В крайна сметка руските танкове влязоха в Украйна. Е, не стреляйки на месо (поне за момента), както си го представяха много хора, а под формата на "мироопазващи" сили.
Това се случи след заседание на Съвета за сигурност на Руската федерация, чиито членове се надпреварваха да убеждават президента Путин в необходимостта двете сепаратистки републики в Донбас да бъдат признати официално.
Самият той едва ли не насила се съгласи с този развой, сякаш решението не е било взето дълго преди това, а часове по-късно руските колони вече бяха в Донбас.
Какво обаче означава това в действителност? От гледна точка на Москва ситуацията на терен за момента не се изменя по абсолютно никакъв начин, с изключение на това, че изпращаната военна и друга подкрепа вече не е тайна, а напълно явна.
От друга страна, действието служи и като средство за подчертаване на лидерските качества на Путин и най-вече повишаване на морала и чувството за национална гордост за електората от Москва до Ижевск, Северодвинск и Тюмен до Магадан, като отклони вниманието от икономическите трудности в страната
За сметка на това обаче се губи един много ценен лост за оказване на влияние във вътрешната политика на Украйна в дългосрочен план. Вече почти със сигурност Минските споразумения отпадат напълно.
Те предвиждаха предоставяне на специален (автономен) статут на регионите Донецк и Луганск и общо взето пълна парализа на Украйна, тъй като всяко едно вътрешно или външнополитическо решение щеше да зависи и от тях, респективно Москва. Изпълнението на Минск II щеше да вкара Кремъл в украинската политика и то през парадния вход.
Сега споразуменията вече не са на масата, а в Киев вече нямат задължения да водят преговори със сепаратистите или Кремъл относно промяна на Конституцията или провеждането на избори.
В международен план обаче нещата са доста по-сложни. В НАТО и Европа вероятно се чудят дали руските танкове ще спрат до контактната линия между правителствените сили и сепаратистите, или ще продължат отвъд нея и ще предизвикат война.
Второто е по-малко вероятно, тъй като то зависи също от решението на Киев дали да отговори на предизвикателството с военна сила, опитвайки се да си върне Донецк и Луганск, като по този начин предизвика мащабна руска инвазия на своя територия.
Все пак войските, влезли в Донбас снощи не са единствените в готовност, като по границата с Украйна има други, а само в Беларус има разположени още около 30 000.
Това е най-песимистичният възможен сценарии, тъй като ще означава опустошителна в икономическо, политическо и социално отношение война, която няма как да бъде от полза на никой.
Все пак войната е едно твърде скъпо начинание, а до сега Путин постига поставени цели, без да се налага да се стига до бойни действия.
Това всъщност означава, че топката е в полето на САЩ, НАТО и ЕС.
Фактът, че няма реална промяна на ситуацията на терен в Донбас, не означава, че тя трябва да се подцени. Русия буквално преначертава по свое усмотрение карти и отправя предизвикателство към международния правов ред, което означава, че след време, при следваща криза, други райони на Украйна могат да бъдат погълнати, ако всичко мине безнаказано сега.
Така и така двете новопризнати републики отдавна имат отправени претенции към територии извън техните граници, тъй като контролират по около 50% от фактическите области Донецк и Луганск.
За подобно нещо Путин намекна и в речта си от вчера, където определи Украйна за насилствено откъсната историческа част от Русия, а пък самата нация - за изкуствено създадена от Ленин и по-късно от Запада.
Така че, ако отговорът на НАТО и Европа е риторичен, Путин ще усети слабостта и ще продължи да експлоатира разединението на западните партньори, което бе повече от видимо досега.
Затова Западът трябва да отговори. Въпросът е по какъв начин.
Американската администрация вече обяви, че ще санкционира икономическата дейност в областите, които Путин току-що призна за независими. Ако това си остане степента на отговор, то САЩ само биха подканили Москва да продължи.
Друг вариант вече е налагането на решителни и тежки санкции срещу самия режим на Кремъл, като вариантите са много. Тук вече всичко зависи и от готовността на Европа и САЩ евентуално също да понесат известни загуби.
Това означава замразяване за неопределен период от време на проекта "Северен поток 2" и даже изваждане на Русия от международната система за разплащане SWIFT. Поне една от големите руски банки също е вероятна цел за санкции.
Други опции включват действия срещу членовете на Съвета за сигурност или олигарсите около Путин и може да се стигне до конфискации на активи, ограничения за пътуване, замразяване на средства, както и отнемане на имущество.
Всичко това означава и че на този етап срещите между Блинкен и Лавров, както и договаряната такава между Байдън и Путин, трябва да бъдат отменени.
В противен случай ще се наложи на американците да преговарят от позицията на по-слабата страна и вместо да налагат санкции, ще трябва да предлагат нови отстъпки по отношение на Украйна и Източна Европа, само и само, за да успокоят ситуацията.
Подобно нещо Путин ще отчете единствено и само като пореден признак на слабост
