Изкуството на преговорите не е на мода у нас; нещо твърде изфинено има в него, твърде недемократично.
Латинската дума идва от трудност, усилие (negotiatio, от отрицанието "neg-" + "otium" - "леснина, безгрижие"); в славянските езици просто дърдорим, говорим отново и отново.
Така или иначе, преговорите забавят социалното време, поддържат отворен комуникативния канал, докато позициите се наместят. А това пък значи, че културата е развила достатъчно сложни кодове на общуване и овладяване на агресията, неутрални теми и приемливи шеги, правила за взимане на думата и арбитраж.
Ясно е защо трудно се преговаря в мигрантска страна като нашата, където ритуалите на градско общуване са още в зачатъчна форма и когато се сяда "около една маса", обикновено се има предвид "трапеза".
Успехът на преговорите по определение означава, че печелят и двете страни. Как си представяте в това изкуство г-н Борисов, който непременно иска да вкарва голове и да натрива носа на противника?
И не само той има вина: самата му публиката го обича тъкмо заради победоносното му его, което унижава единия, обижда другия, притиска до стената третия.
"Когато преговарям с теб, ще мълчиш", би гласяла неговата максима.
Погледнете го от психологическия ъгъл. Няма преговори там, където единият управлява еднолично процеса - дава, приема, сърди се. За да има успешен край едно преговаряне трябва и двете страни да имат чувството, че са спечелили, независимо в каква степен това е вярно.
Умелият политик съумява да поласкае егото на опонента си. Умелият политик внушава на конкурента, че е победил, дори когато е отстъпил. И че онова, от което е отстъпил, не си е струвало.
Ако сте виждали как продавачите на Капалъ чарши се тръшкат, че са ви продали твърде евтино килима, разбирате за какво говоря.
Представяте ли си г-н Борисов в тази поза на загубил?
Същото важи за твърдите идеолози - десни, леви, националисти - които позират пред своите. Ако отстъпят твърде много зад червените си линии, губят идеологическата си чест и после години наред ще бъдат разнасяни като предатели.
Просто е трудно хем да отстъпиш, хем да запазиш достойнството си, особено пък ако си се цанил лидер.
Какво става тогава?
Ами преговаря се при закрити врата, зад кулисите.
Да, ама как да стане това при цялото ни викане по задкулисието?
У нас неусетно се установи усещането, че всичко, което не се прави под непосредствения ни поглед, е престъпление. Етиката, към която се запътихме, е малко като на легендарния съветски партиен секретар, който живеел без пердета.
И не само ние в България - светът се подлъга по този мит за абсолютната прозрачност. Спомнете си дигиталния й герой, Асандж, който възхити всички ни като качи в мрежата стотици хиляди "задкулисни" разговори и мнения, обезсмисляйки по този начин най-преговорната човешка дейност, дипломацията. Какво печели решаването на конфликти от това, че едните знаят какви лоши неща мислят другите за тях във всеки момент?
Политиците просто няма как да преговарят публично, защото на сцената неизменно се включва футболният, идеологически, или просто човешки рефлекс - да биеш, да запазиш честта, да ти ръкопляскат твоите.
Сигурно може да се сложи всичко "на масата", да се разпишат до последната запетайка едни или други неща. Но Германия, която винаги дават за пример, преди разписването имаше месеци наред задкулисни разговори, за които не научихме много - просто ни поставиха пред резултата и ние бяхме очаровани.
За какво са се карали преди това - след 50 г. ще пишат историците.
В преговорите централна роля играе една фигура, която обикновено остава в сянка: посредникът. Онзи, който превежда в приемлива за нарцистичното лидерско ухо условията на другата страна, който изглажда страстите с определени стилистични намеси, който припомня условията на уравнението.
Веднъж бях свидетел на това как един посредник, мой приятел, върши тази работа. През пет минути му звъняха ту едните, ту другите.
„Кажи му, значи, на този педераст, че ще му разкажа играта, ако не подкрепи гласуването..."
Моят приятел превежда:
„Имате възможност да заемете стратегическа позиция, ако подкрепите гласуването..."
Посредникът - той едва ли ще бъде героизиран в нашата литература.
За едни той е жалък, без собствена гордост и принципи, за други е продажен, за трети - дяволско изчадие, което всъщност дърпа конците на задкулисието. Все пак помислете: без него трудно се преговаря, защото той поставя двамата опоненти на една плоскост, позволява на всеки да важничи в своя свят, да преглъща компромисите, които всеки преговорен процес налага.
