Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Странният случай на Янус Путконен - един от най-верните "тролове" на Москва

Как Кремъл вербува хора от трети държави, за да води своята хибридна война срещу Украйна Снимка: Facebook, Janus Putkonen
Как Кремъл вербува хора от трети държави, за да води своята хибридна война срещу Украйна
Странният случай на Янус Путконен - един от най-верните "тролове" на Москва Снимка: Facebook, Janus Putkonen
Странният случай на Янус Путконен - един от най-верните "тролове" на Москва Снимка: Facebook, Janus Putkonen

Правдоподобно опровержение - това е едно от ключовите понятия в контекста на хибридната война днес.

Това е отказът от отговорност за действията поради липсата на съществени доказателства за пряко участие, което позволява вината да бъде прехвърлена, а негативите върху собствената репутация - сведени до минимум.

Кремъл от години се стреми да използва тази тактика и най-добрият пример за това са анексирането на Крим през 2014 г. и продължаващата война в Източна Украйна.

Въпреки непрекъснатото отричане на пряката руска намеса във военните действия, става все по-мъчно тази история да бъде "продавана" на международната общественост, особено след като има вече толкова много доказателства за обратното (например база данни и списък на войници, участващи в конфликта, каквито предоставиха InformNapalm).

За Кремъл е все по-трудно да легитимира агресивната си политика, въпреки че използва широка мрежа от канали, по които да го прави - от публичната дипломация до вербуването на чуждестранни агенти, които да говорят "от името на Русия" в собствените си държави.

Този последен инструмент представлява сериозен интерес, тъй като създава илюзията за международна подкрепа за наративите на Кремъл, които след това могат да бъдат взети и разпространени от официални лица и държавни медии.

Обхватът на прокситата на Русия включва разнообразни типове политически играчи, които варират в зависимост от конкретната задача и целевата аудитория, за която биват използвани.

Перфектен пример за това беше референдумът за присъединяването на Крим към Руската федерация. Тогава избрани западни политици, принадлежащи към крайнодесни, евроскептични партии, често с финансови връзки, водещи към Москва, бяха поканени като "международни наблюдатели", за да установят законността на народното допитване.

Списъкът на въпросните 135 наблюдатели включва представители на крайнодесни партии Jobbik (Унгария); Атака (България); Влаамс Беланг (Белгия); Партията на свободата (Австрия) и други.

Присъединяването на полуострова и установяването на марионетни републики в Източна Украйна, които да водят сепаратистка война с Киев, са промотирани в академична и експертна среда чрез свързаните с Кремъл западни мозъчни тръстове, като базираната в Берлин Инициатива "Диалог на цивилизациите", подкрепена от Владимир Якунин, близък сътрудник на Путин.

Друг интересен пример е режисьорът Оливър Стоун, който помоли Владимир Путин да бъде кръстник на дъщеря му, а междувременно режисира няколко филма, чиято единствена цел е да покаже руския президент в положителна светлина, позволявайки му да достигне до по-широка публика.

Моделът е подобен в средата на средствата за масова информация. В допълнение към правителствените информационни агенции като RT и Sputnik, руското правителство се опитва да привлече чуждестранни журналисти, които да предават прокремълските послания, с което да им придадат повече достоверност (за западните читатели и зрители).

Един от най-добрите примери за това е Янус Путконен - журналист, който се премести от Финландия в окупирания град Донецк, а впоследствие и в Луганск, за да предава от първа ръка за събитията в отцепилите се сепаратистки републики в Източна Украйна.

На практика обаче той спомага за разпространението на пропагандата на Москва по темата на английски и на фински език.

Путконен работи първо за DONi-News - спонсорирано от Кремъл редовно издание, което подкрепя основните тези и разпространявани позиции на Кремъл за Украйна, със сериозен акцент върху "гражданската война".

Особено внимание привличат редица публикации на медията, относно това как "Украйна нарушава примирието" - тема, която може да се види в руските държавни и спонсорирани от държавата медии. Подобни съобщения представляват общо 27% от всички публикации в проруски сайтове по темата Украйна.

