В рамките на една седмица три държави от Г-7 обявиха, че имат намерение да признаят Палестина за държава.
Франция и Великобритания обвързаха това със спирането на военната кампания на Израел в Ивицата Газа и необходимостта от подобряване на хуманитарната ситуация за над два милиона палестинци, блокирани в анклава.
Канада също се присъедини към намерението на Париж и Отава, но с малко по-мек тон по отношение на Израел и пояснение, че признаването на Палестинска държава зависи от редица демократични реформи, включително демилитаризация, както и провеждане на демократични избори догодина, но без участието на Хамас.
Отговорът на израелското правителство е, че текущите действия на Франция, Великобритания и Канада не правят нищо повече от това да легитимират действията на Хамас и да затвърдят позицията на терористичната организация в отказа ѝ да се съгласи на примирие и освобождаване на оставащите заложници.
Всичко това се случва в условията на влошаваща се хуманитарна ситуация. Според контролираното от Хамас Министерство на здравеопазването в Ивицата Газа палестинските жертви на конфликта са достигнали 60 000 души.
От своя страна платформата за Интегрирана класификация на фазите на продоволствената сигурност към ООН излезе с доклад, който посочва, че са достигнати два от трите прага за всеобщ глад в дадена територия - рязко спадане на потреблението на храна и остро недохранване сред голяма част от населението.
Засега третият критерий - смъртни случаи от недохранване - не може да бъде покрит и доказан напълно заради динамичната ситуация на терен. Все пак докладът посочва, че "се наблюдават все повече доказателства, че широко разпространеното недохранване и болестите водят до увеличаване на смъртните случаи, свързани с глада".
На този фон ООН и Израел взаимно се обвиняват за хуманитарната ситуация в Ивицата Газа. Израелският външен министър Гидеон Саар обвини ООН в невъзможност да разпределя адекватно хуманитарната помощ, която вече е преминала проверки по контролираните от Израел гранични пунктове.
Според Стефан Дюжарик, който е говорител генералния секретар на ООН, проблемът е преди всичко в умишлено създадени от израелската армия бюрократични пречки, задържащи хуманитарната помощ.
Според различни оценки в Ивицата Газа ежедневно са необходими между 500-600 камиона с храна, вода, лекарства и горива.
По този повод Агенцията на ООН за палестинските бежанци, чиято дейност бе забранена със закон от израелския парламент заради участие на нейни членове в терористичната атака от 7 октомври 2023 г., заяви, че разполага с еквивалента на 6000 камиона с храна и медицински консумативи, стоящи в готовност в Йордания и Египет.
"На прага на Газа, в складове - и дори в самата Газа - тонове храна, чиста вода, медицински консумативи, подслони и гориво стоят недокоснати, а хуманитарните организации нямат достъп до тях, за да ги доставят", се казва в изявление от 23 юли на "Лекари без граници". "Ограниченията, забавянията и фрагментацията заради обсадата на Израел създадоха условия за хаос, глад и смърт. Подлагането на цивилното население на глад като метод на водене на война е военно престъпление."
Дори американският президент Доналд Тръмп, който е най-сигурният съюзник на текущото правителство в Израел, трябваше, макар и с половин уста, да признае, че населението на Ивицата Газа е изправено пред "истински глад."
Натискът на международната общност все пак доведе до известно разхлабване на израелската блокада.
От 27 юли насам армията се ангажира с подсигуряване на хуманитарни коридори и спиране за период от 10 часа през деня на военните действия в три ключови района на Ивицата Газа.
Идеята е да се улесни достъпът на хуманитарна помощ до тези пунктове. Вече се позволява и доставката на товарни палета по въздух.
Според израелската агенция, която координира доставката на хуманитарна помощ, в сряда, 30 юли, общо 270 товарни камиона и две цистерни с гориво са допуснати в Ивицата Газа. Отделно с помощта на Египет, Йордания и ОАЕ са спуснати по въздух 32 палета с продукти от първа необходимост.
От гледна точка на премиерът Бенямин Нетаняху твърденията за глад в Ивицата Газа са "нагли лъжи".
"Няма политика на глад в Газа и няма глад в Газа", коментира той. От началото на войната даваме достъп на хуманитарна помощ. В противен случай нямаше да има жители на Газа. Това, което пречи на доставките, е една сила - Хамас."
По думите му хуманитарните паузи и коридори на израелската армия означават, че ООН вече "няма повече извинения" да не събира и разпределя хуманитарната помощ.
Все пак важен фактор остава сигурността на доставките. Конвои и камиони често пъти биват нападани и разграбени от тълпи гладни хора или банди. Условията на хаос са идеалната предпоставка за поява на престъпност и черен пазар на дефицитни стоки.
Заместник-генералният секретар по хуманитарните въпроси на ООН Том Флечър заяви, че още първият конвой, допуснат от израелската армия през уикенда, е бил нападнат и разграбен от "отчаяни и гладни цивилни".
"Нуждаем се от продължителен период на спокойни доставки от седмици и месеци, за да се справим с глада и да възстановим снабдяването", смята той. "В крайна сметка се нуждаем от прекратяване на огъня. Хуманитарните паузи са добра стъпка в правилната посока, но спирането на конфликта е ключът към всичко."
