При всички положения една от причините за сегашната война недалеч от нас са руските притеснения относно потенциалното разширение на НАТО и Европейския съюз (ЕС) не само по отношение на Украйна, но също и за страни като Молдова и Грузия.
Това е своеобразна ревизия на цялата архитектура, върху която се гради сигурността на Източна Европа през последните три десетилетия, и в която Русия няма думата.
Само че в желанието си да има право на вето върху европейските стремежи на държавите в непосредствена близост до себе си, всъщност Кремъл с действията си може да ускори всички тези процеси.
Така само в рамките на дни Грузия и Молдова подадоха своите официални молби за членство в Европейския съюз.
"Времето е сега: Молдова официално подписва молбата за членство в Европейския съюз", обяви Мая Санду, президент на Молдова, страна, която граничи с Украйна и Румъния. "Нашите граждани са готови да работят усилено за стабилно и проспериращо бъдеще в ЕС и семейството на европейските държави", допълни тя.
Същото обяви и грузинският премиер Иракли Гарибашвили, чиято държава води война срещу Русия през 2008 г.
"Нашата кандидатура е още един крайъгълен камък по пътя на европейската интеграция на Грузия - това е етап, който обръща нова страница в историята ни и служи като продължение на усилията на нашите предци, които винаги са били насочени към присъединяването на Грузия към общото европейско семейство", обяви той.
Решенията на двете бивши съветски републики е показателно по кой път искат да продължат те в своето развитие, виждайки ясно какво се случва в момента в Украйна.
Всъщност Молдова и Грузия имат дълга история на сътрудничество и отношения с ЕС, като Кишинев и Тбилиси са част от Източното партньорство в рамките на по-широката Европейска политика на съседство. Всичко това е подкрепено със съответните споразумения за асоцииране.
Затова към момента двете страни могат да се възползват от известен достъп до свободния пазар на ЕС, финансови средства, както и безвизово пътуване.
The time is now: #Moldova officially signs the application for membership to join the #European Union. 🇲🇩 citizens are prepared to work hard towards a stable and prosperous future in the 🇪🇺 & the family of European states. pic.twitter.com/35a2q9WCaW
— Maia Sandu (@sandumaiamd) March 3, 2022
Досега обаче всички отношения се поддържаха до това ниво, като само Грузия бе обявила 2024 г. като евентуално време, в което да подаде официалната си кандидатура. Войната в Украйна обаче промени стратегическите приоритети в двете държави и даде нов тласък на европейските им амбиции.
Оттук нататък за тях следва един много дълъг и труден път.
Път, включващ години на социални, правни и икономически реформи, наред с пълна отдаденост към основните европейски ценности и изпълнение на така наречените Копенхагенски критерии за членство - стабилност на институциите, гарантиращи демокрацията, върховенството на закона, човешките права и закрилата на малцинствата; функционираща пазарна икономика; способност за изпълнение на всички задължения, свързани с членството.
Сега двете официални кандидатури ще бъдат представени на Европейската комисия, която ще оцени доколко Молдова и Грузия имат способност да изпълнят Копенхагенските критерии.
Ако оценката е положителна, се преминава към започване на официален преговорен процес и даване на статут на "кандидат-член", но само след като преди това е получено консенсусно съгласие от всички европейски лидери.
Следва договаряне на преговорен мандат и отваряне на 35 от така наречените преговорни глави с изисквания за адаптиране на местната административна и институционална инфраструктура към европейското законодателство.
Ако всичко това приключи успешно, отново всички европейски страни трябва да дадат единодушно съгласие, за да бъдат официално приети новите членове.
В момента със статут на "кандидат-членове" са Албания, Черна гора, Северна Македония, Сърбия и Турция. След тях следват Босна и Херцеговина и Косово, чиито вътрешно- и външнополитически проблеми им пречат да преминат напред и да започнат официални преговори.
Казано с други думи - Молдова и Грузия в момента са в чакалнята преди да започнат същинския процес за влизане в ЕС.
И тук ще започнат проблемите за тях. Като изключим традиционните за всяка постсоциалистическа държава високи нива на корупция, съчетани с липса на върховенство на закона, пречка за двете държави ще бъдат техните отношения с Русия.
Според европейските критерии за присъединяване страна няма как да стане пълноправен член, ако има гранични спорове със съседи или каквито и да е други териториални претенции. Всички те трябва да бъдат разрешени, преди да бъде приета определена държава, за да не се пренасят впоследствие на ниво ЕС и да въвличат други членове.
Тук Русия изпълни своята роля, възползвайки се от замразените конфликти, породени след разпада на СССР.
Става въпрос за ситуации, в които определен въоръжен конфликт е приключил без видим резултат и при състояние на паритет между участващите страни. Няма политически консенсус или мирно споразумение, които да доведат до разрешаване на спора, и това означава, че той може да бъде подновен във всеки един момент, създавайки по този начин една постоянна среда на регионална несигурност и нестабилност.
Най-често се случва замразените конфликти да бъдат свързани със спорни територии между две или повече страни, когато при наложена промяна на международни граници, новите такива не съвпадат с етническата, религиозната, културната или езикова принадлежност на местното население.
Що се отнася до Молдова и Грузия, такива територии са Приднестровието, Южна Осетия и Абхазия.
Приднестровието е отцепническа република, която се отделя от Молдова през 1994 г. вследствие на война. В момента там има разположен корпус от около 1500 руски войници, действащи като миротворци, а цялата икономика на страната е тясно свързана с Русия.
За разлика от Приднестровието, чиято независимост не е призната от Москва, тази на Абхазия и Южна Осетия е.
Двете сепаратистки републики успяват да се отделят от Грузия с помощта на руската армия, която сломи грузинската точно за 10 дни през лятото на 2008 г. В момента Тбилиси, наред с по-голямата част от международната общност, счита Южна Осетия и Абхазия за окупирани територии, а пък те от своя страна поддържат почти напълно интегрирани отношения с Русия.
При това положение Грузия трудно може да се присъедини към НАТО или ЕС, тъй като Брюксел не може да приеме държава без пълен контрол върху територията си. Същото важи и за Молдова, както и за Украйна.
Вместо да бъдат заети с реформи и развитие, засегнатите държави са принудени да отделят ценни ресурси и внимание, за да се справят с всички политически, икономически и емоционални проблеми, свързани с един териториален конфликт.
В подобна среда особено лесно се развиват корупция, организирана престъпност, несигурност и най-вече разделение на обществото. Проблеми, които биха поставили в невъзможна ситуация всяко едно правителство, колкото и реформитски настроено да е то.
Затова за Русия е значително по-лесно да упражнява контрол върху икономически слаби, разединени, зависими и териториално дезинтегрирани държави.
Страховете на стратезите в Кремъл са свързани с възможността за развитие на демократични управления по руските граници.
Управления, които биха представлявали алтернатива на руския авторитарен модел. И за да бъдат избегнати подобни сценарии по периферията, които лесно биха могли да се разпространят и на територията на федерацията, Русия използва деструктивния сепаратизъм като този в Приднестровието и отцепените от Грузия републики.
Финансирането и подкрепата му води до предвидимост и относителен контрол, които биха били в контраст с непредсказуемата ситуация, ако Русия загуби влиянието си върху тях.
Така че в подобен контекст за Грузия и Молдова предстои един доста несигурен европейски път и те го знаят.
По важното в случая е ясната им декларация пред света, че имат готовност да тръгнат по него.