Посредникът - ако наистина почтено върши работата си - въплъщава онази тайна, в която трябва да се водят преговорите. Води процеса, нервира се, психоанализира ту единия, ту другия, после, когато трябва да се съобщи резултатът пред публиката, отстъпва крачка назад: Ето, тези велики мъже успяха да се договорят.
Кой може да бъде посредник днес, в безумните преговори за правителство?
Аз виждам само президента - може би снабден с мощен екип от педагози, психиатри, спортни треньори, знам ли.
Аз искам да съм посредникът Но няма кой да ми даде, колкото и да съм квалифициран. У нас всичко е предопределено.
Борисов е уникален случай в световната политическа история. Надали има друг политик, толкова пъти разгромявал противниците си и претърпявал толкова загуби от тях после. Все печели и все не го оставят да управлява… Процентите му растат, а електората намалява… Даже и първия мандат не го оставиха да изкара докрай, човека толкова се трепа да отреже лентичката на магистралата, пък те да го прецакат на финала… Мъка! Реално него ситуацията в момента го устройва, той добре си знае, че го небива в управлението, пък за друга магистрала няма еврокинти. Живее човека за петте минути слава в изборната нощ и после се цупи до следващите избори.
"...Води процеса, нервира се, психоанализира ту единия, ту другия, после, когато трябва да се съобщи резултатът пред публиката, отстъпва крачка назад: Ето, тези велики мъже успяха да се договорят..." На великите мъже не им трябват посредници за да се договорят за каквото и да било. Те затова са ВЕЛИКИ, защото знаят, могат и променят хода на историята към по-добро. Тиквоча за година и половина, откакто сдаде багажа, не отбелязва никакво развитие. Даже не е прочел "Синовете на великата мечка", след "Винету". Партията Му не се ориентира към по-широк кръг избиратели. Неговото си Негово, а чуждото кучета го яли. С какво да Го запомни историята на България? - с мутренските Му маниери? с цупенето като ощипана госпожица? с придаването на важности за щяло и нещяло? или с това че се написа и в учебниците по история?
"Борисов е уникален случай в световната политическа история. Надали има друг политик, толкова пъти разгромявал противниците си..." Верно, печели . Може , прави го. Колкото и да ви е неприятно. И е в пълното си право да не приема налудничави претенции на мижави партийки. "Даже и първия мандат не го оставиха да изкара докрай..." Е, тука има няколко неща, дето явно на "експертите" им се губят . И ква е тая дива радост от това? Единственото обяснение е, че "експертите" са толкова експерти, че даже не могат да осмислят ситуацията. Или са платени. Кой нормален човек се радва на метеж, извършен от .... в собствената му страна? Платени чужди агенти - да, ама хора, дето уж се пишат патриоти ? Толкоз им е патриотизма явно. То затова и сме на тоя хал, щото и "експертите" са пишман-експерти, и патриотите ни са пишман-патриоти. Другото е - кои са срещу Б.Борисов, на кого е трън в очите. Ми три от партии в предния парламент са ясни. Тяхните цели и скрити и явни действия в подкрепа на чужди интереси мисля, че са ясни. Но хората, които коментират тук и са против Борисов - те кого подкрепят? Мисля, че е ясно...то и цялото им "творчество" го показва. Чудя се само - имат ли огледала...
Ако България не беше подчинена, унизена, разоръжена и колонизирана от Запада, Бойко Борисов не само нямаше да е политик, никой нямаше да е чувал за него. Цялата тази паплач, нарекла се политическа класа е компрадорски марионетен елит, наели са се да изпълняват интересите на метрополията, разрушавайки собствената си страна, явлението датира някъде от 1919г., когато БРП(к) по натреждане на Коминтерна (Коминтерна е подразделение на Финансовия интернационал) поемат курс на "въоръжена борба", срещу народа си и за "единний светл комунизъм". Сега техните деца и внуци, също толкова ентусиазирано, и платено разбира се, строят някаква "демокрация" и "пазарна икономика". Важното е келепир да има!
