Декарбонизацията на транспорта тепърва трябва да мине през по-сложната си фаза, в която най-цапащите превозни средства да намалят отпечатъка си.
Защото е далеч по-лесно да смениш дизелов или бензинов лек автобомил с електрически, отколкото да се откажеш от задвижвани с изкопаеми горива автобуси, камиони, да не говорим за кораби и самолети.
Доказва го страната-световен шампион по продажби на нови електрически коли - Норвегия.
Там може над 95 на сто от новите леки автомобили да са с електрически батерии, но замяната на дизеловите автобуси за обществения транспорт с е-рейсове съвсем не върви толкова гладко.
Защото подобно начинание е доста по-сложно и инвестицията далеч не се изчерпва с купуване на електрически автобуси. Проблемът са пътищата, които далеч по-тежките рейсове с батерии съсипват.
Въпросът с въздействието на електрическите автобуси върху пътната настилка е изследван и от пътни администрации, и от учени.
Изследване на Университета в Единбург от 2022 г. например стига до извода, че при изцяло електрически превози по пътищата износването на шосетата е между 20 и 40 на сто по-голямо.
В анализа са включени и леките коли - освен автобуси и товарни камиони, но учените подчертават, че износването се дължи основно на вторите, а влиянието на колите е пренебрежимо малко.
Транспортната агенция на Нова Зеландия също обяви през 2024 г., че електрическите автобуси и двуетажните рейсове повреждат пътищата повече в сравнение с обичайните дизелови автобуси. Оттам предупредиха, че увеличението на тежестта по пътищата принуждава агенцията да ремонтира по-рано шосетата, като проблеми има и по тези, по които минават маршрутите на електрическите автобуси.
Въпреки това на хиляди места по света постепенно дизеловите возила за обществения транспорт се заменят с електрически, включително и у нас. В София има няколко десетки електрически автобуса на градския транспорт и предстои да бъдат купени още. В повечето по-големи градове в България също има обществени рейсове в нулеви емисии.
За някои области в Норвегия обаче наличните пътища са оказват несъвместими с чистите рейсове и те разсрочват замяната на дизеловите автобуси с електрически.
Причината е, че част от шосетата имат лимит за тежестта на превозните средства, както и за натоварването на осите им, който е непосилен за е-автобусите.
Изискванията касаят най-вече по-малки, второстепенни пътища или такива със стари мостове. Върху тях автобус не бива да е над 50 тона, но по-големият проблем е допустимото натоварване от 8 тона за ос. При е-автобусите заради тежката батерия натоварването на задната ос може да стигне до 13-15 тона.
В страната от 2022 г. има изискване автобусният парк на обществения транспорт постепенно да се замени с електрически, т.е. когато се купуват нови рейсове, те да са с нулеви емисии. Заради проблемите с пътищата обаче на места това не е възможно и смяната се отсрочва.
В района Хаделанд, на около 70 км от столицата Осло, компанията на обществен транспорт Ruter е установила, че 40 на сто от пътищата не могат да издържат на прекалено тежките чисти автобуси на батерии. Там екологично съобразените автобуси е трябвало да заменят дизеловите до 2028 г., но заради проблема с тежестта им на компанията е разрешено да удължи периода до 2031 г., пояснява обществената телевизия NRK.
В други населени места около Осло общинските съвети също са отворени за идеята да отложат въвеждането на зелените автопаркове.
Те са част от област Акершус, където и без това изискването вече е разсрочено до 2030 г. заради проблеми на електрическите превозни средства през зимата.
През 2024 г. в района около Осло имаше сериозни проблеми със закъснели или направо отменени автобуси, което се дължеше на трудности със зареждането им и по-малък от очакваното обхват на превозните средства.
Идеята е за нова отсрочка в цялата област с още една година заради "слабите" пътища. През това време те трябва да бъдат подготвени за по-тежките превозни средства.
