Съвсем наскоро се навърши цяло десетилетие, откакто американски специални части успяха да ликвидират най-търсения човек в света по онова време - Осама бин Ладен, лидерът на глобалната джихадистка организация Ал Кайда.
Още тогава почти цялата международна общност въздъхна с облекчение, а немалко хора предричаха скорошния разпад на най-опасната и ефективна терористична мрежа, която светът бе виждал.
Това обаче така и не се случи. Ал Кайда не само, че съществува все още, но и продължава да разгръща своето идеологическо влияние в различни части на света, възползвайки се от фактори като регионална нестабилност, крайна бедност и глад, липса на развитие и слаба държавност.
При отбелязването на годишнината на 2 май президентът Джо Байдън обобщи, че силата на Ал Кайда е "деградирала" до ниво, което е достатъчно, за да се изтеглят американските сили от Афганистан и "да се сложи край на най-дългата война в американската история."
"Деградирала", но не и изкоренена. Може да се каже, че Ал Кайда наистина минава през турбулентен период след смъртта на Бин Ладен, който бе наследен от своя дългогодишен заместник Айман ал Зауахири. Организацията трябваше да се справя с конкуренцията на "Ислямска държава", както и със загубата на много важни и водещи фигури в структурата си.
Една от тях бе синът на Осама - Хамза бин Ладен, който е ликвидиран някъде в периода между 2017 и 2019 г. Макар и без значим опит, Хамза бе приеман най-малкото за важен пропаганден инструмент с оглед разпространението на радикалните послания на Ал Кайда, както и като евентуален бъдещ водач.
Значително по-тежки обаче бяха загубите на хора като Абу Мохамед ал Масри, убит в Иран през 2020 г., смятан за втори човек след Зауахири, или на регионални лидери на клоновете в Сахел, Йемен и Сомалия.
Дори в момента не е особено сигурно дали самият Зауахири е все още жив, като има немалко информации (непотвърдени от Ал Кайда), че е възможно да е починал от естествена смърт някъде през миналата година, когато за последен път се появява негов запис.
Ако тази теория се потвърди, това ще значи, че в рамките на само година са загинали двамата лидери на Ал Кайда. Това би означавало, че в момента много вероятно организацията е в период на преход и преструктуриране на ръководството. В този сложен процес основна фигура би играл Саиф ал Адел, ветеран с опит в Афганистан, Пакистан, Египет, Судан и Сомалия. Той има и директно участие в бомбения атентат срещу американското посолство в Кения през 1998 г.
Текущите проблеми обаче не правят Ал Кайда по-малко ефективна, тъй като през последните десетилетия организацията доказа, че може да се адаптира и да оцелява, въпреки натиска от страна на САЩ, техните съюзници или конкурентната Ислямска държава.
Смята се, че терористичната организация в момента разполага с капацитет от около 30 000 - 40 000 свои членове по цял свят. Трудно би могъл да бъде определен точният им брой, но той може и да е доста висок, заради неизвестния брой симпатизанти и сътрудници.
Става въпрос за глобално присъствие, което бе съхранено и стабилизирано от Зауахири. Реално неговият неговият истински принос към групировката е, че съумя да я съхрани като промени модела на организация. В момента Ал Кайда представлява една флуидна и силно децентрализирана структура, в която отговорността пада предимно върху регионалните лидери.
Този начин позволява повече гъвкавост при вземането на решения и автономност на действията, без значително да се ограничава властта на централното ръководство, което от своя страна по-лесно може да остане прикрито.
По същество структурата на Ал Кайда напомня "франчайз" модел.
При него името името "Ал Кайда" вече представлява един установен и работещ "бранд", към който локални или регионални организации искат да се асоциират. Това са най-вече радикални групировки с дългогодишен опит и традиции на местно ниво.
Те приемат идеологията на Ал Кайда и публично изразяват вярност към нейния лидер, като в замяна получават автоматичен достъп до глобалната мрежа от контакти, логистика, финансови потоци и всякакъв друг вид подкрепа. От своя страна, Ал Кайда не изразходва ресурси, за да изгражда и "разработва" структура на чуждо място и в същото време използва локалните канали, за да разпространява идеологията си.
В този смисъл общият фокус се измества, като глобалният джихад вече се води на локално ниво по бойните полета в Близкия Изток и Африка. Много вероятно е именно там да се изгради и следващото поколение млади лидери на групировката, трупащи боен опит в Йемен, Сирия, Сомалия, Афганистан или Сахел.
Един от най-опасните "франчайзи" без съмнение е този в Йемен, където е известен с името Ал Кайда на Арабския полуостров (АКАП). През 2011 г. групировката дори успява за известно време да обяви емират, а в контролираната територия замества държавата в предоставянето на някои основни социални услуги като осигуряване на достъп до вода или ремонт на инфраструктура.
Членове на АКАП са отговорни за множество терористични атаки на територията на Йемен и Саудитска арабия, но дейността ѝ не се ограничава само в това. Именно йеменският клон на Ал Кайда е отговорен за атаката срещу американския боен кораб "Коул" през 2000 г, при която загиват 17 души, както и за няколко, за щастие, осуетени опити за бомбен атентат срещу пътнически самолети.
В региона на Сахел (Мали, Нигер, Чад и Буркина Фасо) и Магреб (Алжир и Либия) действа Групата за подкрепа на исляма и мюсюлманите (ГПИМ), която представлява съюз между пет регионални джихадистки организации, станали част от Ал Кайда през 2017 г.
ГПИМ сама по себе си е изключително децентрализирана и оперира в условията на един от най-бедните райони в света, като се възползва от свободата на действие в обширни и изолирани области без граници и без държавност.
Ал Шабаб е регионалният клон на Ал Кайда в Сомалия, който в голяма степен може да се каже, че контролира немалки части от централната част на страната.
Само за две години между 2017 и 2019 г. организацията е извършила над 900 атаки срещу цивилни и военни обекти, включително и бомбен атентат в центъра на Могадишу, при който загиват почти 80 души. По същия начин както и КПИМ Ал Шабаб успява да се самофинансира като налага данъци и участва в трафик на наркотици, оръжие и хора.
Естествено Ал Кайда има повече от активно участие и във войната в Сирия, където приема различни форми и участва в различни съюзи срещу правителството на Башар Асад. В момента официалният клон на Ал Кайда в Сирия се нарича Танзим Хурас ад Дин, след като през 2018 г. се отцепва от джихадисткото обединение Хаят Тахрир ал Шам. Основното оперативно поле е ограничено в района на провинция Идлиб, където за сега действа крехко примирие, договорено между Турция и Русия.
Различни по-малки като мащаб организации действат още в Индия, Филипините, Палестинската автономия и Босна и Херцеговина. Те определено не са толкова видими, но самото им съществуване показва колко далеч стигат пипалата на Ал Кайда.
Разбира се Афганистан и Пакистан все още продължават да бъдат убежище за ядрото на организацията. Да, при всички положения позициите на Ал Кайда бяха сериозно разклатени, но връзките с талибаните продължават да бъдат напълно активни, въпреки споразумението със САЩ.
Текущото американско изтегляне, което бе отложено да се случи до 11 септември, вече провокира напрежение и ескалация на насилието в страната. Много е вероятно следващия кръг на мирни преговори в Истанбул да се провали, тъй като талибаните вече отказаха да участват.
По този начин Афганистан отново се превръща в буре с барут, което може да избухне във всеки един момент.
А това работи най-добре в полза на Ал Кайда - организация доказала, че вирее най-добре в условията на хаос и насилие.