Както често се случва с дезинформация, при липсата на факти в подкрепа на официалния наратив, такива биват "създавани". Така например, представители на DONi-News бяха въвлечени в действителното уреждане на нарушаване на договорката за прекратяване на огъня, за да докладват за нападение от страна на силите на Киев.

По време на престоя си в Донецк Путконен установява тясна връзка с Александър Захарченко - убитият през 2018 г. бивш лидер на Донецката народна република. Той дори написа обстоен материал в похвала на загиналия лидер малко след смъртта му.


Снимката, която Путконен публикува след смъртта на Захарченко с послание "Ще ми липсваш, шефе"

През април 2019 г. журналистът пое ръководството на основаната през 2014 г. от Иля Яницин медия MV-lehti, която често е обвинявана за употреба на език на омразата и разпространение на фалшиви новини.

Под ръководството на Путконен медията започва систематично да влиза в режим на остри атаки срещу Украйна, Запада и противниците на Кремъл. Новините на сайта използват често измислени факти и публикуват конспиративни теории - нещо, с което журналистът е свикнал от работата си във финалнския Verkkomedia.

Освен това медията поддържа тесни връзки с различни представители на различни крайнодесни, проруски движения, както и с други подобни по ориентация медии. Тя си сътрудничи с прословутия Ръсел „Тексас” Бентли - американски наемник, биещ се на страната на проруските сепаратисти в Украйна - и разпространява публикации в подкрепа на групата "Войни на Один", което, от своя страна, си сътрудничи с неонацисткото движение за скандинавска съпротива.

Един от близките му сътрудници е друг журналист със съмнителна репутация от Финландия - Йохан Бакман, който е в MV-lehti още преди Путконен.

В допълнение към редовното припокриване с пропагандата на Кремъл по темата за Украйна, Янус Путконен оказва подкрепа и за някои от другите дезинформационни операции - както лично, така и чрез MV-lehti:

- Помотиране на рокерския клуб "Нощните вълци" и неговия водач Александър Залдостанов, за които се смята, че се радват на тесни връзки с Кремъл. Клубът е известен с ролята си в разпространяването на идеята за "Руския мир" - зоната на влияние на Русия, покриваща до голяма степен бившия Съветски блок. Рокерите имат роля и в установяването на Русия на Кримския полуостров през 2014 г.

- Принос за разпространението на дезинформация по случая с катастрофата на полет MH17, с която се цели вината за трагедията да се прехвърли върху Киев посредством лансирането на конспиративни теории.

- Участие в кампания за дискредитиране на изборите в Украйна като недемократични, контролирани от външни играчи и т.н. Идеята тук е да се допринесе за утвърждаването на идеята за страната като "провалена държава".

Случаят с Янус Пукнонен и MV-lehti е пример за това как Кремъл влияе върху разпространяването на своята пропаганда в трети държави - в конкретния случай във Финландия. Еквиваленти на Путконен има във всяка една страна, която по една или друга причина влиза в интереса на Русия.

Ролята на такива прокси играчи и организации е да участват пряко в информационния аспект на хибридната война, водена от Москва. Те спомагат за разширяването на обхвата на пропагандата на национално ниво в тези държави, усилвайки видимостта на посланията на Кремъл.

Другият важен момент са мрежите, които подобни фигури установяват помежду си, засилвайки влиянието на посланията, които публикуват. Медии и публични лица се цитират взаимно, разпространяват конспиративни теории и лансират опорни точки.

Такива връзки представляват проблем на сигурността на същите тези трети държави, тъй като включват формиране на отношения с представителите на незаконни въоръжени групировки (каквито например имат Путконен и Захарченко или Путконен и "Войни на Один").

Подобни проблеми представляват голямо предизвикателство за сигурността, което трябва да бъде взето сериозно от правителствата. Когато собствените ти граждани се включат в хибридната война на Кремъл, била тя и само срещу Украйна, един ден те могат да отнесат тази война у дома.

Най-четените