Нищо ново на Бахмутския фронт: Битката в Украйна, която върна спомените за Първата световна война

До началото на войната в Украйна едва ли са много хората, които да са чували за малкия град Бахмут в Донецка област. Днес обаче, няколко столетия след като е създадено като аванпост за отблъскване на татарски набези, селището отново е център на изключително кървави събития.

При това на един отдавна забравен фон от замръзнали, кални окопи и потресаващи условия, напомнящи за ужаса на Първата световна война по фронтовете на Западна Европа.

Разположен на река Бахмутовка, градът, който допреди година е дом на около 70 000 души, в момента вече може да се приеме за изтрит от лицето на земята. Това е резултатът от месеци на ожесточени сблъсъци и кървав артилерийски обстрел.

В момента там са разположени някои от най-добрите части на двете враждуващи страни, а различни информации сочат към огромен брой жертви ежедневно - от няколко десетки убити и ранени до стотици.  

В контекста на войната Бахмут има висока стойност заради своето стратегическо разположение. Той се намира на кръстопът, където се пресичат международната магистрала М03 от Киев през Харков до границата с Русия и един от главните пътища по посока изток-запад в Донецка област.

Освен това градът е и важен регионален жп разпределителен център, което също е причина да се превърне в място за сблъсък.

Неслучайно той е основна цел на руската армия и сепаратистките им съюзници от лятото насам. Контролът над Бахмут би увредил снабдителните линии на украинската армия и би отворил коридор за настъпление към триъгълника Часов Яр - Краматорск - Славянск с възможност за овладяване на цялата Донецка област.

Самият град е бомбардиран още от началото на войната, но руските сили стигат в околностите му след успешните операции срещу Лисичанск и Северодонецк и украинското изтегляне от Попасна.

Така Бахмут от около пет месеца насам е подложен на почти непрекъснат артилерийски, въздушен и ракетен обстрел, а основната част от операциите там се ръководи от наемническата армия "Вагнер".

До началото на октомври районът нямаше водеща роля на фона на успешните украински действия в Харковска и Херсонска област. Това принуди руското командване да осъществи редица отстъпления, кулминирали в изтеглянето от град Херсон и заемане на по-удобни защитни позиции по левия бряг на река Днепър и подсигуряване на преките подстъпи към Крим.

Това им позволи да освободят достатъчно ресурси и подкрепления, които да бъдат прехвърлени в района Бахмут, където още от началото на октомври бе засилена активността. От тогава насам руските сили са превзели няколко села, което представлява и единственият им успех от дълго време насам.

И все пак до момента опитите им за пробив са неуспешни, а украинските сили в Бахмут удържат всички опити за настъпление. Затова руснаците опитват да пречупят съпротивата с масиран и непрекъснат обстрел, разчитайки на количественото си превъзходство по отношение на артилерията.

В помощ идват и доставените от Иран стотици камикадзе дронове "Шахед 136" (Геран-2), както и сходните модели собствено производство "Ланцет".

В качествено отношение обаче украинската армия може да се каже, че има известно предимство, тъй като 40-а артилерийска бригада (подкрепена от Чуждестранния легион), разположена в Бахмут, действа с немалък брой високотехнологични западни образци, включително американски гаубици, използващи снаряди с GPS насочване Excalibur, както и реактивни системи за залпов огън HIMARS.

Така битката за града и околностите му се превръща в един кървав и за двете страни артилерийски дуел, напомнящ ситуацията на Западния фронт по време на Първата световна война.

Украинските и руските войници, които се борят за контрол над града, нямат възможност да използват за прикритие подземия на сгради или пък гори. Всичко в района е изравнено със земята. А дори когато търсят прикритие в окопи, могат лесно да се превърнат в мишена за малки дронове, кръжащи над убежищата на пехотата.

Ключов за отбраната на Бахмут е намиращият се на няколко километра град Соледар. Неговата загуба ще означава почти сигурно обкръжение на Бахмут, а украинците ще бъдат принудени да се изтеглят и да се укрепят на височините при Часов Яр.

По-лошият вариант е пробив от юг и загуба на самия Часов Яр. 

За Киев удържането на защитна линия там би представлявал достатъчен успех. Задачата обаче е трудна, тъй като "Вагнер", донецките сепаратисти и руската армия са струпали голямо количество сила и ресурси в ограничен район.

Webcafe Анализ

Русия тепърва ще страда, когато войниците ѝ се завърнат у дома

Престъпността в страната вече расте сериозно, а тепърва идва ново поколение обезверени ветерани

Настъпващата зима не позволява извършването на ефективни маневрени действия в широк мащаб и затова се разчита на грубата мощ от артилерия и военновъздушни сили за изтощаване на противника.

През това време ще продължат и ударите върху енергийната инфраструктура в цялата страна като част от стратегията за сломяване на морала на населението и подготовка за началото на следващата година.

Русия иска да стабилизира фронтовете за зимата и да използва Бахмут като отправна точка за евентуално настъпление през първите месеци на 2023 г., въпреки многобройните жертви, които вече понесе.

Самият Бахмут, който някога е представлявал спокойно място за живот, вече е призрачен град.