VK, виж сега: никой не оспорва способностите на Борисов да печели политическите мачове. Лошото за него в политиката е, че мачът не свършва, а започва след финалната свирка на ЦИК. А на тази среща Борисов майсторски трупа гол след гол, както във вътрешните работи, така и на международна сцена. И докато изборните мачове са в полза или загуба на този или онзи политик, срещите който Борисов губи след изборите ги плаща народа. Единствено не мога да разбера, защо след като толкова го кефи да рита мач, не ходи да рита мач, ами се занимава с неща от които си няма и най-бегла представа? ПП: Harry, според мен Борисов не е в числото на финансираните от изток или запад унищожители на страната ни. Не се вписва в марионетния сервилизъм на останалите. Прилича ми на доброволец разрушител, на който просто отвътре му идва. Просто това си може човека, това и прави. Самороден талант…
Мисля че грешиш, ББ редовно стои в САЩ по две седмици, бяха по едно време заедно с Цветанов там, какво ще прави един тъпанар толкова време, освен ако е бил на някакво обучение или инструктаж. Впечатляват и връзките му с Израел. Не бива да те заблуждава простотията му, предателите само във филмите са свръх интелигентни. През 1949-1950 г. Америка решава да започне психологическа война срещу Русия. Разработването на проекта е възложен на ЦРУ, което от своя страна го възлага на най-изявените умове в Харвардския университет. В състава на екипа от учени е работил и авторът. Плод на личните му впечатления от изследванията е романът "Княза на този свят", който е продукт и анализ на психологическата война от гледна точка на връзката между дегенерацията (израждането) на човека и историческите събития. Прочети я, супер интересна е.
Имам в предвид Григорий Климов и негова книга " Службите на САЩ подбират сред местните хора дегенерати за своите цели. Ето какво иказва в свое интервю: Когато младия подрастващ хомосексуално ориентиран садист започне да усеща за пръв път демоните на дегенерацията – желание да доминира, да напада, да убива, той може да – 1. Постъпи в местната улична банда (или да организира своя) и да започне да граби и убива нормалните хора. 2. Постъпи в полицейска школа и да напада и убива членовете на местните криминални банди." Звучи ли ви познато?
"3 Ивайло Найденов | 08.10.201414:01 Ето моето "селфи" с бюлетината: http://youtu.be/dUFeeheKiwk" Не Борисов ви е виновен, а дивотиите с които напълниха( не и без ваше участие) главите на хората. И кво си мисли, че прави този "умник"? Някакъв героизъм? Е зарад такива идиоти влизат Бареков и подобните му в парламента! И другата група - гъбарите. Осъзнайте се бе, хора! А относно конспиративните теории....Ми да бе, то на вас все другите са ви виновни, все друг някой иска да скапе държавата. И колкото са по-далече и неразпознаваеми виновните, толкоз по-убедително е "доказателството" . Не БСП и конкретни хора от тази партия закопаха 2 млрд в Белене, а ЦРУ. Не нашите хора докараха 3 млрд дълг на НЕК, а марсианците. Когато нещата почнат да се наричат с истинските им имена, когато се посочват конкретните виновници ще се промени нещо. Не само тука има продажни политици, но само тука мафията си има държава и всеки опит да и се отнемат завоеванията завършва с неуспех. заради простотията на хората, които слушат платени анализатори и коментатори. Заради "умници" в нета, прозряли великата истина и също пригласящи на платените идиоти. Лошото е че тази зараза се лови от привидно интелигентни хора, затова е толкова опасна. Щото, със огромното си его и вяра в собствената си непогрешимост, не разбират кой печели всъщност от тяхната заблуда.
Помните ли как Бойко Борисов ни плашеше, да сме си налягали парцалите, щото да не станем зле като Гърция? Е, вижте прясна новина - Гърция пусна на вода първата си собствена подводница, на кръщението на „Пипинос” присъстваха гръцкият премиер Андонис Самарас, заместник министър-председателят Евангелос Венизелос, министърът на отбраната Димитрис Аврамопулос, министър Милтиадис Варвициотис, председател на гръцкия парламент Евангелос Меймаракис, министър на обществения ред Василис Кикиляс и архиепископ Йеронимос.
