Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Атентатът в Истанбул е удобен повод за Ердоган да вдигне мерника на кюрдите

Насочването на вниманието към кюрдския въпрос или сигурността е добре изпитана стара тактика в управлението му Снимка: Getty Images
Насочването на вниманието към кюрдския въпрос или сигурността е добре изпитана стара тактика в управлението му

Спокойствието на слънчевия следобед на най-популярната пешеходна улица в Истанбул беше брутално разбито от бомбен атентат в неделя. Властите обявиха шест жертви, включително две деца, както и над 80 ранени след експлозията.

Избраното място за атентат съвсем не е случайно. Улица "Истиклял" е известна дестинация за туристи, която е почти непрекъснато пълна с хора, а по цялата ѝ дължина има множество магазини, ресторанти, църкви, джамии и няколко чуждестранни консулства.

Самият район не за първи път е обект на подобна атака.

През март 2016 г. атентатор самоубиец от "Ислямска държава" убива шестима души, а шест месеца по-късно 44 души загиват при две експлозии, които разтърсват близкия квартал Бешикташ. Тогава отговорност поемат Соколите за свободата на Кюрдистан (TAK) - радикали-отцепници от Кюрдската работническа партия (PKK).

След това, в ранните часове на първи януари 2017 г., терорист от Ислямска държава нахлува в луксозния нощен клуб Reina, убивайки 39 души от 14 различни държави.

За много турци нападението от неделя представлява връщане към бурния период 2015-2017 г., когато поредица от бомбени атентати и въоръжени нападения разтърсиха цялата страна от граничния град Сурудж до столицата Анкара, където през март 2016 г. загиват 37 цивилни след самоубийствен атентат на член на ТАК.

Днес виновникът е друг според турските власти.

Записи от камери за видеонаблюдение показват, че експлозията е причинена от чанта, пълна с експлозиви и оставена на пейка. Съобщава се, че жена е седяла на пейката повече от 40 минути и след това си е тръгнала малко преди взрива.

Още на следващия ден вътрешният министър Сюлейман Сойлу обяви, че атентаторката е задържана от полицията заедно с още 45 души.

Става въпрос за 23-годишна жена със сирийски произход Ахлам Албашир. При първоначалния разпит тя е признала, че е разузнавателен агент на ПКК, обучавана в Северна Сирия от местните Сили за народна отбрана (YPG).

"Нашата оценка е, че заповедта за смъртоносната терористична атака е дошла от Айн ал-Араб [Кобане] в Северна Сирия, където се намира главния щаб на PKK/YPG", каза Сойлу, цитиран от турската национална информационна агенция Anadolu. "Ще отмъстим на онези, които са отговорни за тази отвратителна терористична атака".

А в отговор на съболезнованията, изпратени от САЩ, Сойлу заяви: "Вярвам, че подкрепата на нашите така наречени съюзници за терористите е явно лицемерие. Те ги укриват, предоставят им подкрепа и ги финансират чрез решения на Конгреса", категоричен бе той.

От своя страна ръководството на PKK отрече чрез официално изявление участие в атентата, като заяви, че не извършва нападения срещу цивилни.

В случая PKK е считана за терористична организация от САЩ и ЕС, но въпреки това нейното сирийско разклонение по време на войната в Сирия се превърна в ключов съюзник на Запада в контекста на справянето с "Ислямска държава".

Логично подобна подкрепа доведе до недоволство в Анкара, тъй като Турция от десетилетия води дълъг и кървав конфликт с PKK на своя територия.

Неслучайно именно предоставянето на убежище в Швеция и Финландия за членове на ПКК стана причина Турция да блокира за известен период време кандидатурите на двете северни държави за членство в НАТО.

Самата гражданска война в Сирия даде възможност на кюрдските сили и техните съюзници в северната част да създадат свое автономно управление и по-лесно да организират дейността си през границата със съседна Турция, където се смята, че около една пета от населението е с кюрдски произход.

Затова и през 2015 г. се разпада 2-годишно примирие след атентат на "Ислямска държава" срещу кюрдска сватба в град Сурудж, недалеч от границата със Сирия. Тогава загиват 33 души, а кюрдите обвиняват турските власти в умишлено бездействие като част по-широка тактика на Анкара да оставят възможност на джихадисти да действат свободно срещу кюрдите и да подкопават техните опити за автономия.

Отговорът след този атентат е двама убити турски полицай, смятани за отговорни за атентата, а случаят води до подновяване на насилието.

Оттогава насам Анкара провежда редица мащабни военни операции в Северна Сирия срещу кюрдските сили, опитвайки да създаде защитна буферна зона по общата граница.

В момента територията в Северна Сирия, която не е под контрол на правителството или про-кюрдските сили, е в сферата на влияние на Турция чрез хлабаво обединение от прокси формирования, известни като Сирийска национална армия (СНА).

Там абсолютно всички бунтовнически организации, с изключение на Хаят Тахрир ал Шам (ХТШ), още по-радикалната Хурас ад Дин (клонът на Ал Кайда в Сирия) и още няколко други екстремистки фракции, са под шапката на СНА.

По-рано тази година Ердоган обяви, че има намерение да започне нова военна операция в Северна Сирия с цел да завърши плана си за налагане на "безопасна зона" по протежение на цялата турско-сирийска граница. Тази операция обаче досега не е осъществена, тъй като Русия и Иран - всяка със своите собствени амбиции в Сирия - се възпротивяват.

Сега налице е удобен момент за Турция да постави най-накрая под свой контрол границата, използвайки атаката от неделя като подходящ претекст, макар и да не е задължително.

Във вътрешен план изглежда има далеч по-приоритетни цели. Само след седем месеца предстоят президентски и парламентарни избори, които ще се проведат в условията на икономическа криза, бурно растяща инфлация и срив на лирата.

Данни на Турският статистически институт показват, че за октомври инфлацията е достигнала 24-годишен връх от 85,51%, въпреки че тя вероятно е по-висока. Независимият анализатор ENAG изчислява, че инфлацията за предишния месец всъщност е била 176%.

В подобна среда набирането на политическа подкрепа представлява трудна задача при наближаващи ключови избори и нарастващо недоволство срещу икономическата ситуация.

Насочването на вниманието към кюрдския въпрос или сигурността е добре изпитана стара тактика в управлението на Ердоган, която да послужи за обединяване на подкрепата пред лицето на заплаха.

Само че задачата на правителството би трябвало да бъде да осигурява среда, в която гражданите могат да се чувстват сигурни и свободни, без да насажда страх и да се надява, че той ще ги насърчи да гласуват за когото трябва.

 

Най-четените