Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Как ще се промени НАТО с приемането на Швеция и Финландия

Очаква се двете северни държави да станат пълноправни членове на Алианса в рамките на месеци Снимка: Getty Images
Очаква се двете северни държави да станат пълноправни членове на Алианса в рамките на месеци

Ако за момента има едно нещо, което е сигурно като следствие от войната в Украйна, то е, че архитектурата на евроатлантическата сигурност ще претърпи много сериозни промени.   

С решението на НАТО за начало на преговорния процес за присъединяване на Швеция и Финландия Алиансът е на път да мине в нова фаза на своето развитие при една от най-драстичните си промени за последните три десетилетия.

Както вече добре знаем, причината за това решение на двете държави е войната в Украйна и пряката заплаха за тяхната сигурност от страна на Русия. Нека припомним, че именно притесненията на руския президент Владимир Путин относно потенциално разширение на НАТО в посока неговата държава, бе един от поводите за военната агресия.

Именно в този смисъл бяха и ултимативните му искания от края на миналата година - американски гаранции, че НАТО ще редуцира силите си според границите от 1997 г. (преди включването на 14 държави от Централна и Източна Европа, включително България), никакво разширяване, както и край на военната активност на Алианса в региона.

Повече от половин година по-късно Путин трябваше да признае, че "по отношение на Финландия и Швеция, ние нямаме проблем с тях, каквито, за съжаление, имаме с Украйна. Няма нищо, което да ни притеснява по отношение на това Финландия и Швеция да станат членове на НАТО. Щом искат, нека да го направят."

Като резултат от войната в Украйна той вместо да постигне "финландизация на НАТО", всъщност получи "натовизация на Финландия" и в бъдеще ще трябва да се съобразява с нова реалност по северозападната си граница.

Естествено, приемането на Хелзинки и Стокхолм не би следвало да представлява някакво затруднение. Те трябва да отговарят на политически, икономически и военни изисквания и да демонстрират, че ще поддържат всички политики и принципи, изложени във Вашингтонския договор от 1949 г.

По отношение на чисто формалните критерии, свързани с демократични институции, върховенство на закона, защита на човешките права, двете държави нямат никакви проблеми, тъй като са дългогодишни членове на Европейския съюз.

Същото е и по отношение на военния компонент от сътрудничеството с Алианса.

Още от 1994 г. Швеция и Финландия са са част от проекта "Партньорство за мир" и по негова линия са осигурявали свои сили за мисии в Босна и Херцеговина, Косово, Афганистан, Ирак и Либия.

От 2014 г. насам пък, като следствие от руската анексия на Крим, двете страни стават част от програмата Enhanced Opportunity Partners заедно с Австралия, Грузия, Ливан и Йордания (от 2020 г. и Украйна). Така през последните осем години Швеция и Финландия увеличават способността на своите армии да действат съгласувано и интегрирано с НАТО.

Например само преди няколко седмици Швеция бе домакин в Балтийско море на мащабното морско учение BALTOPS 22, включващо над 7000 души от 16 страни.

Така че самият процес по приемане не би трябвало да бъде нещо повече от формалност и да продължи повече от половин година.

С приемането на Швеция и Финландия НАТО при всички положения ще укрепи своята колективна отбрана в Северна Европа и изобщо целия източен фланг, създавайки непрекъсната линия от Северния ледовит океан до Черно море.

Особено важно ще бъде увеличаването на границата на с Русия, която ще нарасне с над 1300 километра и ще се доближи на по-малко от 200 километра до Санкт Петербург.

Де факто Балтийско море се превръща във вътрешно море за Алианса с изключение на руския ексклав Калининград, който ще остане изцяло обграден, и Санкт Петербург. Тук от ключово значение е шведският остров Готланд, който е със стратегическо разположение за осъществяване на контрол върху въздушния и морския трафик през Балтика.

Очаква се предложеното разширяване да подобри сигурността на Литва, Латвия и Естония, където отдавна се притесняват, че Русия може да обърне поглед към финландските и шведските острови в Балтийско море, включително Готланд, чието въздушно пространство често се нарушава.

Друго тяхно притеснение е уязвимият 60-километров коридор "Сувалки". Той е на границата между Полша и Литва, като представлява единствената сухопътна връзка на НАТО с трите малки държави, бидейки притиснат на север от Калининград и от Беларус на юг.

Не на последно място се очаква НАТО да повиши капацитета си за възпиране и възможностите за провеждане на кохерентна политика в Арктика - зона, която става все по-важна заради наличието на природни ресурси, стратегическото си разположение, както и поради възможностите за прокарване на алтернативни търговски маршрути.

Дали и как могат да се използват териториите на Финландия и Швеция тепърва ще се изяснява. В Стокхолм засега отхвърлят възможността за разполагане на натовски сили, а пък в Хелзинки все още има мълчание по въпроса.

Вероятно е те да последват примера на съседна Норвегия, която позволява провеждането на учения на нейна територия, но категорично отказва разполагане на нападателни оръжия със среден и дълъг обсег.

Кога ще се случи това е все още рано да се каже.  

На теория е въпрос на месеци Швеция и Финландия да бъдат приети. Само че на практика финалното одобрение отново трябва да бъде подкрепено с консенсусно решение от всички 30 членове на НАТО.

Това оставя достатъчно възможности за някои от тях да намерят добър повод да забавят разширението.

   

Най-четените