През последната година и половина човечеството преживява безпрецедентна пандемия, която постави пред невиждано изпитание здравни, социални, икономически и политически системи по целия свят. И всичко това само заради нещо, което дори не можем да видим с просто око.
Въпреки че реално имаме опит с пандемиите, а в сферата на сигурността са разработвани какви ли не различни сценарии и протоколи за справяне с подобна заплаха, в крайна сметка човечеството се оказа абсолютно неподготвено.
В този смисъл на преден план излиза и логичният въпрос: Какво щяхме да правим, ако ставаше въпрос за нещо далеч по-смъртоносно от COVID-19? И дори по-лошо - с развитието на биотехнологиите как бихме могли да бъдем сигурни, че нещо опасно няма да попадне в ръцете на терористи и радикали, които не биха се поколебали да го използват за своите цели?
От началото на 21-и век науката в областта на биотехнологиите се развива с една наистина поразителна скорост, а достъпът до тях става все по-лесен. В това разбира се няма нищо лошо, все пак този клон на науката е безценен, когато става въпрос за справяне с глобални предизвикателства като разпространение на инфекциозни и генетични заболявания, опазване на околната среда или борба със световния глад.
Днес любители биолози разполагат с инструменти и умения, които само допреди две десетилетия са били напълно недостъпни дори за най-големите експерти в областта. Конкурсът iGEM например е едно от най-големите събития в света, свързани със синтетичната биология, което дава възможност на студенти, ученици и любители да изграждат различни биосистеми.
От друга страна в много гимназии по света вече се изучава на практика една от техниките за редактиране на ДНК и генно инженерство CRISPR, докато в същото време все повече се разширява и общността на така наречените "биохакери". Най-общо казано това представляват ентусиасти и учени, които използват новите технологии, за да търсят пътища към модифициране на човешките тела извън традиционните методи на науката.
Но ако биотехнологиите стават все по-достъпни, мощни и евтини, какво би попречило на различни злонамерени участници в международните отношения да ги използват като оръжие?
Терористични групи биха могли да се сдобият или пък сами да създадат опасни патогени, използвайки широко достъпно ноу хау и инструменти. Така например преди няколко години канадски учени възстановиха напълно отдавна изчезналата конска шарка. При това за по-малко от 100 000 долара и с ДНК материал, поръчан по пощата.
Самата конска шарка не е опасна за хората, но е много подобна на смъртоносната едра шарка и именно тази прилика се оказва особено притеснителна. Техниката, използвана за възстановяването на вируса, може да се приложи и за другия вирус, а той е много по-опасен и в неприятелски ръце би представлявал огромни проблеми. Затова и няколко научни журнала категорично отказват да публикуват изследването и пътя, по който е бил възстановен вирусът.
Дори обаче информацията да не е налична, радикали и терористи могат да атакуват кибер защитите на лаборатории или частни компании и да извлекат необходимите им данни.
Така погледнато биотероризмът определено не е ново явление.
В началото на 90-те години японската религиозна секта Аум Шинрикьо прави опит да създаде щамове на антракс и ебола, които да бъдат разпространен по въздушен път. Членовете на култа не съумяват да го постигнат, но за сметка на това се добират до бойното отровно вещество зарин и го използват в терористична атака в токийското метро през 1995 г. Загиват 13 души, а десетки други са пострадали, някои с трайни увреждания на зрението.
Тогава това, което не достига на последователите на Шоко Асахара, е единствено ноу хау как да създадат биологично оръжие в стремежите си да предизвикат глобална и смъртоносна пандемия, която да доведе до края на човешката цивилизация.
Атаката в токийското метро обаче съвсем не е първият подобен опит. Десетилетие по-рано радикални последователи на спорния индийски духовник Ошо разпространяват салмонела в ресторанти в Орегон, САЩ, с идеята да отровят достатъчно гласоподаватели, така че да спечелят местните общински избори. Това е и най-големият случай на биотероризъм в историята на САЩ, който засяга над 700 души.
Най-известната атака обаче остава поредицата от писма, съдържащи спори на антракс, които в седмиците след атентата на 11 септември, са изпратени от Ал Кайда към редица журналисти и политици. В крайна сметка загиват петима души, а случаят показва готовността на радикални организации да използват биологични оръжия без никакви морални задръжки.
Както вече ни показа COVID-19 пандемията, вирусите не признават държавни граници и превръщат биотероризма в заплаха с глобални размери.
Атака в Лондон или който и да е друг голям град би могла да има последици в регионален и дори световен мащаб, дори и сама по себе си да е с ограничен характер и насочена към определена група или дори един човек.
По тази линия предизвикателствата пред сигурността са повече от видими, а властите стоят пред неприятна дилема - как да наложат ограничения, които едновременно да премахнат рисковете, но в същото време да не възпрепятстват свободата и развитието на биотехнологиите.
Към момента налице има няколко международни конвенции, които служат като инструменти за контрол на безопасността, разработването и употребата на биооръжия, както и с дефинирането на забранени субстанции. Те обаче или не се актуализират достатъчно често, или страдат от липса на достатъчно експертиза и финансови средства, необходими за мониторинг на всички биотехнологични разработки.
Също така не съществуват и общоприети стандарти за безопасност, нито механизми за отчетност или търсене на отговорност. Това важи както за биологичните, така и за химическите оръжия.
Така през 2017 г. вследствие на атака със зарин загиват близо 100 цивилни в град Хан Шейхун в Сирия. Докладите на разследващата комисия на ООН доказват, че нападението е извършено от военновъздушните сили на режима на президента Башар Асад, но в крайна сметка така и не е приложен какъвто и да е механизъм за търсене на отговорност, а наказани за престъплението няма.
Без съмнение новите биотехнологии имат капацитет да подобрят качеството на човешкия живот и ще послужат като инструмент за справяне със смъртоносни болести.
Но за да е сигурно, че човечеството ще запази тези ползи, международната общност трябва да предприеме по-решителни мерки за превенция от най-лошите възможни сценарии.
Рискът от биотероризъм става все по-актуален, а светът трябва да бъде готов да се справи и с тази заплаха.
