Иран отправи официално предупреждение към София да не допуска българската територия да бъде използвана за американски военни операции.
Това се случва в деня, в който парламентарната комисия по отбрана подкрепи предложението на правителството за разполагане на до осем американски самолета-цистерни в авиобаза "Безмер".
Говорителят на иранското външно министерство Есмаил Багаей, цитиран от иранските държавни медии, заяви, че всяка дейност, улесняваща американски атаки срещу Иран, би представлявала съучастие в "агресия и военни престъпления".
По думите му България не бива да се превръща в "съучастник на агресори и нарушители на закона".
От българска страна побързаха да уточнят, че България "не предприема никакви враждебни действия срещу Иран в изпълнение на договорните си ангажименти към своя съюзник САЩ" и че "е изключено от територията на България да се осъществяват каквито и да е военни действия в Близкия изток".
А премиерът Румен Радев активно натърти на това, че страната ни държи на отношенията си с Иран и също категорично изключи от българска територия да тръгват атаки срещу Ислямската република.
Оттук нататък големият въпрос е дали тази нота на Иран може да се превърне в реална заплаха за България? И ако да - под каква форма?
В по-широк план, нотата демонстрира доктрината на Техеран за оказване на дипломатически и психологически натиск върху периферните съюзници на САЩ (включително членовете на НАТО и ЕС), за да ограничи достъпа на американските сили до съюзническа инфраструктура по време на ескалиралия конфликт.
Това не означава пряка заплаха от ирански ракетен удар срещу България, нито, че Техеран ще търси пряка конфронтация с България, като причината е, че никой в Ислямската република не иска да напада държава членка на НАТО.
За сметка на това обаче Иран разчита на хибридното и асиметрично противопоставяне, което може да означава опити за вътрешна дестабилизация по модела на "Асхаб ал-Ямин".
"Насилието като услуга"
Асхаб ал-Ямин е сравнително нова проиранска ислямистка групировка, активна от началото на 2026 г., която стана известна, след като пое отговорност за серия от нападения и палежи в Европа, насочени предимно срещу еврейски общности, синагоги, училища и американски или израелски обекти.
Тя вече беше обявена за терористична организация във Великобритания, като още тогава британският министър на сигурността Анджела Игъл определи Асхаб ал-Ямин като пряко свързана с иранското разузнаване и най-вече със силите "Ал Кудс".
Според експертите обаче групировката определено не е обичайната терористична група, а е своеобразно продължение на иранските служби.
Ключов момент в случая е, че повечето акции на Асхаб ал-Ямин са с по-малък мащаб - нападения на синагоги, малки пожари на обекти, свързвани с еврейската общност, атаки с нож. Такива атаки служат колкото за оказване на насилие, толкова и за всяване на страх и засилване на идеята сред обществото, че терористични нападения са възможни.
Според журналиста от "Капитал" и анализатор от журнала за актуални военни конфликти De Re Militari Руслан Трад това е част от новата стратегия на Революционната гвардия за т.нар. "насилие като услуга".
"Групата е параван за ирански операции, чиито основен апарат се намира в Ирак и оперира на европейска територия чрез връзки с европейски криминални групи", обяснява той в публикация във Facebook.
По думите му това е един нов начин на действие за иранските служби и най-вече силите "Ал-Кудс", който използват подобни групировки, маскирани като терористични организации, за да изпълняват задачи на властта в Техеран.
"Вместо да изпраща свои агенти, Иран прехвърля изпълнението (аутсорсва) на палежи, шпионаж и саботажи на местни криминални групировки и наркокартели срещу заплащане, което често става през криптовалути или през Telegram канали", коментира Трад.
В коментар за Webcafe той посочва, че съществува опасност Асхаб ал-Ямин да бъде задействана и в България, тъй като се знае, че организацията вече оперира на Балканите.
"Има сигнали, че може да бъде активирана ако е нужно, а сега Иран разглежда нещата по друг начин от предишния път - сега говорят директно, че водят пълномащабна война", посочва експертът.
Според него другата пряка заплаха за страната ни може да дойде по линия на кибератаки срещу институции.
Ще рискува ли Иран да наруши отношенията си с България
Истината е, че Ислямската република има традиционно силно присъствие и лоби. Според официални данни на Евростат за 2025 г., България заема първо място в Източна Европа по стокообмен с Иран, като българският износ възлиза на около 102 милиона евро.
Страната ни е на 8-мо място в целия Европейски съюз по износ стоки за Ислямската република. Макар този обмен да е легален (предимно селскостопанска продукция, тютюн и хранителни стоки), големият брой смесени дружества създава логистични канали, които биват експлоатирани за нелегални цели, включително за заобикаляне на санкциите от запада.
По думите на Трад от години се знае обаче, че Балканите и България по-конкретно, функционират като критичен логистичен и финансов мост на Техеран към вътрешността на ЕС.
"Ако пожелае, България притежава капацитета да нанесе изключително болезнен удар по иранските интереси. Досега българските власти не правеха кой знае какво срещу структури на Хизбула и бившия режим на Асад, и те развиваха дейността си без проблем. Една координирана и масирана офанзива на специалните служби за разбиване на каналите, блокиране на финансовите потоци и неутрализиране на връзките между иранските оперативни работници и местния подземен свят, буквално ще парализира логистиката на Техеран в Югоизточна Европа", коментира той.
Според него ако властите в София решат да "затворят кранчето" за тези операции на Иран, цената на всякаква иранска хибридна ескалация срещу България става твърде висока за режима на аятоласите.
И допълва: "Стига София да иска да действа, разбира се."
И именно това е въпросът, тъй като според него властите у нас тенденциозно избягват да действат срещу иранските интереси и операции на наша територия, включително дори срещу атентата в Сарафово от 2012 г.
Затова и Трад е на мнение, че най-вероятно Иран ще тества различни действия спрямо България през прокситата си, именно за да види докъде ще стигне търпението на страната ни.
Подобна тактика за Техеран не рискува много, но може да засили страха сред българите, че страната ни може да се окаже цел на терористични нападения, което, на свой ред, да засили настроенията срещу подкрепата за американските военни действия.
Междувременно Европейското командване на въоръжените сили на САЩ също взе отношение по казуса с кратка позиция.
"САЩ разполагат с регионални отбранителни способности по източния фланг на НАТО, включително в България. Работим в тясно сътрудничество с българското правителство, както и с нашите съюзници и партньори в по-широкия регион, за да останем бдителни срещу всякакви потенциални заплахи и да им противодействаме", пишат от USEUCOM.
Доколко обаче американските военни могат да се намесят срещу асиметрични действия през прокси играчи на Иран е спорно.
Там вече отговорността пада върху българските власти да гарантират националната сигурност - и то не като вдигат ръце и обявяват неутралитет и пеят песни за мир, а като започнат да чистят задния ни двор от реалните заплахи, които по начало вече съществуват.
