Старата поговорка, че власите се давят на края на Дунава, може да се окаже отново вярна в случая на популистките и националистическите формации в Европа покрай изборите за Европейски парламент.
Скандалите около някои от водещите националистическите и евроскептични формации в Европа могат да окажат значимо влияние в представянето им на изборите, а проевропейските им опоненти се възползват максимално от създалата се ситуация.
Едва ли някой със сигурност може да прогнозира точния резултат от крайното състезание, най-малкото защото тук говорим за 28 национални надпревари, в които всичко зависи не толкова от общите за Европа теми, колкото от чисто вътрешните актуални проблеми.
На фона на това идва и оспорваната надпревара между дясноцентристките и лявоцентристките формации, чиито сили на много места изглеждат доста изравнени, въпреки че и двете страни се очаква тенденциозно да загубят и гласове, и местата.
Очертаващи се като големи победители след вота (макар и не реални победители на изборите) са именно широкият кръг от крайнодесни, националистически и популистки партии. Предвижданията са, че те ще спечелят около една четвърт до една трета от местата в следващия ЕП, отслабвайки по този начин досегашната доминация на водещите дясноцентристки и лявоцентристки формации - ЕНП и ПЕС.
И макар да се очаква, че популистките формации все пак ще бъдат изолирани от властта в Брюксел след изборите, техният резултат ще ги превърне в най-силната опозиционна структура. Допълнително с това в някои държави като Италия, Франция, Полша, Унгария и дори Великобритания евроскептиците се очертават като победители във вота.
Защо тогава говорим за "давене в края"? Противно на очакваното, типичните проевропейски формации започнаха също своята контраофанзива, възползвайки се от няколко сериозни скандала в редиците на националистите.
Най-големият скандал дойде от страна на aвстрийската Партия на свободата.
Запис, публикуван в две авторитетни германски медии, показва как лидерът на партията Хайнц-Кристиан Щрахе търгува с политическо влияние с предполагаема представителка на руски олигарх. Сделката е проста - руска подкрепа за изборите в Австрия в замяна на достъп до обществени поръчки.
Скандалът с Партията на свободата може и да няма реален пряк ефект върху резултатите от изборите в другите държави, предвид факта, че кампаниите там са доминирани предимно от вътрешни послания. И все пак той определено подейства като рупор, даващ акцент върху скандалите с националистическите формации в други държави в Европа.
Във Великобритания проевропейските активисти буквално обърнаха предизборната борба на бой с храна, заливайки с млечни шейкове лидера в Партия за Брекзит Найджъл Фараж и неговите съюзници.
Не толкова мащабно видим, но далеч по-силен беше ударът срещу Фараж от журналистическите разкрития, че той е получавал недекларирани подаръци на стойност стотици хиляди лири - включително кола с шофьор, пътувания до САЩ и жилище в лондонския квартал "Челси".
Подаръците идват от неговия бизнес благодетел - застрахователния магнат Арън Банкс. Общата им стойност е изчислена на 455 хил. паунда.
Все още е трудно да се изчисли как точно ще повлияе това върху вота в страната. Във Великобритания вотът логично е доминиран от темата за провала (поне до момента) на Брекзит, а по този въпрос "Партия за Брекзит" е повече от категорична.
Минаха почти три години от референдума, в който с малко мнозинство се стигна до решението страната да напусне ЕС. Въпреки това премиерът Тереза Мей все още не е успяла да превърне този вот в реалност, докато лидерите на останалите 27 държави-членки на Европейския съюз на два пъти вече гласуват отлагане на датата за напускане (последно - до 31 октомври 2019 г.).
Затова и в момента Великобритания участва в евроизборите - факт, който за много от поддръжниците на Брекзит е повод да гласуват протестно на Фараж. Наказателният елемент във вота се вижда именно от отлива от подкрепа за двете най-големи формации в местния парламент - консерваторите и лейбъристите.
Силното поляризиране по темата за Брекзит доведе и до възхода на "Партията на млечните шейкове" и техните "нападения" с напитката срещу Фараж и ключови негови сподвижници. Нещо, което макар и толкова инфантилно, определено води до удар по доверието към антиевропейския политик.
Наказателният вот тече с пълна сила и във Франция, където "Националното обединение" на Марин льо Пен е сочено като фаворит за победа, макар и в много оспорвано състезание с партията на президента Еманюел Макрон.
