Ако има страна, която да е засегната наистина тежко от войната в Украйна, то без съмнение това е Молдова.
Бившата съветска република, чиято столица се намира на по-малко от 500 километра от бойните полета, е в разгара на най-тежката енергийна криза в своята нова история.
Тя идва за капак на и без това уязвимата икономика на най-бедната държава в Европа, която през последната година трябва да се справя с нарастваща инфлация и прилив на украински бежанци.
Ситуацията дори доведе до оставката на премиера Наталия Гаврилица, която отстъпи мястото си на Дорин Речан - предложен от президента Мая Санду. И тримата са представители на управляващата проевропейска Партия на действието и солидарността (ПДС), която има мнозинство в местния парламент.
Проблемът е, че желанието на Санду и нейната партия за европейска интеграция означава остър конфликт с Русия и протежетата на Москва в Кишинев.
През последните три десетилетия прозападни и проруски партии силно поляризират местната политическа обстановка, а самото общество остава дълбоко разделено между носталгията по комунистическото минало и желанието за интеграция с Европейския съюз.
Основна проруска партия в Молдова е ШОР на олигарха Илан Шор. През последната една година той бе поставен в американски списък със санкции заради "работа с базирани в Москва субекти за подкопаване на прозападното правителство" в Кишинев.
Вашингтон наложи санкции и на съпругата му Сара Лвовна, руска поп певица с артистичното име Жасмин.
От 2019 г. насам Шор се намира в родния си Израел, тъй като в Молдова е подсъдим по дело за пране на пари и банкови измами на стойност 1 милиард долара. Прокуратурата иска екстрадирането му от Израел и обвинява партията му в незаконно финансиране.
Междувременно самата партия ШОР е трета политическа сила в Молдова след последните парламентарни избори и разполага с 6 депутата в 101-членния парламент.
Втората по сила формация в парламента е Блокът на комунисти и социалисти, който също е силно проруски настроен, а двамата съпредседатели - Владимир Воронин (Комунистическа партия) и Игор Додон (Социалистическа партия) - са бивши президенти на страната.
През миналия уикенд ШОР организира голям антиправителствен протест в столицата срещу високите цени на горивата и електричеството, който привлече вниманието на Европа и САЩ, дни след като президентът Санду предупреди за опасността от евентуален преврат.
"Не виждаме риск от военна ескалация в близко бъдеще на молдовската граница, благодарение на украинската съпротива и устойчивост. Но по отношение на хибридна подривна дейност и опит за държавен преврат - да, притеснени сме", смята молдовският външен министър Нику Попеску в интервю за Financial Times.
Очевидно притесненията на правителството в Кишинев се приемат сериозно от Вашингтон, тъй като в рамките на една седмица Санду се срещна последователно с американския държавен секретар Антъни Блинкен и президента Байдън.
На този фон в Москва реагира със заплаха ден след встъпването в длъжност на новия премиер Дорин Речан, който призова Русия да изтегли своя корпус от сили от съседната република Приднестровие със столица град Тираспол.
Тя е друг основен повод за конфликт с Москва.
Русия използва отцепническата република като инструмент за оказване на натиск и влияние в региона. Предимно рускоговорящото население в Приднестровието обявява независимост от Молдова през 1990 г. поради опасения, че Кишинев в онзи момент може да поиска обединение със съседна Румъния.
Молдова и Приднестровието водят кратка война, която приключва след намеса на руските войски в полза на сепаратистите. В момента там има корпус от около 1500 войници със статут на миротворци.
"Бихме препоръчали на нашите молдовски събеседници да бъдат много предпазливи с изявленията си", каза говорителят на Кремъл Дмитрий Песков, като добави, че отношенията между Молдова и Русия са "много напрегнати".
В случая "много напрегнати" звучи по-скоро меко казано, тъй като точно в навечерието от годишнината от войната в Украйна Владимир Путин отмени указ от 2012 г., който отчасти подкрепяше суверенитета на Молдова, и засяга именно статута на Приднестровието.
Сепаратистката република е пряко свързана и с енергийната сигурност на Молдова.
През октомври миналата година руският енергиен гигант "Газпром" намали с 30% доставките на газ за Кучурганската електроцентрала в Приднестровието. Тя обаче отговаря за над две трети от електроснабдяването на Молдова, а произтичащият недостиг накара властите в Тираспол да намалят доставките на електроенергия за Молдова със 73%.
В същото време руските ракетни удари по украинска енергийна инфраструктура доведоха до спиране и на украинските доставки и провалиха опитите за диверсификация. Към момента 90% от вътрешното търсене на електроенергия в Молдова се покрива от Румъния.
Ефектът е незабавен. Статистиките показват, че в навечерието на зимния сезон цената на електроенергията в Молдова скача с 200%, а инфлацията достига до 34%. Това означава, че през последните месеци разходите за покриване на енергийните нужди на молдовските граждани могат да достигнат до 75% от доходите за месец.
В подобна многокомпонентна криза е логично действащото правителство да понася сериозни негативи. Обществото търси виновник за ситуацията и логично е това да бъде действащото управление, което и да е то.
Все пак тук има видима намеса и на външна сила, използваща различни инструменти, за да оказва натиск и провокира нестабилност.
Нова оставка на правителството има голяма вероятност да доведе до предсрочни избори в момент, когато набират сила проруски настроения.
Едно потенциално връщане на власт на комунистите и социалистите почти сигурно би обърнало проевропейския курс на Молдова.
