Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Добре дошли в ерата на колективния нарцисизъм

Колективните нарцисисти виждат обида там, където никой не я е виждал досега Снимка: Getty Images
Колективните нарцисисти виждат обида там, където никой не я е виждал досега

В последните години Facebook се превърна в гнездо, всред което различни общности намериха своята златна среда, в която да намират съмишленици и да се капсолират в група от хора, които мислят като тях. Ако от една страна това може да бъде позитивно, от друга - то е пагубно.

В последните години явление, дефинирано през 30-те години, се наблюдава все по-често и все по-ярко. Поляризирането на мнения, острата омраза между различни общности и агресивното отношение по въпроси като протести, САЩ и излизането от ЕС, имат своето просто обяснение.

Замислете се за девизи като "Да направим отново Америка велика", използван от Доналд Тръмп, или "Да си върнем контрола", използван в кампанията за Брекзит. Посланието им е, че в САЩ и Великобритания, уникалната позиция на страната по някакъв начин е била подкопана - и че по някакъв начин е необходимо да бъде възстановена, пише британският "Индипендънт".

И двата девиза бяха перфектно предложение, мобилизиращо определена група хора - онези, които искат постоянно да получават признание от другите. Те са свръхчувствителни към всякакви признаци, че такова признание липсва.

Основната черта на нарцисизма е емоционалната зависимост от възхищението и признанието от другите. Когато това възхищение е търсено не от един човек, а от група, нарцисизмът става колективен. Двете форми на нарцисизма обаче нямат силна връзка помежду си. Индивидуалните нарцисисти не са задължително и колективни такива.

Понятието "колективен нарцисизъм" е използвано за първи път от Теодор Адорно, за да опише нагласите, дали подкрепа на нацисткото управление в Германия през 30-те години. Изследвания във Великобритания и САЩ показват, че хората, които отговарят на разбирането за колективен нарцисизъм, са били по-склонни да гласуват за излизането на Великобритания от ЕС в референдума през юни 2016 г., или да изберат Доналд Тръмп на президентските избори в САЩ.

Скалата, по която се разпознава колективният нарцисизъм, включва твърдения като: "Много се дразня, когато други критикуват моята група" и "Моята група заслужава специално отношение". Участниците са били приканени да мислят за група, към която евентуално принадлежат, от рода на религия или националност, преди да оценяват съжденията в скалата.

Издигането на колективните нарцисисти до властта е повод за притеснение, защото високите оценки по скалата на колективния нарцисизъм сочат наличие на предразсъдъци, независимо от възрастта, пола или образованието на хората.

Този тип хора са сконни към селективни предразсъдъци. Те отхвърлят или атакуват групи, които по някакъв начин застрашават имиджа на тяхната група. Колективните нарцисисти разпространяват и вярват в теории на конспирацията за групи, които отхвърлят, колкото и абсурдни да са тези теории.

В изследвания, извършени миналата година в Полша, група католици, отговаряща на определението за "колективни нарцисисти" , вярва, че има полова конспирация, работеща срещу тях. Те се съгласявали с твърдения като: "Идеологията на пола е създадена, за да унищожи християнските традиции", "Идеологията на пола е заплаха за християнския морал", и "Целта на половата идеология е да унищожи семейството". В резултат на това колективните нарцисисти са отхвърляли всички, които са демонстрирали прогресивни възгледи за ролите на половете или сексуалността.

Колективните нарцисисти жадуват за отмъщение срещу всички, които не се отнасят с достатъчно почит към тяхната група. Скорошни изследвания в САЩ показват, че хората от тази група са чели измислено интервю със студент, пристигнал по чуждестранен обмен, който не е харесвал някои аспекти на своя опит при престоя в страната. След като неодобрителните коментари за страната си, те демонстрирали враждебни поведенчески нагласи към всички сънародници на въпросния измислен чуждестранен студент.

Същият модел се е проявил отново, когато колективни нарцисисти са се идентифицирали като част от национална група. Когато тяхната група е била критикувана или не е получавала достатъчно признание, те настоявали за агресивно отмъщение, вариращо от обиди до физическо нараняване. В друго изследване пред колективни нарцисисти в Полша бива заявено, че са открити нови химически елементи в рамките на международно сътрудничество - но те не са били наречени на името на тяхната държава. В отговор на това хората настоявали за враждебна конфронтация с тези, които не искали елементите да носят името на държавата им.

Колективните нарцисисти виждат обида там, където никой не я е виждал досега. Например за дребни простъпки като шега на знаменитост по отношение на правителството, хората в изследването заплашвали с физическа разправа и демонстрирали злорадство, като открито се радвали на нещастия, случващи се на "оскърбилия" ги.

Победиха ли колективните нарцисисти?

Изглежда няма граници на това, което тези общности могат да тълкуват като оскърбително за тяхната група. Вземете например сравнения между различни групи. В едно от изследвания португалски колективни нарцисисти са проявявали враждебност към германци, защото смятали, че Германия има по-висок статус и повече власт в Европейския съюз, отколкото Португалия. Така че друга група може да бъде отхвърлена, маргинализирана или "наказана" по някакъв друг начин заради това, че е по-добра или дори просто равностойна на тази на нарцисистите.

Това показва, че аргументи като "Гастарбайтерите допринасят за националната икономика" или "Бежанците могат да намерят работа и просперитет в страните, които ги приемат" не само не успяват да убедят националните колективни нарцисисти, но и всъщност предизвикват у тях усещане за заплаха и гняв.

Успехът за друга група или по-добрата позиция на малцинство застрашават привилегированата позиция на мнозинството. Колективните нарцисисти искат да защитят привилегированата позиция на своята група, като оспорват качествата и мотивацията на други групи.

Също така е важно да съзнаваме, че за тези, които търсят признание за своята група, най-голямото оскърбление е тяхната група да бъде игнорирана. Според колективната нарцистична логика, подобно оскърбление налага задължително отмъщение. Това поражда потенциал за политическо противопоставяне и дори насилие, когато групи от този род се чувстват пренебрегнати в политическите процеси. Колективните нарцисисти е по-вероятно да настояват за агресивно отмъщение за изгубеното си величие и да се сближават с подобни като начин на мислене членове на групата.

Това е нагласата, която изглежда в момента оформя света. Колективният нарцисизъм беше мобилизиран в подкрепа на Brexit и Тръмп. И той спечели. По този начин нагласите и реакциите на колективните нарцисисти бяха легитимирани във водещи демократични държави.

Реториката преди референдума и изборите мобилизира усещането на колективните нарцисисти за групова заплаха и провокира групова враждебност. Мобилизирането на тези нагласи е било безотговорно, защото реално не знаем как да се борим с тях по конструктивен начин.

Сегашните данни показват, че самочувствието на хората в групи от колективни нарцисисти е ниско и емоциите им са предимно негативни. Те избягват близост с други хора и са уязвими на срам. Залагането на преувеличения имидж на групата изглежда основният им начин да реализират универсалната потребност за позитивни социални контакти.

Може би включването в демократичните процеси и институции може да даде на колективните нарцисисти по-конструктивни и не толкова ограничени начини за контакт с другите. За да предотвратим допълнително ескалиране на групови вражди, трябва да разбираме по-добре колективните нарцисисти, тъй като е очевидно, че те няма да изчезнат.

Най-четените