И двамата са самоуки философи, но трудовете им стигат до публикуване.
И двамата са почитатели на Австрийската икономическа школа в лицето на Фридрих Хайек и Карл Попър. След десетилетия, отдадени на философията на индивида, и двамата навлизат и в политиката.
Но името на Сорос има допълнителен резонанс в публичното пространство.
Той се определя като глобалист и международен финансист, който мрази суверена. И смятат, че се меси в чуждите работи твърде много. Така се превръща в боксова круша за популистите по света и е такъв вече повече от четвърт век.
Анти-Сорос параноята се засили отново през изминалия петък, когато сенаторът Чък Грасли каза, че е склонен да вярва, че Сорос е платил за протестите на жертвите на сексуален тормоз.
Тезата, че Сорос плаща за определени демонстрации, е широко разпространена, особено в държави с авторитарен уклон.
Новото е, че и американците се включват в предположенията.
Като роден в Унгария евреин и натурализиран американски гражданин, който е направил милиарди, Сорос се превръща в лесна мишена през 90-те по подозрения в корупционни заговори на територии от Брадислава до Куала Лумпур.
Не искаме да казваме, че това е еврейска конспирация, твърди тогавашният премиер на Малайзия - Махатир Мохамед. Но Мохамед обвинява именно евреите за срива във валутата, а Сорос, случайно или не, е евреин.
Сорос има почти перверзен уклон към самокритика и отговаря, че е обезпокоен от новия антисемитизъм, който предполага, че евреите управляват света.
Фондация "Отворено общество" и университетските кампуси в Централна и Източна Европа след Студената война са толкова диспропорционално добре финансирани в сравнение с други филантропски учреждения, че няма как да не се превърнат в конкурентоспособни центрове за способни умове.
Организации на Сорос доставят вода в Сараево и учебници за свободния пазар в пост-комунистически държави. В процеса той има амбициите да финансира либералната интелигенция и политическата опозиция.
Намесата му в "цветните революции" е преувеличена, но неуспорима
Журналистът Мат Уелч споделя, че когато е отговарял за отразяването на пост-комунистическите страни през 90-те, той и колегите му са си изработили интересна стратегия. Тя гласи, че колкото повече едно правителство критикува Сорос, толкова по-зле посреща нуждите на народа си.
Омразата към Сорос е била последният пристан за отказващите да се променят апаратчици, преди да бъдат пометени от по-младото поколение.
Уелч и останалите около него са били в грешка. Модерното залитане към националистически популизъм започва в родината на Сорос - Унгария. Партия "Фидес", първоначално съставена от прозападни антикомунисти и недопускаща членове над 35 години, вече обяви, че от либерализъм се обръща към консервативен национализъм.
Унгария - в миналото регионален икономически лидер и пример за политическа свобода - под управлението на Виктор Орбан се превърна в проекция на етно-популизма.
Това означава, че Сорос се превръща във враг номер едно в собствената си родина.
Нов закон, който прави нелегално търсенето на убежище на територията на Унгария, бива наричан небрежно "Спри Сорос закон", защото неговите фондации винаги са в подкрепа на културната асимилация и правата на малцинствата. Така нареченият "Орбанизъм" напуска границите на страната и се пренася в Германия, Скандинавия, Средна Европа и Балканите.
Стив Банън, бившият съветник на Тръмп, харесва случващото се. Сега той се опитва да организира трансевропейско движение, което да включва и анти-Сорос кадри. През лятото Банън каза, че това е война и е война за контрол, война срещу малкия човек. И допълва: "Погледнете Сорос и другите неправителствени организации, те ви унищожават".
Банън не греши изцяло. Сорос не е просто анти-националист. Той отделя цяла глава в книгата си "Балонът на американското превъзходство" на преодоляването препятствията на суверенитета чрез използване на военна сила срещу чуждестранни злодеи.
Сорос не просто е идеологически против обичания от Банън Брекзит, той налива солидна част от собствените си средства за нов референдум, който да спре излизането на Великобритания от ЕС.
Популистите са параноици, но е истина, че Сорос е най-важният не-политик, който се противопоставя на целите им. И след като републиканците си присвояват национализма, въпрос на време е Сорос-манията да обземе и Америка.
Както често става, това, което се случва в Европа, упорито отказва да остане само на нейната територия.