Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Източна Европа на "Три морета": Какво означава европейската инициатива за 570 милиарда

Форум с потенциално огромна стойност, който обаче тук не се знае нищо Снимка: БГНЕС
Форум с потенциално огромна стойност, който обаче тук не се знае нищо

През тази седмица в рамките на два дни в София ще се проведе шестата по ред среща на върха на инициативата "Три морета". Една инициатива с потенциално огромна стойност за Централна и Източна Европа, за която обаче тук не се говори особено много, а извън рамките на политическия елит, тя практически е напълно непозната.

Тя ще бъде открита чрез видео обръщение на американския президент Джо Байдън, а лично или чрез онлайн включвания участие ще вземат и държавните глави на 12-те участващи държави заедно с представители от Европейския съюз, както и немският президент Франк-Валтер Щайнмайер.

Една голяма част от двудневния форум ще бъде отделена за поредица от специализирани бизнес панели с участието на над 400 международни компании, които ще обсъждат възможностите за инвестиции и сътрудничество в областта на енергетиката, цифровизацията, транспортната инфраструктура и иновациите.

Началото на самата инициатива е поставено още през 2015 г. от президентите на Полша и Хърватия Анджей Дуда и Колинда Грабар-Китарович, като включва общо 12 държави от Централна и Източна Европа - трите Балтийски републики, Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Словения, Австрия, Хърватия, Румъния и България.

Първата среща на върха е от лятото на 2016 г. и получава силната подкрепа от страна на тогавашния президент Барак Обама, както и от наследника му в Белия дом Доналд Тръмп. Всъщност тази инициатива е един от много малкото мултилатерални формати, които Тръмп уважава и подкрепя в контраст на отношението му към Европейския съюз и НАТО.

Каква обаче е цялостната идея зад тази инициатива, наречена "Три морета"?

Името ѝ се свързва с полския геополитически проект "Междуморие" (Интермариум) от времето непосредствено след края на Първата световна война, чиято цел в онези години е да изгради т.нар. "санитарен кордон" под формата на огромна федерация между Балтийско, Черно и Адриатическо море, която да служи като буфер и преградна стена между Европа и Съветския съюз.

Сегашната цел не изглежда да е много по-различна в контекста на противопоставянето между Европа и Русия през последните години. Неслучайно получава и поддръжката на Вашингтон, който в този контекст подкрепя и формата на Вишеградската четворка (Полша, Унгария, Чехия и Словакия).

От една страна новото "Междуморие" цели постигането на енергийна диверсификация чрез нова инфраструктура за доставка и разпространение на американски втечнен газ през терминалите в Полша, Хърватия и Литва. Това би означавало и изграждане за първи път на подобна инфраструктура по оста север-юг за сметка на традиционната изток-запад, което при всички положения означава и пряка конкуренция с руските проекти "Северен поток 2" и "Турски поток".

Другият съществен компонент е и противопоставянето на формата "17+1" и напредъка на стратегическите китайски инвестиции чрез тяхната глобална икономическа инициатива "Един пояс, един път".

В сегашния си формат "Три морета" практически обхваща една трета от територията и населението ЕС, както и около 20% от БВП на Общността. По тази линия едно институционализирано и задълбочено сътрудничество между тези 12 държави би могло да има съществено влияние в регионален контекст.

Такова обаче все още няма. За момента цялата инициатива изглежда по-скоро като едно добро пожелание, отколкото реалност на терен.

Между 2016 и 2018 г. са дефинирани общо 48 приоритетни проекта, включително сухопътни и речни коридори, както и създаване на 5G "Дигитална магистрала". До момента обаче само няколко от тях са в процес на съществен напредък - вече споменатите терминали за втечнен газ, както и транспортния коридор "Виа Карпатия", свързващ Клайпеда в Литва със Солун в Гърция.

Причините за това са няколко и с различен характер. На първо място не всички участници имат еднаква политическа воля за участието си в инициативата.

Например в София не всички имат представители на ниво държавен или правителствен ръководител. Унгария няма официални представители, докато Чехия и Словакия са със свои вицепремиери. От своя страна, Австрия участва само със зам.-министър на външните работи.

Много вероятно това да е така, защото инициативата не изглежда да е особен приоритет на "двигателите" в ЕС Германия и Франция. От тяхна гледна точка подобен проект с участие и евентуално финансиране от страна на САЩ може да доведе до редуциране на тяхното влияние. В добавка към това са и немските интереси по отношение "Северен поток 2", който влиза в пряко противоречие с проектите, свързани с американския втечнен газ.

От тук следват и неяснотите относно финансирането на инициативата. Все пак, ако не всички участници имат политическо желание да се ангажират, какво остава за финансово такова?

Необходимите средства за всички проекти се изчисляват на повече от 570 милиарда евро. В момента обаче не изглежда да има нищо сигурно, освен едни 300 милиона долара одобрени миналата година от Финансовата корпорация за международно развитие на САЩ.

Крупни суми от порядъка на стотици милиарди при всички положения са непосилни за 12-те участници в "Три морета" и затова се търсят варианти за участието на бизнеса. Важно е да се знае и какъв ще бъде ангажимента на новия американски президент Джо Байдън и каква подкрепа е готов той да предложи, особено след срещата си с Владимир Путин в Женева само преди няколко седмици.

Няма да е изненада и ако все пак Германия реши да се включи по-активно. Като знак за това може да се разглежда и участието на немския президент. В Берлин все пак ще трябва да претеглят предимствата и негативите от "Южен поток 2" и това в тяхната сфера на влияние да се развива мащабна инициатива, в която нямат никакъв глас.

Ако "Три морета" има амбиции за бъдеще при всички положения ще трябва да се помисли и в посока разширение с Гърция и държавите от Западните балкани. Изолирането на последните не би било добър ход с оглед амбициите за тяхната европейска интеграция.

Друга потенциална възможност е Украйна също да бъде включена като вариант, който да замести невъзможността за приемането на страната в ЕС и НАТО. Това обаче е деликатен момент, който ще засегне пряко Русия и ще създаде ново поле на конфликт.

Преди всичко обаче инициативата трябва наистина да тръгне в някаква посока - с ясно зададена ангажираност от участниците, цели и приоритети.

В противен случай би имала същата съдба като своя провален предшественик от миналия век.

Най-четените