Тази година ще се навършат точно 77 години от капитулацията на Япония във Втората световна война. Оттогава насам страната се превърна от един изключително милитаристично настроен авторитарен режим в пацифистка демокрация, която отхвърля войната.
Сега обаче това може би е на път да се промени.
Агресията на Русия в Украйна, наред с експанзивните действия на Китай в Източна Азия променят глобалната среда на сигурност и това може да провокира Токио отново да възприеме войната като легитимен инструмент в международните отношения.
Всъщност в момента пацифисткия характер на страната се определя от самата конституция, чийто Член 9 гласи, че "стремейки се искрено към международен мир, основан на справедливост и ред, японският народ завинаги се отказва от войната като суверенно право на нацията, както и от заплахата или използването на сила като средство за уреждане на международни спорове".
През годините различните правителства тълкуват Член 9 по различен начин, но като цяло почти винаги е съществувало известно съгласие по отношение на неговото прилагане. В този смисъл до края на 90-те японската армия е разглеждана повече като инструмент за бърза реакция при природни бедствия и участия в международни мироопазващи мисии, отколкото като средство за национална отбрана.
Особено с оглед на специфичните отношения, която Страната на изгряващото слънце има със САЩ и ангажимента на Вашингтон спрямо нейната сигурност. Към момента на територията на японските острови има разположени над 50 000 американски военни, които нерядко имат противоречиви отношения с местните.
Първите съществени опити за промяна на това статукво са по време на управлението на бившия премиер Шиндзо Абе. През 2015 г. въпреки значителна обществена и опозиционна съпротива той успява да прокара в парламента законодателство, което позволява на японските въоръжени сили да подкрепят военно свои съюзници в случай на "съществена заплаха".
На практика новите промени разширяват правомощията на армията, като заобикалят Член 9. Дали става въпрос за противоконституционно решение, все още е обект на дебати, но в крайна сметка то е факт.
Така страната вече девет поредни години увеличава своя бюджет за отбрана, като одобри 51,7 милиарда долара разходи за 2021 г. Съвсем наскоро пък управляващата Либерално-демократическа партия внесе предложение за удвояване за следващата година.
Изглежда, че всичко това има подкрепата на обществото към момента, тъй като социологическо проучване на един от водещите вестници "Йомиури Шимбун" от началото на април показва, че 64% от японците са съгласни с укрепване на военните способности, а 55% подкрепят увеличаване на бюджета за отбрана до 2% от брутния вътрешен продукт.
Досегашните увеличения доведоха до структурни реформи в самата армия, както и до развитието на собствен арсенал от крилати и балистични ракети със среден обсег, успоредно с мащабни инвестиции в космически технологии и средствата за водене на кибервойна.
Една от най-големите сделки в историята на Япония пък е от 2020 г., когато американския Конгрес одобри продажбата на 105 стелт изтребители пето поколение F-35 на стойност 28 милиарда долара с цел общия брой в един момент да нарасне до 147 машини за местните ВВС.
До края на годината се очаква да бъде направена ревизия и на Националната стратегия за сигурност, която не е променяна от 2013 г. При всички положения там ще бъде оценено настъпателното поведение на Китай спрямо Тайван и в региона на Южнокитайско море, наред с постоянната заплаха от Северна Корея.
Към тях вече се прибавя и Русия.
От началото на войната в Украйна правителството в Токио се присъедини към останалите партньори от Г-7 и наложи няколко последователни пакета от икономически санкции срещу Русия. Последният е от началото на май и включва замразяване на активи на банки, физически лица и компании, както и забрана за износ на стоки.
Санкционирани са общо над 70 компании и 130 руски политици, включително руският премиер Михаил Мишустин, както и предприемачи и членове на техните семейства.
В добавка към това Япония изпраща хуманитарна помощ за Украйна и също така осигури заем от 100 милиона долара за правителството в Киев.
Естествено, отговорът на Русия не закъсня, като страната се изтегли напълно от преговорите относно статута на оспорваните Курилски острови. Ден по-късно руски подводници тестваха крилати ракети в района, а в края на март пък армията проведе мащабно военно учение с участието на 3000 души.
Островите представляват верига със стратегическо местоположение между руския полуостров Камчатка и най-северния японски остров Хокайдо. Териториалният спор е за четирите най-южни от тях, за които Русия казва, че са част от нейната Курилска верига и които Япония нарича свои северни територии. Това все още пречи на Токио и Москва да подпишат формален мирен договор за край на Втората световна война.
За Япония разрешаването на конфликта винаги е представлявало важен приоритет с оглед възможността за балансиране на отношенията с Русия по начин, който да не приближава Москва твърде много към Пекин. В момента Страната на изгряващото слънце рискува да направи именно това, спомагайки за изолацията на Русия в международен план.
Риск, който е провокиран от по-голям страх - Китай.
В Токио правят съвсем ясно сравнение между ситуацията в Украйна и тази с Тайван и изобщо поддържането на международния ред. Ако Русия успее да постигне съществен стратегически успех в Украйна, то това би бил опасен прецедент, от който да се възползва Китай по отношение на Тайван.
Щом международната общност се е провалила и не е успяла да възпре амбициите на Путин за Украйна, то това би означавало, че няма да има какво да спре Пекин да осъществи със сила своите претенции и по този начин да измени целия баланс на силите не само в Индо-тихоокеанския регион, а изобщо в глобален мащаб.
Затова и Япония прави всичко възможно да отслаби Русия, макар и с цената на своя пацифизъм.
