Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Не, НАТО не ни иска слаби

При колективната сигурност нестабилността на един от членовете се смята за проблем за всички Снимка: БГНЕС
При колективната сигурност нестабилността на един от членовете се смята за проблем за всички

Войната в Украйна показа на Европа и света колко нестабилен би могъл да бъде мирът. За щастие тя не се води на наша територия, но е нужно само да идем до най-близката бензиностанция или супермаркет, за да усетим последствията от нея.

На този фон наскоро се появиха резултатите от изследване на GLOBESEC, който е един от водещите форуми за международна сигурност в света. Според тях почти 40% от българите биха гласували "за" излизане от НАТО, ако се състои референдум за членството в отбранителния съюз.

Изследването е проведено при извадка от 1000 респонденти във всяка страна (общо 9000 души) с телефонни интервюта в 9 държави (трите Балтийски републики, Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Румъния и България) от Централна и Източна Европа, като "България демонстрира най-малко евроатлантическа ориентация сред проучените страни".

Не само това - ние сме и единственото място, където подкрепата за напускането се е увеличила в последната година - ръст с 13 пункта до 38% от населението.

Същевременно 57% от българите все още не смятат Москва за заплаха за сигурността ни, въпреки инвазията в Украйна и енергийната ни зависимост от Кремъл. Една трета пък оценява Русия като най-важен стратегически партньор.

Тези проценти са пряко свързани и с факта, че над половината от анкетираните българи са податливи към разпространението на дезинформация и вярват в конспиративни теории.

Цели 64% са на мнение, че световните дела не се решават от избрани лидери, а от сенчести елити, целящи да установят тоталитарен световен ред.

Онези същите зли англосаксонски елити, които според някои популярни конспиративни теории, разграбват неизчерпаемите ни ресурси на злато, пръскат ни като колорадски бръмбари с кемтрейлс, пускат 5G-мрежата, за да ни облъчват с хипнотизиращи послания, вкарват в телата ни чипове, заразяват ни с аутизъм посредством ваксини. И още, и още, и още...

В подобна среда, където достъпът до информация е все по-лесен заради социалните мрежи, в крайна сметка се получава така, че хората вместо да бъдат по-информирани, всъщност стават все по-невежи и залети от непрекъснат поток информация в пространство, където емоцията и профанизмът надделяват над разума.

Оттам логично идва и готовността да се вярва в елементарен популизъм, демагогия, "инфлуенсване" и фалшивите новини от дезинформационни кампании, целящи да подкопаят авторитета на демократичните процеси и институции и да се задълбочат различните социални, политически или културни разделителни линии в определено общество.

В условията на криза е по-лесно хората да бъдат сплашени, като бъде атакувана системата на Европейския съюз, НАТО и цялата конструкция, в която България функционира, чрез твърденията на руската пропаганда, че някой, някъде из Вашингтон, Лондон, Париж, Берлин или Брюксел дърпа конците и умишлено иска да сме слаби, а Алиансът и Европейският съюз не са нищо повече от инструменти за налагане на подчинение и зависимост.

Затова подобни неаргументирани и изложени по емоционален начин твърдения удобно пропускат фактите, че точно тази система всъщност гарантира нашите интереси и сигурност.

Именно колективната сигурност остава като едно криворазбрано понятие, което пропагандата умишлено опитва да представи като опит за отнемане на суверенитет и национална идентичност.

Само че тя означава нещо съвсем различно. Никой няма интерес съюзниците му да бъдат слаби. Самата идея за разширяването на НАТО и ЕС на изток е свързана с осигуряването на стабилност в младите демокрации, преминаващи сложен преход след края на Студената война.

На няколко пъти през 20-и век Централна и Източна Европа стават източник на нестабилност, довел до безпрецедентни нива на ужас и затова разширяването се разглежда като задължително действие, което да гарантира, че регионът никога повече няма да се превърне в бойно поле. Разпадът на Югославия е горчивият и нагледен пример от необходимостта за постигане на трайна стабилност.

Така самата перспектива за членство става повод за държави като Унгария, Румъния, Словакия, Чехия, Хърватия и Словения да се справят с дългогодишни териториални и етнически въпроси помежду си, така че да се избегнат всякакви потенциални рискове за конфликт в бъдеще.

Влизането им в една общност от съюзници ги постави в обща рамка, където те могат да разрешават споровете си по мирен път.

Казано с други думи, НАТО и ЕС изнасят възможности за мир и просперитет, така че да не се налага да гасят отново пожари в сърцето на Европа. Чрез разширението на изток двете организации са в състояние да стабилизират региона и да избегнат вероятностите за разпространение на нестабилност на запад.

Точно това е и основният аспект на колективната сигурност, при който нестабилността на един от членовете се смята за проблем за всички.

Не става въпрос само за популярния чл. 5 на НАТО и това колко танкове и самолети има всеки. Сигурността не се измерва само и единствено във военно отношение.

Тя включва още много компоненти от икономиката, енергетиката, финансите, правосъдната и политическата система. Стабилна валута, предвидима бизнес среда, независима съдебна система, енергийна диверсификация - това е само една много малка част от множеството фактори, които допринасят за сигурността на една държава.

В този смисъл ние се явяваме сред най-слабите членове на НАТО и Европейския съюз. А ако трябва да перифразираме шотландския философ Томас Рийд, една структура може да бъде силна точно толкова, колкото е силно нейното най-слабо звено.

Затова и неслучайно България е подлагана на натиск за реформи в ключови сектори.

Не защото някой иска да ни подчини, а защото нашата сигурност е важна за сигурността на всички останали в условията на глобализиран и взаимносвързан свят.

---
Присъединете се към групатa Webcafe.bg във Facebook за свежи истории през целия ден:

   

Най-четените