peta_wawa, на друго място съм писал по темата за този артикул: „Знаете ли, според американците, най успешния им президент е Рейгън. Треторазреден актьор с никакво образование. Но Рейгън много добре е знаел колко струва и затова си е подбрал кадърни съветници ... и ги е слушал. Но това може да стане само в щатите. Родните авторитети за неизлечимо болни от балканска комплексарщина и родна българска завист. И си избират за обкръжение не изявени личности, а послушни калинки. Щото да не ги засенчат случайно. Просто такъв ни е манталитета.“ А по-подробно: "Тази работа май трябва да я почна по от ниско ниво – нивото на понятията. Та иде реч за понятието „отговорност“. Това, като си казал нещо, като си направил нещо, да стоиш зад казаното си и ако си сбъркал, да ти стиска да си признаеш. По това, между другото, се различават истинските лидери от меките китки. Щото меката китка, ако се окаже прав, щедро си приписва всички заслуги, но ако е в грешка, все другите са му виновни. Като жените, на някой жена му някога да си е признала грешка? Тц, винаги мъжете сме виновни. Та и артикула Борисов така: ако някое негово решение е добро за хората – АЗ реших, Аз построих, АЗ… Виж, за непопулярните решения, въпросният индивид си има друга фраза: „Политическото ръководство на ПП ГЕРБ взе решение…“. Нещо не ми се струва мъжко да се криеш зад някакво политическо ръководство, при условие, че сам заявяваш, че без теб, няма и партия. И при фактите изнесени от стенограмите на МС в медиите, от които ясно се вижда, че всяко решение в държавата, по времето когато бе на власт, се вземаше абсолютно еднолично и по правило напълно противоположно на експертните мнения на ресорните министри. Защото хората с болно его винаги вземат решенията напреки на логиката подсказвана от специалистите, със сляпата надежда, че ако се окажат прави, то са нещо повече от специалистите в дадената област. Ако пък не са прави, то задължително специалистите са виновни,… че не са ги съветвали достатъчно настойчиво. Виж, Станишев откровено се крие зад някакви ръководство на партията си, защото никога никъде не е казвал Аз реших“ – винаги Висшия съвет на БСП решава, пък колко някои друг има право на глас в партията му, ясно се вижда от последните събития. Знае си човека що за мъж е и не го крие. Такива индивиди са и най-калпавите ръководители, защото никога не защитават подчинените си. И с министъра Нанев беше така: при първия компромат в медиите (а, че беше компромат, го доказа решението на съда в последствие), Борисов моментално го освободи, при това, показно, демонстративно – видиш ли, нашата партия не търпи корупцията и при най-малкото съмнение, повтарям съмнение, уволняваме министри! А Нанев скромно искаше да замени селските болници със спешни центрове и линейки към тях. Непопулярна, но вярна стъпка към ограничаване източването на парите за здраве и резонно някой пусна компромат срещу него в медиите. И после никой министър след него изобщо не отвори дума по темата. И после че чуди милия, защо никой не иска да му става министър, та опря чак до прясно завършилите варненски кифли, безкрайно компетентни… без един ден трудов стаж. Върхът на бягството от отговорност на политика (щях да кажа личността, но понятието „личност“ се свързва с понятието „лична отговорност“, а политиците не носят отговорност по закон) Борисов беше референдума за АЕЦ. Едно, че въпроса към народа беше зададен откровено … двусмислено (щях да кажа педалски), но и защото не е работа на средностатистическия гражданин да разбира от енергетика. Нали затова сме ги избрали народните умници и им плащаме заплати?"
Тъжно, но факт - уважаван от мен автор е написал нещо, което звучи верно като логическа конструкция без да се съобрази с текущата реалност. Всички си представяме(с основание) че г-н Борисовнепременно иска да вкарва голове и да натрива носа на противника. В случая обаче той се държи относително ненатрапчиво и не се показва през 5 мин по телевизора (непривично за него). Излъчи преговарящи, които са относително диалогични и въобще още не е направил нито една от очакваните от дичев (и мен м/у другото) простотии. Когато се дава немския пример не трябва да се забравя че основните участници в голямата коалиция имат сравними електорални тежести. В българия суверенът е определил Герб като най-малко два пъти по влиятелен от следващия играч. За съжаление поради несъразмерната позиция на някои партии(да приемем че са партии) в медиите и сред така наречените (самопровъзгласени) "лидери на мнения" се създават погрешни представи за тяхната значимост (отразена количествено в изборните им резултати. Колкото до логически верната идея за медиация от президента то в реалността е необходим мощен екип от педагози, психиатри, спортни треньори които да изтрият преговарящите идеята че президентът е страна а ме медиатор. За съжаление Дичев се заразява от бъбривостта на кафенцето, което е тъжно.
Като чета коментарите отново затвърждавам мнението си (което възникна след слушане на сутрешните блокове на БНР, но се потвърждава стократно от този и подобни сайтове/форуми и от други места), че в България е пълно под път и над път със супер експерти по всичко, но въпреки това затъваме и "експертните" решения все грешни излизат!!!