Доверието в Макрон, който преди две години победи Льо Пен в пряк сблъсък за Елисейския дворец, сега е намаляло значително заради протестите на Жълтите жилетки и някои спорни негови политики. Това работи в полза на Марин льо Пен, която се явява негов основен опонент въпреки опитите за възраждане на доскоро несменяемите леви и десни основни партии.
Все пак това няма да е безоблачно състезание за Льо Пен, която също е подложена на сериозни критики за расизъм и ксенофобия в нейната партия.
Тя беше заснета наскоро в Естония с лидера на местната националистическа формация да показва знака ОК, който в последно време се свързва най-вече с белите националисти и движенията за национална идентичност в Европа и САЩ. Това доведе до вълна от обвинения в расизъм срещу нея, макар Льо Пен да отрича да е имала представа за това значение на знака.
Малко по-рано асистентът на евродепутата Никола Баи от партията на Льо Пен беше уволнен заради публикувани в Twitter снимки, в които имитира ортодоксален евреин с черна шапка и фалшиви къдрици. Случаят доведе до още критики и напомняния за миналото на партията при бащата на сегашната лидерка - Жан-Мари льо Пен, който беше известен с острите си расистки и антисемитски изказвания.
Всичко това само направи надпреварата в страната между "Националното обединение" и партията на Макрон само по-оспорвана.
В Италия Матео Салвини, вицепремиерът и министър на вътрешните работи, концентрира кампанията на своята партия Лигата около антиимигрантските и националистически послания.
Основният му коз обаче малко или много се обърна срещу него, когато не само останалите държави от ЕС започнаха да го критикуват за твърдата политика срещу мигрантите, но и Католическата църква. Към критиките се включиха дори и собствените му партньори във властта от Движението "5 звезди".
И макар все още проучванията да показват Лигата като най-вероятния победител в изборите в Италия, корупционните скандали в партията и множеството критики спрямо Салвини определено взимат своето изражение като отлив на подкрепа.
Може би най-видимият удар дойде в неделя вечерта, когато вицепремиерът коментира за пореден път позицията си, че италианските пристанища са затворени за лодките на мигрантите от Северна Африка, дори и те да са в бедствено положение.
В този момент водещият го прекъсна с новината, че на спасителен кораб е бил оказан достъп до пристанището на Лампедуза и от него са слезли 47 мигранти. Салвини беше бесен.
В Германия победата на управляващия съюз на ХДС / ХСС на канцлера Ангела Меркел изглежда сигурна, макар и с по-нисък от предишния резултат.
Проблемът идва от лявоцентристките им партньори от Социалдемократическата партия (SPD), които са изправени пред угрозата от тежка загуба. Възходът на Зелените може да стигне дотам, че те да задминат SPD и да завършат на второ място, което ще е голям удар за доскоро най-голямата лявоцентристка партия в страната.
Погледите са насочени към резултата на крайнодясната Алтернатива за Германия (AfD), която също бележи възход. Партията също беше засегната от скандал, след като получи глоба заради незаконни дарения от страна на швейцарска компания.
В Швеция социалистите, които сега са на власт, се очертават като победители на вота. Техните яростни противници - крайнодесните Шведски демократи също бележат ръст, който обаче е поставен под въпрос.
Партията изхвърли от редиците си един от ключовите си кандидати - настоящият член на ЕП Кристина Винберг. Тя повдигна обвинения срещу един от депутатите от партията - Петър Лундгрен, който по думите й е подложил своя колежка на сексуален тормоз. Лундгрен отрече обвинението, макар и да призна за пиянски инцидент, в който той е докоснал гърдите на своя колежка. Според неговата версия обаче тя му е простила за инцидента.
Така партията обвини Винберг в опит за дискредитиране на Шведските демократи и това доведе до разрив.
На фона на всичко това представения в Милано от Матео Салвини алианс на националистическите партии не беше посрещнат с особено въодушевление.
Европейското обединение на евроскептиците беше помрачено от вътрешни скандали и остри критики, допълнително засилени от австрийската афера "Ибиса" на Партията на свободата, и всяка от формациите в него има да се сблъсква със своя собствена битка у дома.
Скандалът подейства като стимул за проевропейските формации в контраатаката им срещу популистите по държавите у дома. Дали тя ще е успешна, ще се разбере чак на 26 май вечерта, след като бъде подадена и последната бюлетина.
Дори и след всички скандали крайнодесните вероятно ще вземат значителен дял от вота и от местата в ЕП. Всичко обаче зависи от "раздаването", което всяка от големите европейски формации ще получи на изборите.
